Щастлив е, който както Одисей…

04/04/2019

Трийсет века „Одисеята“ е непреходен символ на пътешественика, странстващия, любознателния, находчивия, хитрия и не на последно място, импровизатора. Някои от песните със сигурност са по-стари от Омир. Други са били импровизирани от певците след него – поне в първите пет века, преди да се „канонизират“.

Темата е благодатна за джазмените още с раждането на бибопа. Първите публични прояви на новия стил в средата на 40-те се свързват с Дизи Гилеспи и Чарли Паркър – героите на тройния албум „Одисеята 1945-1952“ с откъси от който започва плейлистът ни за джаз-одисеите. Видеата в началото не са част от тях и имат само илюстративен характер, като това:

“Одисеята“ е и част от заглавието на първия албум на трио „Римден“. Бившите сайдмени на отишлия си завинаги в морето Йосбьорн Свенсон се събират на поредното си странстване с Буге Веселтофт на пианото. Преди тях, по пътя към родната за Одисей Итака тръгва пианистът Шай Маестро, започнал като сайдмен на Авишай Коен.

Метафората е използвана от режисьора Тео Ангелопулос за филма му „Погледът на Одисей“ с Харви Кайтел (1995), чията музика е от Елени Караиндру с виолата на Ким Кашкашиян. Това е един от малкото примери на гръцки автор на границите на джаза и свободните интерпретации, вдъхновен, макар и опосредствано от древногръцкия герой. Другият е Савина Янату. И още две женски имена, с които свързваме „Одисеята“, превърнати в символи: Пенелопа – на вярността и нимфата Калипсо. При нея Одисей остава в доброволен плен, а на нейно име има на цял музикален и танцувален стил.

Калипсо, сицилианското чудовище Сцила (без Харибда) и лошият морски бог Посейдон, създаващ непрекъснатите препятствия пред Одисей, са част от още един възможен актуален прочит на древността, този път като мигрантския поток между средиземноморските брегове. Това е темата на „Одисея“ – наскоро излезлият албум на италианците „БандАдриатика“. В заглавното парче става дума и за сирените, чиито песни съблазняват моряците и също са символ на измамната омая. Те, Калипсо и Херкулесовите стълбове (Гибралтар), са част от проекта на познатите ни македонски електро-денс джазмени от Фолтин „Пенелопа Х“ по мюзикъла „Одисей и неговите жени“.

Литературни произведения, впоследствие филмирани и естествено – със съответната им музика също рано или късно влизат в джаза. Александринът на средновековния френски поет Жоашен дю Беле „Щастлив е, който както Одисей“ е един от тези примери.

Джеймс Джойс и неговият „Одисей“ е отделна тема, не по-малка от “2001: Една Одисея в Космоса“ на Стенли Кубрик – от „Гаяне“ на Хачатурян, през „Тъй рече Заратустра“ на Рихард Щраус до „Хубавият син Дунав“ на Йохан Щраус. Шотландският китарист Луис Стюарт прави за фестивала в Корк през 1982 поръчковата композиция по „Одисей“ на Джойс. Десет години по-късно това излиза и на албум (“Joycenotes”), от който също сме включили откъс, където слушаме глас с оригиналния текст на Джойс на фона на бибоп. И за финал – разбира се, бразилският пианист Еумир Деодато с неговата версия на „Космическата Одисея“, спечелила Грами в 1974.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 04/04/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: