Марая Кери – доброто старо време

27/03/2019

Ако се абстрахирате от името и визията, ако изтриете всичко, което се е случило в последните деветнадесет години и погледнете статистиките, няма да имате друг избор, освен да признаете Марая Кери за най-голямата поп звезда на всички времена. От първия си албум през 90-та,  до седмия през 99-та, тя има повече номер едно хитове от всяка друга соло изпълнителка в историята. Продала е повече от 80 милиона копия на албумите си и е номинирана за 20 Грамита, от които печели две. Тя е мултимилионер, модел за подражание, моден гуру и инфлуенсър, преди изобщо тази дума да съществува, и всичко това – преди да навърши тридесет.

 

Но легендите не се раждат от статистиките. NAS  и „Depeche Mode“ вероятно никога няма да си тръгнат с Грамита от церемонията, но това не разклаща статуса им по никакъв начин. Големият тест за великите артисти се оказват годините. Не говоря за възраст, а за това как годините на творчество се отразяват на егото, изкуството и психиката. При такива изпълнители е ясно, че талант винаги има, въпрос на адаптация и мотивация е. Марая Кери е голям талант, който някъде по пътя загуби ума си.

 

Днес тя има рожден ден, но никой, освен самата нея, не знае на колко всъщност става. Не го споменавам, защото е жълто, а защото говори за тип човек. Но всяко действие си има противодействие, а за да разберем откъде идва всичко, ви връщам в пролетта на 69-та или 70-та, когато в северните покрайнини на Лонг Айлънд в Ню Йорк се ражда Марая Кери.

Песента, на която е кръстена Марая. „Paint your wagon“, 1969.

 

Майка ѝ е частен учител по оперно пеене от ирландски произход, а баща ѝ е чернокож работник с венецуелски корени. Освен, че са дали невероятни гени на дъщеря си, те ѝ дават и проблем, който ще ѝ се отразява през целия ѝ живот. Няма как да не говорим за расизъм, щом иде реч за Америка през 60-те. Смесените бракове са нещо, на което все още тук се гледа с лошо око, камо ли в САЩ по онова време. Цялата рода от страната на майката се отрича от дъщеря си и следователно от внуците си. Те не приемат брака и го анатемосват като нехристиянски. Това поставя младото семейство в неприятна ситуация. Те вече имат две деца, които не са виждали белите си роднини.

 

След раждането на Марая, техните се местят в малко по-заможен квартал с надеждата, че там ще бъдат приети от обществото. Това естествено не се случва. Съседите ги изолират, заплашват, дори тровят домашните им любимци. Марая е подигравана заради баща си в училище. Социалното напрежение, плюс неразбиратеслтвото на родителите, води до развод. Марая и по-големият ѝ брат Морган са разделени от сестра им, която остава с бащата.  Оттук започват големите премеждия за тригодишната Марая и майка ѝ. Те сменят тринадесет дома за петнадесет години, като понякога нямат квартира и са принудени да спят в домове и по дивани на приятели. Това оставя белег в психиката на детето и го оставя с криза на идентичността. Тя не знае как да се представя пред нови хора. Не знае как ще бъде приета, но най-вече – не знае каква трябва да бъде.

Свързано изображениеМарая в гимназията, края на 80-те. /Yahoo/

 

Въпреки това Марая има талант и това е единственото нещо, което знае със сигурност. От много малка тя приглася на вечно пеещата си майка. Дори започва да я поправя, когато учителката изпее фалшив тон. Това кара майка ѝ да осъзнае, че Марая има добър слуш и нюх за музика. Тя се заема с нея и не ѝ трябва много, за да извади от нея гласа, който ще покори света няколко години по-късно. Марая се развива с невероятни темпове и на 13 вече разполага с глас, с който малко хора избощо могат да се похвалят. Тя започва да пише поезия и да добавя мелодии към римите с надеждата, че някой ще я хареса.

 

Някой я харесва, но не както си е представяла. На 14 тя получава първата си работа като певица в реклама. Това не прави много за кариерата ѝ, но дава достатъчно самочувствие на Марая за пътя, по който е поела. Тя става все по-отдадена на перспективата да стане певица. След като завършва гимназия, Марая се свързва с брат си, който по това време работи като личен треньор в Манхатън за важни хора. Един от тези хора е Гавин Кристофър. С него започва да оформя песните, които ще се превърнат в дебютния ѝ албум три години по-късно.

Свързано изображениеТони Мотола и Марая Кери, 1990. /TDB/

 

Покрай новите си контакти тя успява да влезе на парти, на което присъстват много от началниците на звукозаписните компании по онова време. Марая успява да даде демото си на Тони Мотола, който ръководи американските афери на “SONY music“ и ще се ожени за нея след три години. Той чува парчетата и прекарва следващите две седмици в издирване на младата певица. След като я намира, ѝ предлага десет годишен договор за седем албума. Марая приема.

 

Мотола е на шефската позиция отскоро и няма право на издънки с новата си инвестиция, затова решава да поеме контрола над креативния процес. Той я обгражда с продуценти, агенти, стилисти и музиканти от световен калибър и прави всичко възможно Марая Кери да се превърне в това, което му се иска.

 

През 1990 на световния пазар излиза албум на име „Марая Кери“. Чисто и невинно заглавие за чиста и невинна музика. Никой не очаква албумът да има голям успех. Марая просто иска да се чуе по радиото, без да има никаква идея, че няма да може да спре да се слуша, докато е жива.

Дилиян Павлов

от

публикувано на: 27/03/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Пънк и Джаз
  • Фънк & Соул
  • Класика
  • БГ Поп
  • Фолклор
В момента:
Следва: