Сантерия, част 1: Чанго

09/04/2019

Колкото и странно да звучи, традиционната религия на африканския йоруба-етнос е най-близка до древногръцките митове и легенди. Част от смъртните герои стават полу-богове. Да не говорим, че в самите вярвания има съответствия между, да речем, Посейдон и богинята на морето, Йемая. Още по-интересни стават нещата, когато наследниците на йоруба-традициите, установили се в Латинска Америка, под натиска на католическата църква прехвърлят върху християнски светци характеристиките на своите обожествени герои.

Поредицата ни, посветена на кубинската сантерия и бразилското кандомбле в джаза не следва нито хронологическите им проявления, нито йерархичната подредба с християнските ѝ съответствия. В противен случай, първите плейлисти трябваше да са посветени на Бабалу (айе) на братовчедката на Лекуона от края на 30-те и албума от 1957 „Сантеро“, където редом със Селия Крус стоят Мерседес Валдес и Каридад Суарес. Или, ако спазваме божественото единоначалие, трябваше да започнем с Обатала, Създателя и неговия пратеник, Елегуа. Да не говорим за третото измерение на сантерията, известно като вуду.

Вместо това предпочитаме да дадем сравнителното звучене на култа в афро-карибски и боса-нова ритми – още повече, сравнително идентични като епоха: втората половина на миналото столетие. Успоредно със световното признание на горните стилове – до голяма степен и благодарение на фагоцитозата им от джаза – има бум на творческите търсения по темата, доскоро смятана за табу: сантерията. Но далеч не всички включени в нея имена се радват на сходен интерес и тук е мястото на най-добрите творби на майстори като Ейтор Вия-Лобос, Оскар де Леон, Тито Пуенте, Астор Пиацола.

Шанго, произнасян в испаноговорящия свят Чанго, е любим герой, съответстващ на Света Барбара и двойствеността е част от химни като „Да живее Чанго“ с алтернативно заглавие и част от текста „Санта Барбара“. Неслучайно слагам версията на Селия Крус до тази на бразилката Джойси с Жоао Донато. Инструменталистите, пресъздаващи божеството в танго-ритъм (по Пиацола) са Хавиер Джирото и Хърби Мен. Естествено – последната композиция с Мариана Лепорасе е медли с Шанго, което ни води към следващия епизод с Йемая (Йеманжа, Леманжа).

Людмил Фотев

от

публикувано на: 09/04/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: