1989: Лятото на любовта 2.0

29/03/2019

В ранните часове на 20 август 1989та два кораба се сблъскват в Темза. Единият е частен и по ирония на съдбата предназначението му е да почиства речното дъно. Другият кораб е нает за рожден ден. На борда му има повече от 130 души – всички, от които на възраст до 35 години. След удара парти лодката потъва почти мигновено. Във водата започват да скачат изплашени до смърт празнуващи рейвъри. За няколко часа студеното течение на Темза отнема живота на 51 души.

 

Това е последният пирон в ковчега на второто „лято на любовта“. Acid house музиката не умира след инцидента, даже напротив, става по-популярна от всякога. Но свободата на едно от най-топлите лета в Обединеното Кралство се изпарява като роса от бреговете на Темза.

Резултат с изображение за chinese students protest 1989Студенти протестират на площад Тянанмън. Пекин, 1989. /Spin/

 

През 89-та цялото напрежение на студената война, което ври в световната тенджера под налягане, най-накрая избухва. През април в Пекин започват двумесечните мирни студентски протести на площад Тянанмън. Започва обнадеждаващо и завършва – е всички знаем, как завършва. Полша, Румъния, Югославия, България, Чехословакия, Източна Германия и всички останали европейски страни в Източния блок започват мирните си революции и през следващите две години всички до една ще се еманципират (донякъде) от Съветския Съюз. Революцията е във въздуха и лятото напомня на това от 67-ма.

 

Докато Източният блок се държи на косъм, в Британия Желязната лейди е избрана за третия си последователен мандат и приключва прехода на страната си към модела на американския капитализъм. Всеки е свободен да преследва богатството си и да си алчен в Англия в края на 80-те е повече добродетел, отколкото нещо лошо. Децата на Тачър израстват задоволени и не лишавани от нищо, досущ като бейби бум поколението през 50-те в Америка. И докато хипитата искат да променят системата, рейв поколението просто иска да се забавлява. Проблемът е крайно консервативната държава с ценности изковани с желязна ръка и много капитал.

Acid house музиката идва от Чикаго. В САЩ не хваща толкова голяма инерция, но в Англия пасва перфектно на търсещото „нещо ново“ поколение. 120 бийта в минута, дълбок бас и усещане за транс. Не е трудно да танцуваш, особено когато през невроните ти минават ударни дози серотонин и допамин от всичкото екстази, което си взел. В последните две години acid house феновете са в нещо като „Боен клуб“. Никой не говори за партита извън кръга от хора, с които ходи на партита. Никъде по радиото или телевизията не можеш да чуеш хаус и събиранията им са нелегални. Това превръща суб-културата им в нещо повече от друсане и слушане на музика. Те са заедно в нещо, което е в тотален разрез с ценностите на родителите и държавниците си. С други думи – чувстват се живи.

 

Рейвърите правят партитата си в изоставени хангари или ферми, далече от окото на властта, за да не бъдат хванати. Но с времето полицията започва да ги настига и се започва една игра на котка и мишка. Стига се дотам, че организаторите на събития пускат фалшиви камиони с техника, които полицията да следи, за да може истинската техника да стигне до правилната дестинация. Местата за партита се дават няколко часа преди началото им и то само по телефон. Няма афиши и флаери или ако има няма да намерите адрес на тях. Понякога има само посока и стотици коли тръгват по магистралата в търсене на светлини от лазери в полетата.

Може би цялата тази гонитба и тайнственост звучи пресилена, но това е положението. Понякога полицаите намират партитата, понякога не, понякога просто си затварят очите. Това се променя на 26 юни, когато “The sun” слага статия на първа страница за новата рейв култура и злоупотребата им с наркотици. Оказва се, че на партито два дни по-рано, измежду 11 000 посетители е имало трима репортери под прикритие. Те описват всичко в история, която обхваща три страници от вестника. Изведнъж всички знаят за „Бойният клуб“, дори Желязната лейди.

 

Естествено мерките покрай партитата се затягат и полицията вече има отдел от 400 души, които се занимават само с това. Те подслушват телефони, внедряват свои хора в рейв обществото, дори преследват организаторите. Средната класа е възмутена от младежта си и се заявява твърдо срещу наркотиците.

Резултат с изображение за sunrise rave party 1989Sunrise: „Midsummer Nights Dream“, 1989 /pinterest/

 

Това, което се случва с хипитата 22 години по-рано започва да се случва и с acid house културата. Към тях започват да се присъединяват всякакви хора, защото са чели във вестника. На партитата започват да идват дилъри, мутри и всякакви отрепки, решили да изкарат някой паунд. Едновременно с това властта им диша във врата и вече цялата игра губи смисъла си. Еуфорията си отива, заедно с тайнствеността и рейвърите губят апетит за живот.

 

Така че, когато слънцето изгрява над Темза на 21 август, всички събрали се наоколо знаят, че с кораба е потънала и културата им. В следващите няколко години става това, което става с всяка важна суб-култура – превръща се в продукт за масова консумация. Радиата не спират да пускат acid house. Всеки втори е рейвър и бавно, но сигурно, обществото, около музиката, започва да умира.

 

Ще си кажете – „Голямо чудо!“, но имайте предвид, че хипитата спряха войната във Виетнам, а рейвърите бутнаха берлинската стена.

Свързано изображение/factor.bg/

Дилиян Павлов

от

публикувано на: 29/03/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: