Какво е да си стародумец?

09/04/2019

Пазим ли старите думи завещани от нашите деди? В интернет епохата, в която живеем, тази задача все по-трудно ни се отдава. На помощ идват събирачите на думи. Ще ви запознаем с главния събирач. Нарича се Момчил Цонев и е инициатор на проекта „Стародумци“.

 

Момчил е сред 20-те най-изявени млади личности на България за 2018 г., отличен в класацията на младежката организация Junior Chamber International за културния му принос към Габрово. Създател на първия Международен фестивал за градски изкуства и щастие 6Fest, първата онлайн енциклопедия за Габрово Gabrovowiki, първата компютърна игра за Габрово – Gabroville. Автор е на 4 книги за града и поддържа онлайн медията Габрово Daily.

 

През 2019 г. освен “Стародумци” планира развитието на общностна медия за добротворчество dobrite.bg по инициативата си “Добрите българи”. В София през май той ще организира и  “Нощ на историите”. Изобщо Момчил винаги се намира в един водовъртеж от идеи. С тях „заразява“ още много съмишленици, но сега сме го потърсили за „Стародумци“.

 

Каква е историята на „Стародумци”? Какво те подтикна да се захванеш с тази нелека мисия на събирачеството на изчезващи думи?

 

 

“Стародумци” е начинание за популяризиране на старите думи в нашия език, с които говореха нашите баби и дядовци в миналото. С тях езикът ни е още по-колоритен и пъстър. Те носят духа на друго време, на други традиции. “Стародумци” се роди в топлия и слънчев неделен 24 март тази година, точно преди Благовец, Благовещение. Търсех интересна дума в стар речник, но като не знаех и аз какво търся, почнах от А, както се чете роман, ред по ред, страница по страница. Дума не си открих, а ми трябваше за друго мое начинание – “Балканджии – сърцето на България”. (Съвсем друга история е това – с него пък искам да популяризирам културата, историята и туризма в балканджийския край от Тетевен на запад през Троян и Габрово до Трявна, Елена и Велико Търново на изток), но да се върнем на речника… Четенето на тези стари думи сякаш отключи в мен тайни спомени от едно време. Нахлуха в съзнанието ми стари думи, с каквито говореше баба ми на село и се роди и това словосъчетание – Стародумци. Като сладкодумци, но от старо време.

 

У мен мисията в търсене на изчезващите думи намери добра почва. Думите сякаш са някой български изчезнал кивот, а аз съм техният Индиана Джоунс. Историята ми е в кръвта, майка ми е историкът от Габрово Даниела Цонева. Аз почнах да се занимавам с история още преди гимназията – в 4-5 клас. Оттогава ми е останала една купчина стари ученически и студентски тетрадки от баща ми – първата им половина е изписана от него, най-вече с инженерни чертежи, а втората половина от мен – с истории за родове, народни обичаи, стари думи и песни от моето село Горна Росица.

 

Моите първи източници бяха баба ми Мария и прадядо ми Кольо. Като малък бях много впечатлен от два факта за него – работил е в барутна фабрика в севлиевския Балкан, а приключенският му дух го е отвел да работи чак в Куба. После почнах да обикалям селото с малкото си колело и да събирам в тези тетрадки и други истории. Взех си диктофон да записвам историите на касетки. И тази страст на Индиана Джоунс в света на българското минало продължи и през цялата гимназия. Преди няколко дни открих в една от тези тетрадки от 90-те ръкописен “Речник на диалектите в с. Горна Росица”. Още тогава съм се изявявал като речникосъздател и стародумец.

 

 

Имаме ли памет за думите или все по-често я губим? Съществува ли момент, в който някоя дума умира?

 

 

Откакто се захванах със “Стародумци”, в спомените ми изплуваха много стари думи, които бях забравил сякаш. Във Фейсбук страницата “Стародумци” и в групата “Задруга на стародумците” много хора почнаха да споделят стари думи, типични за техния край. Споделянето съживи забравени думи. А дали думите умират? Да – ако никой вече не ги помни и изговаря, ако никой никъде не ги е записал. Но дори ако някъде са запазени – в речници или научни издания, а никой не ги изговаря вече, това не е ли също смърт за думите? Думата трябва да се изговаря, в това е нейната сила. Вярвам, че “Стародумци” ще е възкресение за стари думи, дори да сме ги смятали за мъртви.

 

 

Ти самият смяташ ли се за стародумец? Употребяваш ли стари думи в ежедневието си?

 

 

Когато споделям някой личен спомен в страницата “Стародумци”, подписвам публикацията с “Ваш Баш Стародумец”. Но твърде рядко използвам стари думи в ежедневието си. Те сякаш са станали излишни и това е разбираемо и логично донякъде – светът се е променил много в технологично отношение от времето на нашите баби и дядовци. Българският език не е толкова гъвкав в измислянето на неологизми, както е английският, и ние ги заемаме буквално оттам. Аз не съм пурист, който пак ще почне битката да заменим думата “кибрит” с “драсни-пални клечица” или ще търси заменка на думата “селфи” примерно. “Стародумци” не иска да измества новите думи в езика, а да го направи още по-колоритен, звучен и жив с позабравени днес думи. По-интересно според мен ще бъде нови и стари думи да съществуват паралелно в езика ни.

 

Помагат ли ти социалните мрежи за намирането на стари думи?

 

 

Създадох първоначално само Фейсбук страницата “Стародумци”, но видях, че хората веднага харесаха идеята и започнаха да ми изпращат свои предложения. Затова създадох отделно и групата “Задруга на стародумците”, където всеки член може да споделя с останалите стари думи. Заформя се истинска общност вече. Един споделя дума от своя край, а друг споделя в коментар как същото нещо се нарича в неговото населено място. Има разговор, размяна на думи и истории. Това е много ценно преживяване, което създават “Стародумци”.

 

 

Коя е твоята любима стара дума? И кое е последното ти стародумско откритие?

 

 

Със споделянето в “Стародумци” много хора разказват и любопитни истории. Научаваме за цял един свят около думите. Ето и някои от последните ми стародумски открития.

 

Например, в Русенско казвали на дървеното легло “пат”: “За най-възрастния мъж в семейството, който е бил на голямо уважение заради възрастта му и са му казвали старец, за него лятно време са приготвяли легло “пат“, което слагали на язлата на прохладно място да спи отделно от другите членове на семейството, които спяли вътре заедно и на пода. Това било от уважение към стареца.“

 

От село Чифлик в Троянския балкан ми споделиха за “уруглювица” – “когато бяхме малки и наближаваше Сирни заговезни, татко ни правеше уруглювица (малка факла). Изработва се, като върху прът се нанизват кори от череша. Татко ги слагаше край печката, за да изсъхнат. Ставаха къдрави. На Сирни заговезни ги запалвахме и въртяхме”.

 

Има и истории от типа “Изгубени в превода”. В Добруджа се употребяват и някои румънски думи. Както обясниха това – нали са били близо 30 години “под румънско”. Ето и конкретната случка. Заженили се младите, но едното семейство било от Добруджа, а другото – от Шоплука. „Свато, дай сега по една цуйка за годежа на младите“ – казал добруджанецът, а шопите само премигвали от недоумение. Ракия искал човекът.

 

Друга любопитна дума е “фъркулица”, ето и нейната история, която ми споделиха: “Чувала съм я като дете, гостувайки в едно дряновско село, и си мислех, че става дума за нещо „фъркато“ (летящо). Като ми обясниха, че означава вилица, ми беше и смешно и странно.”

 

Един израз от Чепеларе много ми хареса: “да се разтъжа”, антоним на израза “да се затъжа”… Например, “отдавна не съм си ходил в родния край, ще се прибера другата седмица, че малко да се разтъжа”.

 

До момента в “Стародумци” споделих и някои стари думи, използвани в нашата литература.  За 27 март – Международен ден на театъра – припомних думата “позорище”, която идва в българския език през Възраждането. Позорище е сръбска дума и значи театър, а на български: позор.

 

 

От дълги години се занимаваш с проучването и запазването на традициите в габровския край. Кои характерни думи се сещаш веднага, щом стане дума за Габрово?

 

Както и в други райони, в Габрово също има думи, които са характерни само за града и околностите. Например, ако пазарувате в магазин, слагате продуктите си не в торбичка, а в сакче. Ако ще ви идват гости, режете мезето върху дървен танур (дъска за рязане). Водосточната тръба е лакомица. Обаче “венецът” на колоритните думи е баеркаса – тоалетно казанче. Прозвището му в Габрово идва от немски език. Ето каква е историята, също споделена в “Стародумци”.

 

Първите тоалетни казанчета в Габрово са били внос от Германия и на тях имало релефен надпис “Bayern kasten”. С годините фирменият надпис се е превърнал в побългареното и габровско „баеркаса“ (или “байеркаса”). Важно е уточнението, че говорим за първата половина на ХХ век, когато вътрешните тоалетни с казанче са все още рядкост и хората не са знаели как точно да нарекат това съоръжение.

 

 

Живи ли са все още диалектите в езика ни? Най-интересният диалект, на който си се натъквал?

 

 

Колоритни думи има навсякъде, това разбрах, откакто от цяла България споделят думи в “Стародумци”. Шеговито казано, в някои части на страната може и гладен да си остана. Примерно, едва сега разбрах, че на пържените филийки във Варна казват “джиджи папа”. В Русенско пък може и да спя на пода, като не знам, че на леглото се казва и “пат”.

 

 

Как предвиждаш да се развие във времето този твой проект? Би ли направил речник на старите думи в българския език?

 

 

За мен “Стародумци” не е нещо самостоятелно, а е хармонична част от другите ми търсения в историята. Две неща са важни за мен, които се случват чрез “Стародумци”. Вече се създава общност от хора, които общуват и споделят помежду си стари думи от своя край, връщат ги към живот. Другото нещо е, че чрез думите разказват истории. Личните, семейните, родовите истории и спомени са част от друго мое начинание, което започнах през 2018 г. – “Имало едно време в България”. Наричам го още експеримент за написването на най-голямата колективна история на България с десетки, дори стотици автори.

 

Първото събитие, което ще направя в София през май, като част от това начинание, е нов формат – “Нощ на историите”. Вече Нощта срещна партньорството на Фондация за българска литература и популярното литературно списание “Ах, Мария”. Предвиждам всички тези начинания – и “Стародумци”, и “Имало едно време в България”, и “Нощта на историите” да напредват заедно.

 

Владислав Христов

от

публикувано на: 09/04/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Пънк и Джаз
  • Фънк & Соул
  • Класика
  • БГ Поп
  • Фолклор
В момента:
Следва: