Сахара като от приказките на Шехерезада

08/05/2019

Иво Орешков е от тези артисти-пътешественици, които умеят да покажат различна гледна точка към заобикалящата ни реалност. Той е един от най-добрите сватбени фотографи в страната, но това не му пречи да ни изненадва и с уникални кадри от различни точки на света. След Монголия и самобитните й обитатели, Иво се насочи към горещо Мароко.

 

“Обичам да улавям реалността на света около мен в обектива си и да го пресъздавам през призмата на погледа и въображението ми. За мен фотографията е илюзията, която показва действителността”, споделя ловецът на мигове. Дни преди откриването на новата му изложба „Сахара като от приказките на Шехерезада“, се срещаме с Иво, за да ни разкаже за своите преживявания в пустинята.

Какви бяха първите ти усещания от Мароко? Какво най-много те впечатли?

 

Никога не бях ходил в Африка. Беше ми интересно всичко там, защото попаднах в един изцяло нов за мен свят. Впечатли ме това, че Мароко не е типичната африканска страна. В нея има брегове на Атлантическия океан, както и на Средиземноморието. Там се намира част от пустинята Сахара, както и Атласките планини, които достигат височина 4167 м. Лично мен най-много ме грабна чарът на пустинята. Затова не спрях да я снимам и резултатът е предстоящата изложба със заглавие „Сахара като от приказките на Шехерезада“.

 

Как живеят мароканците, какви паралели би направил с нас българите?

 

 

Както и в България, хората в отделните части на страната са различни като характер, отношение и култура. Мароканците живеещи в близост до пустинята Сахара изглеждат по-приветливи и усмихнати. Радваха ни се и имаха мило отношение към нас. Хората в големия град Маракеш гледат на европейците като на ходещи портфейли. Все се опитват да ти пробутат нещо, за да ти вземат от парите. За всичко трябва да се пазариш с тях и да свалиш цената на поне 1/3 от тази, която са обявили първоначално – това е част от културата им. Едва ли не имах чувството, че ще се обидят, ако не се пазарим за предлаганите от тях стоки.

Кои бяха най-големите трудности в пустинята?

 

 

Като че ли най-голямата трудност беше да издържим на твърдите седла на камилите около три часа в двете посоки. Ужасно са неудобни, доста твърди и друсат много. Освен това, докато яздим снимахме с големите фотоапарати, което прави предизвикателството още по-голямо. След това ни боляха задните части за дни наред.

 

Съветите, които би дал на фотографите, които са се запътили към Сахара?

 

Просто да снимат. Това е най доброто, което могат да направят. Пейзажите със златни дюни и приказни кервани просто са там и лесно се улавят в обектива. Единственото условие е човек да е там с нещо за снимане под ръка и разбира се – с въображение и мерак!

Успя да уловиш дъга над пустинята, как точно се случи това?

 

 

Бях в пустинята само два дни, което прави един залез и два изгрева. Първата сутрин беше обичайното – чисто синьо небе и златен изгрев над червеникавите дюни. Но на втората сутрин, светлината беше истинско чудо – подарък от Бог. Цялото небе се покри с дъждовни облаци и щом се показа слънцето се обагриха в топли цветове. Имаше невероятни сцени, в които слънчевите лъчи на места пробиваха облачната покривка и галеха върховете на пясъчните дюни. И тъкмо когато си мислехме, че вече сме снимали всичко, което може да се снима и повечето хора от групата ни се прибраха за закуска в хотела, се появи невероятна дъга.

 

Отначало се виждаше малко „парче“ от нея, но после се показа цялата, от край до край. И колкото и да бяхме изгладнели и да мечтаехме за закуската, нямаше как да подминем тази необичайна гледка – пустиня, камили, палми и дъга. Преживяхме това, което е казал великият фотограф Ансел Адамс: “Понякога успявам да попадна на място, когато Господ тъкмо е приготвил всичко и чака някой да щракне с апарата.”

Защо се насочи към черно-бялата фотография за новата ти изложба?

 

 

Първо, защото много обичам черно-бялото, второ, защото всеки снима пустинята цветна, именно поради красивите и цветове. Аз избрах различното, пред масовото красиво. Трето, защото смятам, че чарът на пустинята и нейната красота и колорит могат да се предадат с не по-малка сила и чрез черно-бялата фотография. Визуалната магия на пустинята, лишена от цвят, е коренно различна, но е все така очарователна!

 

Твоето следващо фотографско предизвикателство? Кое кътче от света мечтаеш да посетиш?

 

Този път съм планирал пътуване в съвсем различна част от света – Азия. През декември тази година ни предстои фото-разходка с почти същата група, с която бяхме и в Мароко. Но този път ще посетим цели три страни – Виетнам, Тайланд и Мианмар. Развълнуван съм и нямам търпение да дойде времето за това!

 

Владислав Христов

от

публикувано на: 08/05/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: