“Как живеем” на 58-то Биенале за изкуство във Венеция

10/05/2019

Среща на участниците в Палацо Джустиниан Лолин, Венеция –

Катя Ангелова, Рада Букова, Лазар Лютаков, Вера Млечевска

 

 

Артистите Рада Букова и Лазар Лютаков и кураторът Вера Млечевска представиха официално проекта „КАК ЖИВЕЕМ“ в рамките на Българския павилион на най-голямата световна сцена за съвременно изкуство – 58-то Биенале за изкуство във Венеция.

 

Изложбата беше открита от извънредния и пълномощен посланик на Република България в Италианската република, г-н Тодор Стоянов, началникa на кабинета на министъра на културата – Ваня Бедрова, комисаря на Българския павилион Яра Бубнова и куратора на изложбата Вера Млечевска. Над 600 гости, сред които световни имена в съвременното изкуство – куратори и артисти, присъстваха на откриването. Изложбата беше почетена и получи отзиви от директора на МОCAK, Музея за съвременно изкуство, Краков; Райналд Шумахер, куратор на Арт коллекция Дойче Телеком; Джулиет Бингъм, куратор “Световно изкуство”, Тейт Модърн, Лондон и др.

 

„КАК ЖИВЕЕМ“ ще може да бъде разгледана от широката публика между 11 май и 24 ноември 2019 г. За локация на Българския павилион е избран етаж от сградата Палацо Джустиниан Лолин, построена през 17-и век.

 

„За нас пътят, по който стигнахме до тук беше много дълъг, но и много кратък. Имахме много малко време, за да подготвим изложбата. Трябва да вярваме в себе си като артисти и хора. Трябва да вярваме, че съвременното изкуство днес е важно, а не само изкуството от миналото. Важно е, че Министерството на културата и институциите повярваха в това“ каза на откриването кураторът на проекта Вера Млечевска.

„КАК ЖИВЕЕМ“ е визуален диалог от две произведения – на Лазар Лютаков и на Рада Букова, който съпоставя представата за вековните традиции на занаятите и масовата индустриална продукция на еднотипни и достъпни изделия, които обсебват съвременната жизнена среда. Създаден специално за пространството на Палацо Джустиниан Лолин, той залага върху смислова и визуална опозиция с архитектурно-историческия контекст на сградата и самата Венеция.

 

И двамата автори пречупват серийното редуване на модула в основата на композициите си в генеричен свят от форми, където логиката и функционалността пропадат в бездните на въображението. По мнението на Рада Букова: „След индустриализацията, окончателна в живота ни, се появява една повтаряемост, при която като че ли всичко подлежи на принципа на модулното изграждане, така наречената нормализация. Трябва да си купиш едно нещо, към което трябва после и второ и трето, които са направени така, че да си пасват. Самия труд чрез който можеш да придобиваш, е панелен, сериен, без цялостна гледна точка“.

Дали чрез видео, инсталации или звук, Рада Букова изследва предметните останки и ефемирните отпечатъци от идеологическите, икономически и социални промени. В тази инсталация, тя въвежда градивна единица от синтетични индустриално произведени строителни материали, които натоварва с потенциала да се осъществят като декоративен мотив, функционален елемент или абстрактна картина.

 

Според нея плоскостите, с които работи: “са до известна степен намерени, аз нямам намеса върху тях. Те идват готови, а аз ги събирам в нещо, което има смисъл. После когато се махнат от изложбеното пространство, те пак могат да влязат в кръговрата на строителните материали. Каквото и да правя, то после пак може да се върне в кръга на потреблението.”

 

Лазар Лютаков, изследващ глобалните процеси на производство и потребление,създава серия от скулптури от плексигласови конструкции, които се съчетават с масовите, но в същото време напълно индивидуални, предмети от бита. В процеса на изработване на конструкциите, авторът цели да овладее прецизността на счупването. Провалът е търсен, но също и контролиран. Индустриалното подобие на стъклото – плексигласа, той допълва с ръчно произведените стъклени чаши,внасящи съвсем различни принципи на производство и дистрибуция, които пренареждат взаимоотношението между прецизността на изработката и неговата стойност.

 

“Стъклото идва под формата на грубо изработени чаши, пълни с дребни недостатъци разкриващи не само ръчен труд, но и използването на рециклирано стъкло. Пазарът, за който са направени, изисква да са достъпни, което оказва влияние върху времето, инвестирано за изработката. Това води до момента на случайност и на несъвършенство, отключващ за мен едно скулптурно усещане за нещата, тъй като те стават уникални по този начин”.

 

Опитът на двамата художници ги прави съзнателни за социалните импликации на материалите в бита. Употребата на индустриални синтетични материали като акрилат и полистирен в инсталацията постоянно разколебава възприятието между безлично тиражното и уникално артистичното, между устойчивост и бързото евтино,но безперспективно решение.

 

Българският павилион на 58-то издание на La Biennale di Venezia е официално подкрепен от Министерство на културата и продуциран от Националната Художествена Галерия, с комисар Яра Бубнова и директор на павилиона Катя Ангелова, и с любезното съдействие на Гауденц Б. Руф, The Arts and Culture Division of the Federal Chancellery of Austria, “Александра Естейт” и Better Half Garage wines.

 

 

За артистите

 

Рада Букова (1973)

 

 

Родена в София и живее в Париж и в София. Завършила е Националната художествена академия в София и Ecole Nationale Supérieure des Beaux Arts в Париж. Работите й включват скулптура, обекти, инсталация, видео, звук, пърформънс и изследват останките от идеологическите, икономически и социални промени. Сред самостоятелните й изложби са „Каква енергия влагаме, за да трансформираме нещата, с нескрито удоволствие“ в Галерия Сариев в Пловдив (2018); Алис Джордж в галерия One Night Stand, София, 2017; Започва нова победа, галерия Futura в Прага (2013); Аз и едно германче, галерия Patricia Dorfmann в Париж (2011).

 

Лазар Лютаков (1977)

 

 

Роден в Шабла и живее и работи във Виена и в Шабла. Учил е НХА в София и е завършил Academy of Fine Arts in Vienna през 2005 г. Негови произведения са показвани в рамките на 6th Moscow Biennale (специален проект, 2015); Vienna Biennale MAK, Виена (2015); 1st Triennial Linz, Австрия (2010); Product – Фестивал на съвременното изкуство Варна (2008) и фестивал Sofia Underground (2007).

Лазар Лютаков има реализирани произведения в публичното пространство на град Тюрниц, Австрия (2017) и в Пазарджик (2016). Неговият проект “Мазето на Баба Васа”, в който са осъществени изложби и концерти на десетки български и чужди автори, се развива от 2002 г. в Шабла.

 

 

 

За българското участие на Венецианското биенале за изкуство

 

 

За първи път участието на България е резултат от национален отворен конкурс,организиран от Министерството на културата и привлякъл широк интерес на артистичната общност в страната. Преди участието си тази година, България присъства с в La Biennale di Venezia за изкуство, през 1912, 1942, 1964, 1993, 1999, 2007 и 2011 г.

 

http://howwelive-pavilion.com

Bo Riana

от

публикувано на: 10/05/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: