Малък сезон за големи експерименти

10/06/2019

Тази година се навършват 30 години от създаването на Театър Сфумато, в същото време на 26 юни започва една от най-важните инициативи на театъра – фестивалът Малък сезон. Вече усилено тече кампанията по набирането на кандидатури.

 

На събитието среща ще си дадат не само младите български театрали, но и много участници от чужбина. Какво предстои на тазгодишното издание – разговаряме с един от артистичните директори на фестивала – Ясен Василев.

 

След толкова години съществуване на Театър Сфумато, би ли казал, че той все така продължава да бъде алтернатива на статуквото в страната? Как оцелява един такъв театър в наше време?

 

Сфумато е замислен да функционира като алтернатива, но за съжаление е подложен на същите механизми на пазара, както и останалите театри, и това затруднява сериозната и задълбочена работа, стеснява полето за експеримент и налага поредица от компромиси.

 

30-годишнината е повод да се мисли и за бъдещето – проектът „Пристройката“ е от ключово значение, за да може театърът да функционира като адекватна европейска културна институция. Необходимо е това да се случи и извоюваното с много борба от Сфумато да се запази, разшири и продължи.

 

Имаше възможност да учиш в Шанхай, с какво те промени това?

 

Промени напълно начина, по който гледам на света и на себе си в него. Започнах да мисля много по-политически, работата ми се измести напълно от текста към тялото, към създаването на ситуации, които имат потенциал да предизвикат трансформация в участниците – изпълнители и публика.

 

Станах доста критичен към инструментализирането и индустриализирането на културата и изкуството и започнах да се интересувам от артисти, които отказват да участват в тези процеси. Деколонизацията беше практика, а не просто теория – запознах се и работих с хора от Индия, Гана, Афганистан, Иран, Корея, Аржентина, Виетнам и т.н. и това беше наистина обогатяващо като гледни точки и разбирания за света.

Как ти изглежда съвременният български театър от гледна точка на опита ти в чужбина?

 

 

Когато говорим за български театър, дали говорим за репертоарния театър на големите институции или за независимата сцена? Репертоарният театър пълни зали и изкарва пари, по икономически критерии изглежда работи чудесно, но защо тогава много от младите актьори страдат и защо все още заплащането е обидно?

 

Независимият театър пък няма инфраструктурата, за да съществува адекватно. Пропилява се ужасно много потенциал поради липса на елементарни условия за работа. Както си говорихме наскоро с приятели, живеем от фестивал на фестивал, защото няма устойчивост за друго.

 

Случват се и смислени неща, които се движат срещу течението. Александър Мануилов, който работи предимно в Германия, стартира Радар София – първата резиденция за драматурзи в София. С Мануилов инициирахме също и неформално сдружение на драматурзи в София, което нарекохме Драма Пакт, и което цели да спомогне развитието и реализацията на нови драматургични текстове и концепции.

 

Предстои новият Малък сезон, в каква посока поема фестивала тази година?

 

 

От тази година със Стефан Иванов сме артистични директори на Малък сезон и предложихме две сериозни нововъведения. Искаме повече фокус върху ателието като обмяна на опит и процес на правене тук-и-сега.

 

Освен това всеки от фестивалните дни ще приключва с неформална дискусия, където артистите, показвали работа през деня, могат да я представят и защитят, както и да получат обратна връзка. Участието в тази дискусия ще е условие за разглеждане на проекта за продължение в големия сезон – което и целта на много от нещата, които се показват на фестивала.

 

Иска ни се тези промени да допринесат за формирането на среда, в която се прави и мисли колективно. Наблюдаваме процеси на разпад, апатия и тотална липса на комуникация и искаме да им противодействаме.

С какво е ценен Малкият сезон? Каква публика възпитава?

 

 

Досега аз виждах Малък сезон като обсерватория на местната сцена. От нещата, които се показват, може да научиш много за средата. Надявам се в идните години фокусът да се измести от наблюдение към оформяне и влияние на тази среда. Струва ми се, че публиката е предимно професионалисти или наистина изкушени от театъра хора, които искат да опознаят процеса и отвътре – тъй като самият фестивален дух е на правене.

 

Мисля, че е ценен като поле на експеримент, където всеки може да сподели върху какво работи на всеки един етап от процеса – не се програмират само завършени представления (каквото и да означава завършено представление), но също акции, пърформанси, хепънинги, лекции, ателиета и т.н. Тази свобода да правиш това, което искаш без ограничения, е много важна. Трябва да се каже също, че фестивалът е напълно безплатен и продължава да удържа тази позиция на съпротива вече много години.

 

В програмата на фестивала ще има и ателиета с чуждестранни участници. Кои ще са гостите и кой може да се включи в ателиетата?

 

 

Международните гости са от Словения, Австрия, Италия и Люксембург и работят в различни направления: танц, пърформанс, драматургия, режисура. Зиган Крайнчан и Гаспар Куншек са двама словенски тийнейджъри, които създават импровизационно представление, смесващо различни танцови техники, и онагледяващо тяхното много специално приятелство.

 

Досега е играно над 70 пъти на 4 континента, през 2017 те бяха в top 20 селекцията на Aerowaves – европейската танцова мрежа. Зиган и Гаспар ще покажат това представление и ще споделят начина си на работа – ателието ще бъде за танцьори и хореографи.

 

Д-р Диди Брукмайър е култов персонаж от австрийската ъндърграунд сцена, основател на пърформанс групата Fuckhead, която започва през 80-те и бързо се превръща в легенда с радикалните си пърформанси, които продължават традицията на виенския акционизъм. Диди идва с вокално соло наречено „Интерзона“ и ще сподели опита си в мастърклас за изпълнители и актьори.

 

„Градът се надига“ е италианска пиеса с три важни отличия през 2018г. – наградата Марио Фрати в Ню Йорк, селекцията на италианския комитет Eurodram и участие във фестивала на драматургията Read в Хелзинки. Пиесата заема заглавието си от картината на Умберто Бочони и се занимава с последиците от бежанската криза върху Милано – откъдето са двамата автори Киара Боскаро и Марко ди Стефано.

 

Рафаел Кон, драматург и режисьор от Люксембург, ще води ателие за актьори и режисьори, което предлага начини да разберем персонажите от древногръцките трагедии, без да ги свеждаме до нашето съвременно ниво.

Твоето ателие ще се нарича „Развитие на проекти“. Сподели ми повече за него?

 

 

Целта на това ателие е да помогна доколкото мога с дописването и развиването на идеи и концепции, да разкажа за познатите ми възможни пътища, по които един артист може да избере да работи днес и да представя един по-критичен поглед към т.нар. „продукция“ или „създаване на културно съдържание“, която често се оказва в разрез с природата на артистичната работа.

 

Освен моето в програмата ще има още две български ателиета. Елена Ангелова ще води ателие по критическо писане за театър и танц. Писателят Владимир Полеганов ще се включи с интересно теоретично ателие около тялото, желанието и неизразимото в научнофантастичната литература. Надяваме се такъв интердисциплинарен подход да произведе нови импулси за работа.

Владислав Христов

от

публикувано на: 10/06/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: