Тайнственият джаз-пламък на Умберто Еко

15/07/2019

Страстта на един от най-големите мислители, хуманисти и писатели на нашето време – Умберто Еко, не е тайна. Джазът не бе встрани и при едно от предишните му гостувания (справка – стената с негов автограф в един софийски ресторант, известен с джаз-вечерите си преди години, където се включи в сешъна).

 

В романа си „Тайнственият пламък на Царица Лоана“ не само джазът има своето място в търсенето на изчезналата памет. Там, сред главните герои е и една истинска личност – най-добрият приятел от детството на Еко и останал такъв до кончината му. И този приятел, джаз-акордеонистът Джани Кошша, преди две години създаде своя спектакъл „Тайнственият акордеон на Кралица Лоана“, където включи и преработка на първото им съвместно парче с Еко, писано преди около 70 години. Сега то е началното в албума „Тайнствената музика на Царица Лоана“ в дуо с кларинетиста Джанлуиджи Тровези. Съвместната им работа започва преди четвърт век, а текстовете към всичките им албуми (за ЕСМ, естествено) са, да, познахте, от самия Умберто Еко.

 

Коя е тази тайнствена царица? Ето отговорът на Еко във втората част на книгата му: „Словосъчетанието тайнствен пламък ме е омагьосало, да не говорим за сладкото име Лоана, макар че в действителност тя е една дребна, капризна, надута празноглавка, преоблечена като баядерка.

 

Бях живял през всичките години на детството си, а може би и след това, като съм се опивал не от образ, а от звук.“ Всичко си идва на мястото. Песните от времето на Дучето – не всички са били пропаганда и джаз-прочитът на тази за подводниците е не по-малко впечатляващ от присмехулната „Пипо не знае“.

 

Американският джаз с Луи Армстронг, Глен Милър и филмовите музики, „поиталианчвани“ от режима в едно съмнително и познато и на нас усърдие. Радиото – о, радиото, на което Еко и Кошша посвещават първата си творба, когато са само на 13.

 

В авторските им композиции има една „Умберто“ и друга „Еко“, и три „Небяна“ – игрословица с вездесъщата в романа мъгла и трите интерпретации по „В мъглата“ на Яначек. Колкото до свирещия вятър от третата част на романа, в едноименното парче – италианското заглавие на „Катюша“, началото е с „О, белла чао“, която присъства загатната и в посветеното парче на анархиста Граньоло, също част от повествованието в 16-а глава. Преди признанието: „аз не мисля за кралица Лоана от комикса, а за моята, за която съм мечтал по много по-неземен начин, за пазителката на пламъка на възкресението“. Да, джазът и като възкресение за много отминали или просто мислени за забравени музики.

 

Или както го бе писал за един техен предишен проект Умберто Еко, „те могат да придадат популярно звучене на сериозната музика и сериозно на популярната. Няма значение къде ще разположите музиката на Кошша и Тровези. На уличния ъгъл или в концертната зала – и на двете места ще са си като у дома.“

 

Людмил Фотев

от

публикувано на: 15/07/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: