Цветята на живота

17/07/2019

Юли 2000, между Билбао и Сан Себастиан се отбивам и през Витория-Гастеиц. В невероятния час 10:30 сутринта Компай Сегундо казва на сина си Басилио, с когото предишната вечер са си припявали „Чан-Чан“ да ни остави сами на масата. Черно кафе, черен ром и черен тютюн.

 

Отказвам последното и си говорим за простички неща, за които пее в едно от последните си заглавия, представени на концерта. Цветята на живота. „Всичко е вътре – колко е красив животът, като я има любовта“ – тананика ми Компай. И се занася: „Българките плачат ли като си тръгнеш?“ Отговарям му, че не знам, защото се връщам. „Не ми харесва да оставям разплакани жени след себе си, моля те провери и ми кажи, иначе как да рискувам и да дойда в България“, колкото шеговито, толкова сериозно ме предупреждава авторът на парчето, съперничещо си по популярност с „Гуантанамера“.

 

Какво са за него цветята на живота? Възможностите, които трябва да използваш, нищо, че понякога могат да дойдат (като при него) късно. Важното е да ги уважаваш:

 

 

В центъра на вниманието на плейлиста ни с цветята на живота ще бъдат няколко джаз-стандарта с нестандартен, както винаги, произход. Африканското цветенце на Елингтън всъщност първоначално се е казвало „Най-красивата африканка“. При първата репетиция преди турнето му в Сенегал в началото на 60-те, Дюк Елингтън не носи разписана музика, а разказва на музикантите си как трябва да обрисуват красиво цвете насред джунглата. Нещо като подхода на Майлз Дейвис няколко години по-рано в “Kind of blue”.

 

По-нататъшните версии доказват правотата му – от вибрафона на Гари Бъртън с китарата на Пат Матини до соло пианото на Мишел Петручани.

 

Свързано изображениеЧерното каменно цвете е вид лишей (kalpasi, parmotrema perlatum). Използва се като подправка в Индия.

 

Сходна е съдбата на два стандарта на боса-новата с доста кинематографично звучене. Израсналият в музикантско семейство Жобим, намира начин да изкаже признателността си към един от своите кумири, Стравински с албум, кръстен на балета „Каменното цвете“. Едноименното парче обикаля до ден-днешен световните сцени, прескачайки жанровете като автора си и в плейлиста е включено експресивнoтo чело на Йо-Йо Ма като продължение на рок-фюжъна на Сантана.

 

Подобна втора/трета младост кара и песента на Луис Бонфа “Menina flor”, известна във версиите на Катерина Валенте, Стен Гец и Чарли Бърд. Именно последната е използвана от Уди Алън в саундтрака на комедията му преди десетина години „Каквото дойде“.

 

 

Джаз-обиколката се пренася и на север (с Аня Лехнер и Джеспер Бодилсен), и в класиката (Чайковски с Валса на цветята от „Лешникотрошачката“ с Кени Барон и Рон Картър). Плейлистът не може и без азиатските ароматни цветя, с които завършваме – Щефан Микус, Хуон Тхан с Нюен Ли и Паоло Фрезу. Прибавяйки Ара Маликян и Лиса Оно, цветята на живота звучат достатъчно интригуващо, нали?

Людмил Фотев

от

публикувано на: 17/07/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: