Фермерите на новото време

11/07/2019

Има професионални сфери, които не будят голям интерес у младите хора. Не всеки тийнейджър, например, би искал да се занимава с фермерство. Звучи далече от високите технологии и компютрите пък е професия свързана с немалко физически труд. Дали обаче това важи за всички младежи. Георги Мутафчиев е един от най-младите предприемачи в областта на земеделието.

 

Заедно с родителите си той отглежда над 250 кози, а добитото мляко отива във фамилната мандра за производство на био продукти в Разлог. Семейство Мутафчиеви са едни от радетелите на био производството. Не им е лесно, но все още намират смисъл да продължават с упорство напред. Синът им Георги също не спира да ги радва. Преди месец той спечели приза „Млад фермер на 2019 година“, а през есента ще се бори за Европейската награда за млад фермер в Брюксел.

 

Всяка една награда е много задължаваща, промени ли те с нещо титлата „Млад фермер на 2019 година“?

 

 

За мен тази награда е по-скоро един значим показател за това, че човек успява, когато се занимава с дейности, които го интересуват и са му приятни. Спечелването на тазгодишния национален форум за млади фермери ми подари значителна доза увереност, че отделям времето си за нещо ползотворно, а също и мотивация да продължавам да се развивам в тази интересна и перспективна сфера.

 

Защо за много от младите хора в страната думата фермер не звучи престижно? Какво би казал на всички, които подценяват тази професия?

 

 

На този въпрос мога да отговоря от гледната точка на 18-годишен младеж. За младите хора на България престижът в кариерата на човек се изчерпва с няколко високоплатени професии, докато всичко останало е или загуба на време, или евтино продаване на време.

 

Може би самата визия за модерния европейски фермер все още не е успяла да се установи в българските представи и затова често тази професия се счита за неблагодарна, изпълнена с много физически труд и малко интелектуален.

 

Бих казал, че модерният фермер е един решителен и трудолюбив предприемач, който съумява в епоха на високи технологии и глобализация, да обърне фокуса на хората към природата, животните и ценните продукти, които се произвеждат с тяхна помощ.

Спечели надпреварата с проект свързан със суроватката. Разкажи ми повече за този продукт.

 

 

Суроватката от козе мляко за мен лично е един изключително подценен и непознат за обществото продукт. Идеята за този продукт се роди след мое посещение на световно изложение на храни в Австрия през 2017-та година. Бутилирана суроватка беше един от продуктите, които спечелиха награди за иновационни практики в производството на храни, но се оказа, че производителят е прекалено отдалечен от България и Европа, за да може подобен продукт да се появи на пазара у нас.

 

 

В рамките на около година аз и моите родители успяхме да установим производствена технология за продукта и да го регистрираме по всички необходими изисквания, включително и като био продукт. В процеса на работа се оказа, че суроватката е изпълнена с изключително полезни вещества – протеини и витамини, които възстановяват организма след физическо натоварване, пречистват органи от отделителната система, подобряват кърмата при жените и допринасят за воденето на чист и здравословен начин на живот.

 

България има голям потенциал за производство на био храни, в същото време все още има много малко фермери, които се занимават с био земеделие. На какво се дължи това и как могат да бъдат стимулирани био производителите?

 

 

В интерес на истината био производителите в България не са малко. По-скоро липсата им в голяма част от българския хранителен пазар кара хората да мислят по този начин. Да бъдеш производител в България не е лесна работа, защото липсват основни механизми, които да обслужват интересите на промишлеността ни. Да бъдеш био производител е още по-сложна и отговорна задача.

 

Много фермери стартират с изразено желание своите стопанства и в последствие производства. Това, което ги възпира да се развиват е огромното търпение, което те трябва да притежават, за да могат най-напред да оптимизират своя бизнес и в последствие да се превърнат в разпознаваема и доверена марка на потребителите. На този етап, моето мнение е, че био производството трябва да бъде стимулирано от известни търговски вериги, които да дадат на производителите публичност, издигайки своята репутация като обекти, предлагащи качествена храна.

 

От друга страна не е излишна и подкрепа от страна на държавата, касаеща намаляването на ДДС на био продуктите. Това намаляване на данъците ще даде възможност на много производства да пораснат и да разширяват своя бизнес.

Тази есен имаш шанса да се състезаваш за Европейската награда за млад фермер. Каква ще бъде твоята стратегия? С какво смяташ да впечатлиш журито?

 

 

За мен участието във форум на младите фермери на европейско ниво е една страхотна възможност да се запозная със съмишленици от различни държави, с които да споделя моя скромен опит и да почерпя от техния. Моята стратегия ще бъде да представя България по начин, който да остави впечатление, че в нашата скромна държава има млади и амбицирани хора, стремящи се да бъдат иновативни и последователни в своите действия.

 

Смятам да впечатля журито с искрената ми вяра, че нещата в България се случват не само на думи, а и в реалността, стига човек да е достатъчно отдаден и издръжлив.

 

Предстои ти студентство, насочил си се към български университет. Каква е личната ти мотивация да останеш в България при толкова много възможности в чужбина?

 

 

Положил съм своите корени дълбоко в почвите на Пирин и с риск да прозвуча консервативно, чувствам много силна връзка с родния ми край, която ме кара да продължа да се трудя и да се развивам там, където съм започнал. Не бих казал, че причината да продължа своето висше образование е подхранвана от патриотизъм. По-скоро през последните пет години успях да се убедя, че България дава много възможности за тези, които наистина искат да излязат от зоната си на комфорт, да се развиват и често да заменят излизанията през уикенда с работа до по-късно.

 

Според мен, ролята на университета е не да започне да те развива от нулата, а по-скоро да ти помогне да определиш своите приоритети и да те срещне с хора, които имат подобни такива. Животът в чужбина не е по-лесен, а ако емиграционната тенденция сред младите продължи да расте, то това със сигурност ще рефлектира в огромен мащаб върху бъдещото развитие на България. Ако всички млади хора съсредоточат енергията си в България, то това без съмнение ще се отрази по положителен начин върху нашето общество. Това е пътят!

 

 

 

Владислав Христов

от

публикувано на: 11/07/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: