Една българка в света на фадо

16/07/2019

Може ли една българка да намери признание в света на фадо? Да, може, ако е отдала живота си на тази идея. Силвия Митев е родена в Шумен, детството ѝ минава в Ангола, а Португалия се превръща в нейна втора родина. Винаги усмихната и лъчезарна, Силвия успява да предаде на публиката доброто си настроение. Португалските медии я обявяват за „българската фадистка“. Въпреки популярността, която има, Силвия не се приема като звезда. За нея фадо е път, по който върви с високо вдигната глава и благодарност към учителите си.

Ти ли избра фадо или то те избра? Откъде тръгва твоята фадо история?

 

 

В Португалия често може да чуете, че не човекът избира фадото, а фадото избира човека! За пръв път го чух при първото ми участие в една от националните телевизии. Каза го една от най-известните фадо изпълнителки – Ракел Тавареш, с която бяхме заедно и която ми е, така да се каже, кръстница във фадото.

 

За себе си мога чистосърдечно да кажа, че аз не съм търсила фадото, за да започна кариера в тази област. Очевидно, първо е трябвало много надълбоко да го опозная и разбера. Човек трябва да е достатъчно зрял, за да го допусне у себе си. Така се случи и с мен. Моето фадо ме намери в Португалия, закъдето заминах през 2002 г., след като семейството ми се беше установило там. Роднините ми винаги са подкрепяли заниманията ми с музика, защото и баща ми беше професионален музикант, а дядо ми свиреше на гайда и обичаше да пее. Така че моето фадо има и български корени!

 

След като ме приеха в български университет, на втората година се прехвърлих да уча в Португалия и лека-полекa навлязох в музикантските среди в тази дотогава чужда за мене страна. После направихме проекта Фадо & Джаз с един приятел пианист. Направихме голям концерт в град Визеу през 2009 г. Така започнаха да ме канят за интервюта и да пея постоянно в телевизиите явно, защото за тях бях голяма екзотика. “Как така една българка пее тяхното фадо? И как така успява да предаде на самите португалци чувствената вселена на тази тяхна автентична музика?“

 

 

Тогава вече имах и двойна националност, но българските ми корени предизвикваха голям интерес и доста гръмогласно ме обявяваха за “A Fadista Búlgara (“Българката фадистка”). Нещо, което е доста необичайно въобще да се говори, защото фадото си е португалско и точка по въпроса!

 

Преплитането на фадо и джаз беше една сериозна стъпка и едно голямо предизвикателство в моята музикална кариера, но мечтата ми беше да пея традиционното, „истинско“ фадо акомпанирана с португалска китара и виола, както тук в Португалия наричат класическата китара в този стил. И така, оттогава насам съм работила с десетки прекрасни фадо музиканти, някои от тях много известни, особено при подготовката и записите на първия ми албум „Caminho“ (Път).

 

Всички те са ми повлияли по някакъв начин да създам свой натурален стил и да интерпретирам тази музика по мой начин, за да мога да предавам това чувство на публиката.

Какво ти дава фадо? С какво би го сравнила?

 

 

Фадото за мен е начин на изразяване. Фадото е език за комуникация между душите. То може да бъде както много тъжно и тежко, така и шеговито или ободряващо и весело. Мога да го сравня с любовта и любовните копнежи, с мъката и щастието, със самотата, тъгата, но и с ободряващите слънчеви лъчи и прегръдката на любимите хора.

 

Тази музика може да стигне големи крайности и да докосне всеки, който го допусне в себе си. Затова е така добре приемано навсякъде, където се изпълнява. Дори и когато слушателите не разбират текста.

 

Кои са твоите учители във фадо?

 

 

На първо място са поемите, които пея, тяхното съдържание, чувствата, които носят. На второ място, мои постоянни учители във фадото са моите колеги, музикантите, които ме акомпанират. Много е важно да има разбирателство и сплотеност, за да може взаимно да се развиваме като изпълнители – говоря в емоционален план, не в комерсиален.

 

Разбира се, на всички нас са ни учители старите, или по-точно наложилите се традиции и имена във фадото. В това число, разбира се, недостижимата Амалия Родригеш, която ще остане завинаги дивата на фадото, Алфредо Марсенейро, Мария да Фе, Фернандо Маурисио, Карлош до Кармо, Луиш Гойш (фадо от Коимбра), Рикардо Рибейро, Мариза, Ракел Тавареш и много много други…

 

 

И след всичко това мога да кажа, че във фадото има един голям учител – фадо къщите (таверни) и публиката! Там се вижда най-добре кой какво може и дали публиката ще го приеме и оцени или няма да му обърне никакво внимание.

 

 

Трудно ли допускат чужденци във фадо? Чувстваш ли се приета в португалските фадо среди?

 

 

От една страна португалците са много отворени хора, те самите са пръснати по света, както ние българите. Уважават себе си, но и чужденците. От друга страна, аз не се чувствам чужденка, пък и те не ме приемат като чужденка, въпреки че продължава да им е интересно да научат за моите български корени. Приемат ме като равна на тях, слава Богу имам постоянно концерти. Канят ме не само в самата Португалия, но и в чужбина да представям фадото пред португалска и чужда публика. Така че, да, определено се чувствам приета.

 

Кое е най-важното качество, което трябва да притежава един фадо певец, за да стане популярен?

 

 

На този въпрос ще отговоря по два начина. Първо, фадото изисква абсолютно емоционално отдаване, не само като музикант/изпълнител, но и като човек. Защото фадото е чувство! То е нещо много лично и изстрадано. Както се пее в една от моите песни (“Um fado nasce” – “Ражда се фадо”) – “не може да пееш за болка, ако болката ти е непозната….не можеш да пееш за топлина, ако не си я почувствал…”.

 

Второ – какво означава да си “популярен”? Популярността не ме влече сама по себе си, а успехът е много субективна идея. Ще отбележа съвсем искрено, че лично за мен най-големият професионален успех е да се сещат за мен, когато се говори за фадо, публиката да иска да ме слуша! Това би ми донесло много професионално удовлетворение и чувство, че изпълнявам мисията си добре.

Пяла си и пред българска публика. Как приема тя фадо музиката?

 

 

Да, пяла съм и пред българска публика и съм очарована от спонтанността, с която тя приема тази музика. Имах щастието и честта да представя един голям концерт пред прекрасната българска публика на джаз фестивала в Банско преди 2 години. Мога да кажа, че по нищо българската публика не отстъпва на португалската, въпреки факта, че пея на португалски език, който не е много популярен у нас!

 

 

Приеха ме с много топлина и много уважение. Беше много емоционална вечер за мен, за музикантите ми и особено за семейството ми! Невероятно преживяване, което чакам с нетърпение да се повтори, не само в Банско, но и в други градове. Тази година имахме невероятни покани за Бургас и за празниците на родния ми град Шумен, но поради раждането на най-малкия член на музикалното ни семейство, се наложи да отложим за догодина.

Намираш ли прилики между фадо и българския фолклор?

 

 

Ако се разтърсим из текстовете на българския фолклор, без съмнение ще открием много силни поеми и идеи. В този смисъл, разбира се, че има прилики, въпреки че фадото е по-скоро градски фолклор. За Португалия и португалците, фадото е това което са канцонетите за Италия, френските шансони или аржентинското танго.

 

 

От музикална гледна точка, тези два музикални свята имат дълбоки традиции. Но за разлика от българския (и всеки друг!) фолклор, който черпи своите корени от народа и поминъка му, фадото е по-младо, родено е през 19-ти век в таверните и на улиците на столицата Лисабон, където се раждат фадистите (fadista) – певци, музиканти и композитори на фадо.

 

 

По-скоро бих сравнила фадото с нашите стари градски песни, които, за съжаление, не са се развили в собствена българска музикална форма и до голяма степен са останали заимствани от френския шансон и тангото. Всички те се раждат горе – долу по същото време.

От съвсем скоро си майка. Пееш ли песни на своя син? Би ли искала един ден и той да стане фадо певец?

 

 

Да, през април тази година станах майка на едно прекрасно момченце. Това е най-важното постижение в живота ми и това, което истински ме изпълва с щастие е да го виждам весел и щастлив. Разбира се, че му пея и аз, и татко му (който освен, че ми е мъж, е и един от китаристите ми във фадото). Малкият Лукаш-Висенте обича да ме слуша, когато му пея и много внимателно гледа в очите ми.

 

Определено познава гласа ми и често се шегуваме, че е научил даже и целия ми репертоар още откакто беше в корема ми. Дори така се случи, че едва десетина дни след раждането се наложи да участвам в един концерт с наши приятели. После майка ми и баща ми разказваха, че докато пеели другите той спял, но се ококорил, когато съм почнала аз. Ще бъде много вълнуващо ако синът ни се престраши да пее фадо някой ден!

 

Владислав Христов

от

публикувано на: 16/07/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: