В памет на Вапцаров

23/07/2019

Арестуван на 23 юли 1942 г., осъден на смърт още същата вечер и разстрелян на стрелбището на Школата за запасни офицери в София, Вапцаров оставя след себе си единствената си стихосбирка „Моторни песни“, подписана с името Никола Йонков. 1952 г. посмъртно получава почетната Международна награда за мир.

 

77 години след неговата смърт си припомняме две от най-красивите му стихотворения и как само преди няколко дена Франсиско Босолети – млад художник, отраснал в аржентинската провинция Санта Фе, преобрази къщата музей на Никола Вапцаров в София, вдъхновен от безсмъртието на поезията му.

Снимки: Владимир Груев Freax, Неделчо Хазърбасанов

Проект: Urban Creatures

 

 

„В поезията си той е „гол“, когато говори за себе си и за живота си. Опитах се да видя това. Той показва, че е силен, но в същото време показва и дълбоката си ранимост. Не в лошия смисъл на думата, а в напълно човечния смисъл на дълбоката чувствителност.“ – казва Босолети, който единствено иска да открои човешкото у поета със стенописа си.

 

ВЯРА

 

Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

 

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

 

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
„Как, искаш ли час да живееш?“
Веднага ще кресна:
„Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!“

 

За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

 

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

 

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? –
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

 

Какво ще остане
от мене тогава? –
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право –
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

 

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

 

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

 

ПРОЩАЛНО

 

На жена ми

 

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

 

 

 

Bo Riana

от

публикувано на: 23/07/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: