Радост за ушите и душите

29/07/2019

Археологията доказва с намерената флейта на 42 хиляди години, че музиката е по-стара от виното, от което първите намерени артефакти са на „само“ девет хиляди, като е спорно дали находището в Жиа Ху е свързано по-скоро с вино или с бира – изолираните съставки са ориз, мед и плодове. Но че и музиката, и виното във всичките му възможни вкусове са били неразделни и неразделна част от живота на Хомо Сапиенс, няма никакво съмнение. Няма музикален стил, който да не се е посвещавал на Божествената напитка поне в последните 3500 години откакто съществува нотописът.

 

Оставяме извън плейлиста светите писания и цялата предкласика и класика до миналия век, оставила ни шедьоври с вкус на вино, като „Травиата, „Ернани“ и „Отело“ на Верди, „Манон Леско“ на Пучини, „Крадливата сврака“ на Росини, „Селска чест“ на Маскани – за тях има стрийм, а несравнимият пианист Иво Върбанов се посвети със същия успех и на винарското изкуство. Народните ни песни за вино също имат своя стрийм и затова тръгваме директно от родината на дуендето – Херес.

 

 

Плейлистът започва с албума на Маканита “Jerez-Xeres-Sherry”, като последните две сa имената на виното на френски и английски. Всяко вино оттам има своя фламенко-стил. Финото е оприличавано на булерия, със сигурност заради относително лекия и тръпчив характер и на двете и затова Амонтиядото като нещо средно между финото и отлежалото в дъб олоросо намира отражение в междинните ритми на солеа пор булериас, като бавната солеа отлично хармонира с олоросото. Пало кортадо като по-интензивно и мистериозно, чудесно се връзва с китарните инвенции на сегирията – особено под пръстите на Маестро Пако. Финалът – сладко-сухото Педро Хименес не може да е нищо друго освен фанданго, като това на Камарон с Томатито. Неслучайно за всяка изба е въпрос на чест кои фламенкоси са я удостоявали с концерт.

 

Джазът от корените на диксиленда до етно-израженията му от наше време е безкраен низ от стандарти и теми с винена насоченост – преобладават червените, но не липсват и портото, белите, сините и други цветови отсенки, като за вкусовите оттенъци предпочитам само да оставя съответните чил-аути без коментар. И ако плейлистът завършва с апология на аристократичното за едни и декадентско за други пенливо вино, то е заради качествата му и на аперитив, но и на десерт.

 

 

Истинският идва с една любима изба в Сан Садурни – Пенедес, където Омар Соса не само свири редовно, но и композира музика, сравнима с качествата на една определена реколта, със 100 точки – повече от всяко от Шампан, област, изсвирена на свой ред от Мишел Петручани.

 

 

Да, хубавата музика е за ценители, също като съпътстващите я ферментирали зрънца слънце.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 29/07/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: