Гай Ричи, който вкара Британия в Холивуд

22/08/2019

Гай Ричи вкара Британия в Холивуд. Звучи неадекватно, но ако се замислите е точно така. Преди двадесет и една годни по кината в Англия се появява филм, който е далече от типичните британски ленти до този момент. Това е филм, който се занимава с тежките субкултури, които дотогава са клиширани и работят като антагонистични линии в останалите британски проекти. Дребните лондонски дилъри и чейнчъджии, футболните хулигани и малките мошеници обикновено се слагат под общ знаменател и са типизирани в няколко думи. Но това е до 98-ма. Вероятно повлиян от авторската вълна, която към тази година вече залязва в Холивуд, Ричи пише нещо, което ще обърне представата за британско кино, ще го изкара от стерилността на шекспировия разказ и ще го сложи в полезрението на голямата индустрия отвъд Атлантическия океан.

Свързано изображение

Гай Ричи и Стинг на сета на „Lock stock and two smoking barrels“. /cineplex/

 

“Lock stock and two smoking barrels” е филм, който човек, с предисторията на разглезения Гай Ричи, не бива да може да направи. Но ако има нещо, което олицетворява Ричи, то е точно това. Той е един ходещ парадокс, или поне дава вид на такъв. Отгледан е в лъскаво британско семейство. Баща му е бивш военен с висок чин и потомец на дюкове. Майка му също има синя кръв, вярно, доста разредена, но синя. Ричи не е лишаван от нищо и до началото на тийнейджърството му, предметите на филмите му са само сподавени гласове, идващи от долината на непривилегированите.

 

Той посещава престижни училища, но е лош ученик. Не само заради дислексията си, но и заради темперамента си. Навярно е бил разглезено момче, което всячески се е опитвало да привлече вниманието на съучениците и учителите си. Той бяга, пуши трева и се държи така все едно не посещава католическо училище. Естествено това води до изключването му, когато е на петнайсет години. Гай приема това като възможност и започва да се мотае около снимачни площадки в Лондон. По стечение на обстоятелствата става момче за всичко в няколко продукции. Той прави каквото поискат, когато го поискат от него. Изнася се в лондонския квартал „Сохо“ преди да стане хипстър центърът на съвременен Лондон.

 

На осемнайсет започва да снима ниско бюджетни музикални видеа за групи, които не са оставили дори и име в историята на музиката. Ричи снима с бюджети, които рядко надминават пет хиляди паунда и никога не излизат от улиците на Сохо. След видеата идват къси реклами и малко по-големи бюджети, но ямата в ума на Гай Ричи трябва да бъде запълнена с нещо повече от реклами. Така през 97-ма, когато е прекарал повече от десетилетие в продукции, Гай Ричи пише и снима късометражен филм наречен „The hard case“.

 

×

 

Двайсет минути ниско бюджетен опит за филм в стил Тарантино, с разликата, че има нещо в персонажите. Това може да се отнесе към всеки филм на Ричи до 2008-ма година – малко Тарантино, но не съвсем.

 

“The hard case” задава тематика и посока на режисьора, дава му идентичност през идентичността на лондонските отрепки и лепкавите обстоятелства, с които трябва да се справят. Но няма как да кажем, че това е всичко във филм на Гай Ричи. Човекът знае как да разкаже добра история. Първите му четири филма са учебници по поли сюжетно разказване. Умението да вкараш повече от три линии в час и половина и да ги движиш по толкова лек за гледане и смилане начин е нещо, което се постига изключително трудно. Гай Ричи не е учил кино или драматургия, не е посещавал кръжоци по креативно писане, но се е учил от опита си. На трийсет години той вече знае кое работи и кое не. Знае как се мотивират персонажи и знае по какъв начин да накара публиката да съпреживява. А начинът на разказване е черешката на тортата.

 

×

 

През 1998-ма, преди близо двайсет и една години, в Англия излиза „Lock Stock and two smoking barrels“ и променя възприятието за британско кино. Филмът става култов и дава тласък на кариера по-цветна от притежателя си. Гай Ричи успява да намери баланса между улицата и шоубизнеса. Той умее да разказва почти всичко – от истории за лондонски гангстери, през през фолклорни легенди и се стигне до последното – детски филм на Дисни. Трябва да сте сигурни, че най-добрите му неща тепърва предстоят.

Дилиян Павлов

от

публикувано на: 22/08/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: