Намереният Майлз

10/09/2019

Когато Майлз Дейвис стане обект на архивни търсения, изненадите могат да изскочат отвсякъде. „Уорнър“ най-после се решиха да издадат първия записан за тях албум на Майлз „Rubberband”. В 1985-та той се разделя с дотогавашните си издатели от „Калъмбия“ и като че ли иска да завоюва „изгубеното“ в уличната музика младо цветнокожо поколение. Затова  изгражда фънки-среда, флиртува с лесните звуци и се опитва окончателно да излезе от имиджа си на „принц на мрака“. След завръщането му през 1981-та с баладата на Синди Лоупър “Time After Time”, Майлз отново излиза на светло. Записва в студиото на Рей Паркър Джуниър в Холивуд с тонрежисьор, който е наясно със саунда на „Мотаун“ – брат му е един от създателите му.

 

 

11-те теми са почти готови, остава да се добавят вокалите на Ал Джароу и Чака Кан, когато небезизвестният Тони ЛиПума, който към момента отговаря за джаза в „Уорнър“ решава, че албумът не отговаря на критериите му. Някои от парчетата Майлз по-късно свири на живо, други са „рециклирани“ в посмъртния му „Doo Bop”. В плейлиста ще откриете доста смутителен „смуут“, леко латино и много арендби. Племенникът му Винс Уилбърн Джъниър, който е на ударните в оригинала, сега довършва делото. Лентите не са в съвсем добро състояние и към пасажите на Майлз (включително е запазен и гласът му) се свирят цели нови партии. Поканени са гост-вокалистки, които оставят споменатия по-горе сладникав привкус. По-добро впечатление оставя китарата на Майк Стърн, добавена към заглавното парче. Навремето Майлз предпочита да представя това като „звуците от улицата“ – той, който пълни огромни сцени и от десетилетия се е отделил от уличните звуци. Сега го приемаме като осъвременен документ на времето си:

 

 

Вторият материал е по-малък, но доста по-важен в исторически план. Френският национален аудио-визуален институт ИНА, където се съхраняват звуковите и видео архиви на страната, публикува смятаното за изгубено представяне на Майлз Дейвис в новогодишната програма на Френската телевизия, снимано през декември 1957.

 

 

Напомняме, че това е времето, когато Майлз записва на живо в студиото на радио TSF музиката към филма на Луи Мал „Асансьор към ешафода“ с Жана Моро в главната роля. Със същия френско-американски състав, Майлз прави версия върху парче на Джаки Маклийн. Това е не само първото европейско ТВ шоу с Майлз, а е и първият видеозапис на негово свирене въобще. Абстрахирайки се от новогодишната украса не можем да отречем магнетизма на изпълнението:

 

 

Каквото и да си мислим и каквото и предстои да откриваме, Майлз си е Майлз и понякога дяволът се крие в дребния детайл, както е в поговорката.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 10/09/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: