„Изотопия“ №5: До Ню Йорк и обратно – на слон и на тъмно

10/09/2019

Тежат ли столичните слонове на мястото си? Тежат и още как – от 107 години насам. Проверихме го лично в „Изотопия“ №5. И още – напускаме клетката и отъпкваме пътеката чак до Ню Йорк за среща със света на киното и музиката на два континента. Накрая излизаме от правия път заради страшните приказки за мрачни вечери на Алвин Шварц.

 

×

 

През 1912 година от Хамбург в София пристигат индийските Нал и Дамаянти, едни от първите обитатели на царската зоологическа градина, които й подхождат особено много, защото носят царски имена от епос. Гледат ги в конюшнята на Врана. Нал дори бил ползван, за да оре градината. И така поколения хоботковци щъкат из София. Днес царицата на зоопарка е 56-годишната Артайда. За да се срещне с нея, както и за да научи защо емблемата на зоопарка е точно слон, екипът на „Изотопия“ отиде на гости на ветеринарния лекар д-р Иван Цветков, дългогодишния гледач, известен преди като зверовъд – Иван Стамболийски, както и на пиара Ирина Сахатчиева.
Не скачаме в устата на лъва, а се пъхаме в хобота на слона, защото там е доста по-интересно. Кой е слонът, привърженик на коктейлите с ром? Как се прави слонска баня и защо в цялата работа има и доза стрихнин?
Отъпчете пътеката със столичното слонско стадо тук:

 

 

×

 

Не идва в България като турист, просто не се чувства чужд тук. Приятелите му знаят, че е българин и не го разпитват как е минала екскурзията. Роден е в Ню Йорк преди 16 години, в българско семейство. Представяме ви следващия герой на „Изотопия“ – Румен Тасев. Записва своя музика и гледа към голямото кино. Срещаме го в София. Въпреки че идва от царството на визуалните чудеса на големия екран, Румен е на стаж в „Бояна“, където се учи как се правят специални кино ефекти.
Иначе е ученик в 11. клас в град Конкорд, щата Масачузетс. През ваканциите е в Ню Йорк, както и при баба си и дядо си в България.
„Имам много високи стандарти за песните си. Ако аз самият не искам да я чуя и не ми харесва, няма и да я кача“, говори за музиката си Румен. А за вдъхновението казва, че му идва „натурално“. Погледът на 16-годишния ни гост обаче е отправен към Холивуд.
Каква е американската история на семейството на Румен, има ли той американска мечта и защо българите са по-отворени от нюйоркчаните? Чуйте:

×
Втората част на разговора ни с Румен – тук:

 

×
Угасихте ли лампите? Задължително условие, ако ще четем зловещите разкази и градски легенди от сборника „Страшни приказки за мрачни вечери“ на фолклориста Алвин Шварц. Но внимавайте – историите са съпътствани от страшни твари като индианския бог Уендиго или трансформиращите се герои – например баща, който се преобразява в крокодил. Предупреждението отправя редакторът на българското издание на книгата Благой Иванов. Когато се заема със страшния си проект, Шварц посвещава цяла година на проучване.
„Той е изчел една огромна библиотека с книги, за да може след това да систематизира и да рафинира това, което е изчел и което пасва на концепцията на книгата.“
Единственото по-страшно от текстовете в книгата са илюстрациите на Стивън Гемъл, съгласява се Благой. Художник, популярен и заради скандал.
„Тъй като тази по-груба, по-сурова, шокираща естетика, която той създава, илюстрирайки историите на Шварц, провокира по-пуритански настроени родители и учители в Северна Америка в края на 80-те и началото на 90-те. Буквално има организирани протести, подписки срещу това книгите на Шварц да присъстват в библиотеките на училищата.“
Според Благой проектът на Шварц е комуникация между миналото, настоящето и бъдещето и създава мостове между фолклора и новите истории или интерпретациите на стари.
Дали е така проверете сами. Ако не ви е страх.

 

×

 

 

 

Binar

от

публикувано на: 10/09/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: