El tiempo de la revolución

личен архив

Автографите на Трюфа(з) квартет

Ерик Трюфа(з) дълго време бе символ на ню-джаза и с право – той бе един от създателите му. Сравненията с Майлз също не бяха случайни, въпреки че при всичките ни срещи и разговори Ерик не е крил нежеланието си да бъде наричан „Новия Майлз”. Не че не следва и не доразвива в съзвучие с времето ни креативността на Майлз или че не е верен на търсенията на чистия звук и работата с тишината.
След удивителните му пътувания в музикалните вселени минимъл, етно, рап, бийтбокс – да речем, всичките му албуми до последния – на едно от местата, където редовно се срещаме, Гом джаз фестивал, Ерик ме изненада с включването на вокал на границата на джаза и поп-звучностите. Още преди появата на El tiempo de la revolución швейцарският тромпетист предпочете да пусне в мрежата два клипа със същата вокалистка (Ана Аарон) и да ни остави в тръпнещо очакване за революционността и да гадаем в каква посока ще ни поведе. Заглавното и още едно парче биха ни подсказали испаноезичния свят – още повече след участието му в албума на Хосе Мерсе, за което вече стана дума. Но още второто ни връща към други стари негови колаборации на брега на Босфора, да не говорим, че едно от предпремиерните представяния на албума бе в нюйоркския клуб на партньора му – разбира се с име като истанбулския – Нублу. Африкански мъгли също изплуват в селекцията на търсача Трюфа(з). Парчетата са удивително спокойни и сравнително псевдо-ретро, особено в солата на електрическото пиано на Патрик Мюлер, но и лежерно-перкусивни – запазената марка на Марк Ербета. Дали измамната простота не е другото име на идеята за безвремието на еволюциите, на които и да ни се иска или не, сме свидетели? И в изразител на началото на пост-ню-джаза ли е призван да се превърне приятелят Ерик? Приветлив като дългото лятно прозрачно небе. Ефирен като преминаващ дъх – както е заглавието на най-запомнящата се балада, дух – на Майлз и останалите „светии”, ангел – френският израз за внезапна пауза в разговор. Финалът на разговора е колкото инверсия, толкова и английска реплика на неговото начало. Revolution of time. Или както казваше един друг наш приятел в далечната 1979 по повод на дългосвирещата му плоча „Революции“: „Има само една революция – тази в главата на децата“.
Ерик Трюфа(з) е част от новите ноемврийски плейлисти в Слънчев джаз+ и в Дуенде по интернет радио Бинар.

На кой му пука за Бърд или Бърдленд?

Безплътната еротика на brazilectro vs сексапила на джаз-босата

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :