Таралежков – тотален антигерой на деня!

Снимка: Илиян Ружин

Митко Таралежков, The Heartbreaker & The Proper Hands For The Job @ Alarma Punk Jazz

От две години Таралежков си е в Бургас. Извън родния му град със сигурност може да бъде засечен само на Иракли през лятото. Автор на повече от сто песни и четири филма, той продължава да тъне в тайнственост.

В края на 2002 година заедно с Олег Константинов и Никола Бошнаков основават „Бидон филм“. Първият филм „Бургас на Таралежков“, предназначен да служи като визитка на групата е заснет и монтиран в първата седмица на 2003 година, но е отхвърлен от всички фестивали, на които е предложен. Документалката тръгва от ръка на ръка и бързо добива легендарен статус сред бургазлии. Лятото на същата година Митко Таралежков хваща китара за пръв път. Макар че има известен сценичен опит като вокалист на хардкор групата „СПУХ“ от математическата гимназия в Бургас, това е първият му сблъсък с инструмента. Разучаването на чужди парчета се оказва доста скучно занимание и той бързо започва да пише свои. До края на годината те са вече десетина – „Моите речници“, „Коняк“, „Влакът за Бургас“ излизат от съвсем тесния приятелски кръг и навлизат в по-широки купонджийски среди.

През лятото на 2004 Таралежков снима документето „Лешпер комерс“, озвучен със саундтрак от собствените му парчета – „Водка Ахелой“, „И толкоз“ и „Аре, аре на море“ са част от трак листа. Есента на същата година поради липса на предварителна селекция „Бургас на Таралежков“ печели наградата за най-добър документален филм на Международния фестивал за късометражно кино в Балчик. Месец по-късно Митко Таралежков печели награда за дебют на фестивала за поети с китара „ПоКи“ – Харманли.

Цялата зима и пролет двамата с Никола Бошнаков обикалят по приятели и епизод по епизод монтират „Лешпер комерс“. Филмът има премиера в Дома на киното като част от студентска програма – зрители са петдесетина.

Следващите две години минават в писане на песни, снимане на късометражки и чести пътувания – София-Бургас и обратно.

През 2008 година Таралежков прави опит да се преквалифицира в млад фермер и да „менажира“ лозята на баща си, но в крайна сметка започва работа в сектор „Рамки“ в бургаски строителен хипермаркет. В края на годината прави и първата си публична изява в група с bggz и Невен Кидеров като финална атракция на събитието „Бидон филм на пет годинки“ в Чешкия културен център в София.

Концертите зачестяват, а Таралежков напуска сектор „Рамки“ и участва в заснемането на „Джеки, Джони и Чарли не са имена на кучета“ – филм на Никола Бошнаков и в пилотния брой на предаването „Суров материал“ – последната засега съвместна работа на Бидон филм.

С завръщането си в Бургас отваря кино-бар. След месец затваря. Тази пролет се очаква да го отвори наново.

Това е фактологията за Таралежков. И не го наричайте поет с китара – той е софт пънкар. Другото е разказано в неговите животоописателни квартирни балади.

А тук ви предлагаме записи и интервю от два култови концерта на триото на Таралежков в рамките на „Аларма Пънк Джаз“, заснети от „Бидон Филм“ и „БГ: Миксер“ в Първо студио на БНР (на 13 септември 2011) и в клуб „Микстейп 5″ (на 30 март 2012, когато групата подгряваше „черногорския Франк Запа“ Рамбо Амадеус). Иначе от миналия септември досега пълнометражните колаборациии между „Аларма“ и „Таралежков Трио“ са цели четири, с което бандата си спечели статута на „Най-честия и желан гост“ на нашия радио фестивал за последната година. А и бъдещето съвсем не е наужким… Таралежков и приятели можете да гледате и слушате съвсем скоро на живо в София – още този четвъртък, на 8 ноември, в „Суинга“ – на един хвърлей от БНР.

Автори: Кольо Бошнаков & Цветан Цветанов

"Котки Под Коли" отново на "Аларма Пънк Джаз"

Рамбо Амадеус

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :