Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud
Бинар

Джаzz+

Онлайн всеки понеделник от 20:00 до 22:00.

Генсбур-Биркин симфонично

Share

×

Моето поколение израстна с неповторимата Je t’aime – moi non plus. Невъзможна за излъчване не само тук (Бриджит Бардо му забранява да използва първата версия с нейно участие чак до 1986), и до днес едва ли има по-изящна музикална еротика. И да не забравяме и мястото на… Пикасо в цитата на Дали, дал заглавието: „Picasso est Espagnol, moi aussi/Picasso est un génie, moi aussi/Picasso est communiste…moi non plus ! (Пикасо е испанец, аз също, Пикасо е гений – аз също, Пикасо е комунист – аз също не съм). Което не пречи на ББС да я цензурира, а папата да я сложи в Индекса на забранената литература. И за да е картинката пълна, не трябва да изпускаме и кавър версията година по-късно на Бурвил с Жаклин Майан.

Джейн преди няколко години споменава, че Серж е бил много повлиян от класическата музика – Дворжак, Шопен, Брамс – и си е мечтал някой ден стиховете му да се акомпанират от симфоничен оркестър. Така се ражда проектът на Джейн „Генсбур-Биркин симфонично“, като премиерата му е на фестивала Франкофоли в Монреал през 2016 г. След това Джейн го записва с Оркестъра на Полското радио, а в първата половина на април го изпълни в нов аранжимент (Нобуюки Накажима) с Оркестъра на Радио Франс под диригентството на Филип Льоришом. Джейн намира резултата магически, събиращ в едно Менделсон, Месиен, джаза.

Джейн среща японския пианист малко след разрушителното земетресение през 2011 г. Изящните миниатюри е първото, което ни идва наум – Без лак, с фин туш: те ни отвеждат в пространствата където малкото е голямо. И се понасяме с наслада с „Песента на Превер“.

Така вечно оспорваните „джазификации“ на класиката (в плейлистите на Бинар току-що се включиха два прочита на Годишните времена на Вивалди – Рома джаз трио и дуото на Лари Кориел с Казухито Ямашита и огледалните им проекти – още от времето, когато Кралската филхармония свиреше Бийтълс в Албърт Хол) се обогатяват с едно, а всъщност с няколко симфонични произведения по дяволския поет на френското бийт-поколение в основата на Май 68,чиито лозунги от рода на „под паветата е плажа“ и „забранено е да се забранява“ макар и с обратен знак станаха реалност – парижката кметица години наред превръща цяло лято асфалта край брега на Сена в плаж, а забраните – най-вече музикални – са забравени. (Дали? Симфоничната Je t’aime – moi non plus ми липсва. А на вас?)