Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud
Бинар

Джаzz+

Онлайн всеки понеделник от 20:00 до 22:00.

Klazz vs Clazz

Людмил Фотев
Преди 2 седмици

Share

×

361586

Когато ми попаднаха първите записи на немската формация Klazz Brothers, трудно намерих разликата на първо слушане с някои от участниците в испанския фестивал за континентален и латино джаз (Clazz), на който имам привилегията да съм гост още от основаването му.

Хорхе Пардо Clazz 2016

Хорхе Пардо – Clazz 2016.

Разликата не е само в началната буква, която в немската азбука означава класика, но най-вече в концепцията. Създадени с идеята да търсят пресечните точки на класиката и джаза, немските музиканти откриват след свое турне в Куба това, което със сигурност им е липсвало – истински перкусионисти. Докато основателят на фестивала в Мадрид и Барселона, роденият в Хавана Оскар Гомес събира най-добрите утвърдени и изгряващи звезди от двете страни на океана в уникални сешъни, които сме слушали в Дуенде и Джаzz+.

Комерсиалният успех е налице по-скоро в немския вариант – номинация и за класически, и за джаз, но и за кроусовър албум още преди над 10 години, когато тепърва настъпваше ерата на трансжанровите търсения. Оттогава са хитовите „Салса номер 5″ (Петата симфония на Бетовен с афрокубинска ритмична секция), „Афролеро“ (Клавирен концерт номер 21 на Моцарт с лека перкусионна заигравка) и „Мамбоцарт“ (Симфония номер 40 с характерните за оркестъра на Перес Прадо вокални акценти в силните времена). Миналата година се появи и втората част на Claasics Meets Cuba с творби и на славянски композитори като Дворжак, Чайковски и Рахманинов. А съвсем наскоро дойде и отдавна чаканата „вътрешноконтинентална“ връзка – Тангото среща Куба (досега имаха само бавна версия на „Момичето от Ипанема“ с едвам доловими конги).

Класическият пример за ida y vuelta – европейски ритми, осмислени в Новия свят и връщащи се да завладеят завинаги Стария, тук е в двоен размер (танго+салса) и формалните аранжименти от първоначалните албуми на формацията (особено в Арията на Бах и Фюр Елизе) са на светлинни години назад. Парчетата в плейлиста до едно заслужават мястото си в евентуалната ви Свети-Валентинска такава. Или Зарезанската в краен случай. Libertango завинаги!

Селия в танц пред пулта

Селия в танц пред пулта.

Cruzando fronteras por sobreviviendo (минаваме границите, за да оцелеем) освен реалност в джаза, позволяваща му да е най-живият актуален жанр, е и текст, написан в продуцираното от Оскар Гомес представление, където в посветената на Селия от над 25 певци версия на I Will Survive срещаме и Хосе Фелисиано, и Тито Ниевес, и самата Глория Гейнър. Защото наистина жанровете нямат значение, стига музиката да казва всичко, от което имаме нужда.