Живот между поезията и политиката: Пабло Неруда

21/12/2020

“Не си като никоя друга, щом аз те обичам.”

 

Към тези думи можем да добавим, че и поезията не е като никоя друга, щом я пише Пабло Неруда – поетът дипломат, който оставя незабравима следа в литературата и историята. Неповторими са тези, които обича. Неповторими са и думите, които пише и изрича. Определян е като един от най-значимите автори на миналия век, а Габриел Гарсия Маркес смело го нарича “най-великият поет на XX в. на всички езици.”. Пабло Неруда е едно сложно съчетание между поет и дипломат, което изглежда на пръв поглед невъзможно, но той го постига.

Поетът

 

Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто, както е истинското му име, е роден на 12 юли 1904 г. в Парал, Чили. Още от малък проявява интерес към поезията, но баща му не е съгласен с това. Машинистът Хосе дел Кармен Рейес е на мнение, че писането на поезия е нещо безсмислено и синът му в никакъв случай не бива да се занимава с това, а трябва да върви по неговите стъпки. Затова и малкият Рикардо се подписва с псевдоними, за да не разбере баща му, че пише. Първото си есе публикува още на 13 години в местния вестник La Mañana под псевдонима Neftalí Reyes. След това се насочва към поезията и публикува множество стихотворения. Легендата гласи, че когато баща му разбрал за първата публикация на сина си, изгорил вестника. Това обаче не спира Рикардо, който усеща, че е докоснат от талант, който притежават малцина:

 

“Онези години… Поезията понечи
да ме потърси. Откъде произлезе
не зная – от река или зима.
Как и кога бе – не зная,
ни гласове бяха, ни бяха
думи, нито безмълвие…
Но от някаква улица ме зовеше,
от вейките на нощта. Набързо
измежду всичко друго,
покрай огньове бунтовни
Навярно, загубила образ,
завръщаше се самотна.
И ме докосна…”

 

 

Някъде през 1920 г. се ражда псевдонимът Пабло Неруда, с който поетът се подписва до края на живота си. Според повечето източници името е избрано в чест на чешкия писател Ян Неруда, но според други поетът се е вдъхновил от образа на цигуларката Вилма Неруда, която се появява в романа “Етюд в червено” на Артър Конан Дойл. Този псевдоним сякаш поставя началото на най-плодотворните години за Пабло Неруда. Стихотворенията валят едно след друго и когато е на 20 години, той вече е поет със световна известност. Талантът му е оценен подобаващо, защото през 1971 г. става лауреат на Нобеловата награда за литература: “Всяко мое стихотворение се стреми да стане осезаем предмет, всяка моя поема се стреми да бъде полезен инструмент в работата, всяка моя песен – знак за единение на пространството, където се събират всички пътища. Вярвам, че дългът на поета ми повелява да се сродявам не само с розата и симетрията, с възторжената любов и безмерната печал, но и със суровите дела на хората, които направих част от своята поезия.”

Дипломатът

 

Но животът на Неруда не е само поезия и той не е само поет. Нежната душа и красивите му думи намират път и в политиката, колкото и странно да е това за един човек на римите. Пабло Неруда е колкото известен в средите на авторите, толкова е популярен и в тези на дипломатите. Паралелно с писането на поезия, той гради и политическа кариера. Заема дипломатически постове в Буенос Айрес и Барселона, но ключов момент в живота му е назначението за консул в Мадрид. Именно в испанската столица той се запознава с Федерико Гарсия Лорка и това дава началото на дългогодишно и истинско приятелство. Повратна точка се оказва разстрелът на Лорка по време на Испанската гражданска война. Това окончателно преобръща живота на Неруда, който започва да обръща все по-голямо внимание на политиката в живота и творчеството си.

 

В следващите години различните дипломатически постове отвеждат Пабло Неруда в Париж, където се запознава и сприятелява с Пабло Пикасо. Политическата му кариера го отвежда в Мексико, а след това го връща отново във френската столица – Неруда като птица прелита границите и е докрай отдаден на живота. Колко отговорен е към работата си показва и приятелството му със Салвадор Алиенде. Пабло Неруда е номиниран за кандидат-президент на Чили, но се отказва в полза на своя приятел. Малко по-късно Салвадор Алиенде се превръща в първия демократично избран президент на Чили, а Неруда е изпратен като посланик в Париж. Приказката обаче не трае дълго, защото Алиенде става жертва на преврат, а десетина дни след това Пабло Неруда не издържа и издъхва.

За смъртта на Пабло Неруда има различни спекулации. Според различни източници той умира от рак или от сърдечна недостатъчност, а други твърдят, че е убит след преврата срещу Салвадор Алиенде. Истината може би е някъде по средата, но едно е сигурно – Пабло Неруда изживява живота си отдаден на любовта към всичко, което прави. Той е онази сложна смесица между рими и политика. Той е поетът, който едновременно възпява Сталин, но пише и едни от най-красивите любовни стихове. И понеже поети като него никога не умират, неуместно е и тази статия да завърши с неговата смърт. Тя започна с негови думи и ще завърши отново с тях:

 

“Търся я с поглед, за да я приближа към мене.

Сърцето ми я търси, а нея я няма.

В такава нощ дървесата побеляват еднакво.

Ние, тогавашните, сега не сме същи.

Вече не я обичам, но когато я исках,

гласът ми търсеше вятър, за да докосне ухото ѝ.

Друго ще бъде. Друго. Както преди целувки.

Гласът ѝ, светлото тяло. Очите бездънни.

Вярно, уж вече не я обичам, но може би я обичам.

Любовта е толкова кратка, забравата – толкова дълга.

Защото в такива нощи

в ръцете си я поемах.

Душата ми не се примирява, че я загубих.

Макар това да е последната болка от нея,

и последните стихове , които ѝ посвещавам.”

 

Стихотворенията са преведени от Никола Инджов.

Стефани Ангелова

от

публикувано на: 21/12/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: