Албумите на български артисти за 2020-а – Част 1

18/12/2020

Да говорим за това, колко трудна година изпращаме, вече звучи като изтъркано до безобразие клише. Вероятно го усещаме така особено, ако сме здрави, с пълен хладилник, платени сметки и възможност да се чуваме и виждаме, макар и от дистанция, с любимите хора. Ако и лампичките на устройството за връзка със света светят в зелено, значи по-скоро си търсим причина за оплакване. Със сигурност психически се нуждаем от повече увереност, а физически – от повече движение, но тук нещата опират до желание и нагласа. 

 

На българските артисти обаче, не им е до мъдрости и клишета. Тяхното изкуство в насъщната му форма е поставено под ключ, а с него и сплотен кръг от ярки личности, работещи за съществуването на съвременната творческа сцена. Всички те са изправени пред сковаващата студенина на неизвестното. В милата ни родина сме оставили смисъла и борбата за по-достойни дни, когато пандемията свърши и възможностите се появят, а ние самите се усещаме по-готови. Но кога наистина ще дойде това време? Ще го забележим ли, ако все така превъртаме по инерция календара в телефоните си? 

 

Някъде измежду тези тежки въпроси личността без да осъзнава се нуждае от промяна. От желано израстване в житейска перспектива. Вътрешно щастие, за което не е нужно да си включва телефона, за да го заснеме с boomerang ефект. От хилядолетия насам знаем – в такива сложни моменти на помощ идват два спасителни пояса – науката и изкуството. С тях на раменете и в сърцето човекът е готов да отвори очи към нови хоризонти. Да опита нови предизвикателства, да докаже готовност за разрешаване на ребуси…

 

Ето защо културата, изкуството и в частност музиката ни осмислят и през кошмарните 12 месеца, които изживяхме. А чрез своите истории артистите продължават да помагат на всички ни – с идеи, прозрения, и когато ни се забавлява – с приятелски прегръдки и танци. Нека им благодарим за желанието да бъдат себе си! За стремежа да продължат по пътя на различното звучене, резониращо в нас – техните верни фенове. 

Atila & Worst – “Няма пълно щастие”

 

Едва ли ще си намерим по-подходящ албум за начало. В края на есента хип-хоп артистът Орлин Милчев – Atila и неговият брат по оръжие – бийтмейкърът Worst, издадоха албум номер две в тази конфигурация. Записът “Няма пълно щастие” говори смело за търсенето на баланса в съвременния млад човек. Поставен пред толкова много избори, наблюдател на чужди истории, често личността може да загуби връзката с реалността и със себе си. Ето защо Atila избира за свързваща нишка в 12-те песни търсенето на истините за самия себе си. А и за всички нас. Прави го с твърдото убеждение, че можем да почувстваме пълноценно живота, само когато сме в относителен мир със себе си.

 

“Няма пълно щастие” звучи и в музикално отношение великолепно. Worst майсторски шлифова силни инструментали с подчертано кино въздействие. Най-силните му попадения сякаш са в траковете: сингълът “Назначение по служба”, “Не ги съди” и “Киберпънк”. В целия запис семплите, бийтовете, хармониите осезаемо и логично допълват сериозните послания и графичните истории в лириките на Орлин. Където е подходящо, се проявяват и светли нюанси с подчертано парти елементи. Особено в хитовия бенгър “Секс, храна и ирония”. По този начин двамата талантливи творци още веднъж потвърждават повтаряната теза. За да те чуят, а след това и да се заслушат в посланието ти, днешните меломани първо трябва да бъдат грабнати от цялостното музикално чувство. 

 

С албума “Няма пълно щастие” Atila и Worst не просто се справят отлично с целта да изследват съвремието и причините за неговото състояние, а дават образец за смислен музикален проект у нас през 21-и век. 

 

Bobo – “22”

 

Трябваше да минат години преди да разполагаме с този соло проект. Bobo изчака, колкото е нужно, за да ни го представи в най-тегавия момент за всички ни – споменатата 2020-а година. Можем да бъдем само и единствено щастливи от продуктивността на винаги усмихнатия джентълмен и неговите хора. За последните 3 години това е вторият студиен проект, който излиза с лицето на Бобо. А към тях добавяме убийствения сингъл “Допамин” и тийзърите за нови тракове, появяващи се от време на време. Те се очакват да намерят място в албум номер 2 от Bobo & The Gang. 

 

Но сега към “22” – специално число за Bobo, както той сам ни споделя. При него хубавите неща се случват със зададени координати около това число. Неслучайно! Момчето е родено на 22-и (при това този месец), постоянно си поглежда часовника, когато показва 22:22 ч.. Докато сглобява финалния вариант за дебютния си албум (според нас спокойно минава за mixtape), установява, че траковете в колекцията са 22, а продължителността им: Изненадааа! – 1 час и 22 минути. 

 

Не че някога сме се съмнявали в Bobo, но в първия му соло проект той разкрива още и още от неизчерпаемата си творческа енергия. За онези от слушателите, които са смятали артиста само за хип-хоп човек с рими, то горещо препоръчваме да изживеят R&B мелодиите във “Вълчи времена”. “22” на няколко места разкрива и трап чертите от неговия характер. Парчетата “Заради теб” – на музикалния продуцент Kay Be и поразяващо силното “Безконечно” от Mubz got Beatz движат всичко в стаята. Без да преувеличаваме и да сравняваме продукциите с каквото и да е, тези две песни се открояват като задължителните за repeat. 

 

Елена Сиракова – “Галактики” 

 

Ако трябва да отличим с ръка на сърцето, кой нов артист от българската музикалната сцена направи най-голям скок в развитието си за последните 12 месеца, изниква едно име – ВсеЕлена Сиракова! Дамата, обожаваща астрономията и чуждите измерения категорично успешно излезе от образа на отличен бекинг вокалист. Направи го първо с видео сингъла “Толкова студен”, появил се в началото на 2019-а. След известно отсъствие от екраните Елена напомни за себе си с магнетична заявка в шоуто за музикални таланти “Гласът на България”. 

 

След финала на предаването Елена се поогледа и реши да рискува. Тя издаде дебютен мини албум, точно преди ситуацията в България отново да се влоши, за изумителния период от само един месец заедно с музикалния продуцент на последните две години – Божидар Василев – Trombobby. Hi-fi изпълнителката завърши шест отлични композиции. Към тях добавяме и разходка назад-напред във времето в света на “Матрицата” за снимките на сингъла: “[08:20] Ти си”

 

Ако поради някаква причина е останал извън радара ви, горещо ви препоръчваме да се качите на R&B, трип-хоп, beats извън планетарния кораб “Галактики”. Около елхата също топи сърца. Проверено! 

 

ЖЛЪЧ – “Вяра”

 

Момчето с албумите се завръща в нашия обзор и тази година. Не може да му се отрече, че постъпи соломоновски, издавайки два албума в рамките на половин година. В записа “Вяра” хип-хоп любимецът ни показа за пореден път – чувства се комфортно в търсенето на по-доброто себе си! И това се доказва по реакцията на феновете след всеки следващ проект, с който се асоциира артистът. Ако след “Вода и Вино” възкликвахме: “Момчетата действително звучат в перфектна форма!”, то когато след премиерата на “Прилив” вървяхме с отворени чакри из алеите на Борисова, някъде в съзнанието се появи питанка: “Могат ли Мати, Илия, Гената и компания да превключат на седма предавка?”. И докато снимахме сторита в озверялата тълпа, с ръка на сърцето се кълняхме: “Звяра” представлява всичко, което някога сме искали!”.

 

Ето че “Вяра” успява да надмине по алтернативни пътища и най-смелите ни представи. Не защото се повишава качеството в комплицираните лирики, или защото бийтовете звучат все по-музикантски, ефектно и чувствително, а защото ставаме свидетели на ЖЛЪЧ, ровещ се повече из креативните си таланти и гонещ безкомпромисно поставените цели по деликатен и ненатрапчив начин.

 

 

Madmatic – “Madhouse” 

 

Първата част на обзора на българските албуми за 2020-а завършваме с варненската сцена. Към нея сякаш цялата музикална общественост имаме различни грехове. От журналистическа гледна точка си признавам нашите. Трябва да обръщаме повече внимание на това, което се случва в морската ни столица. А задължителната форма преминава в почти императивна, когато говорим за истински артисти. Madmatic от години дава мило и драго за хип-хоп градската култура с изкуството си, най-често изразено в слово и музика. Кой поред студиен проект за Mad-a се явява “Madhouse” не е от значение. Важно е да отбележим, че за пореден път агентът от Варна се е справил разкошно с 11-те лежерни трака, появили се в средата на лятото, с пулсиращи G-funk и LA/Детройт препратки инструментали. Слагаш си слушалките, наместваш любимите цветни дрехи и се усмихваш на света. На онази реалност, писукаща от устройствата, търсещи спешен отговор имейли или бленуващи за внимание популярни instagram лица. Извинявайте, нуждаем се от себе си! Искаме да се заслушаме в социално, битово, леко генгста, но изкусно подбрани лирики. Вътрешно ни се иска да се събудим в “калифорнийските мечти” без корекция на часовника на ръката. Да, представяте ли си да вдишаме морския въздух, да седнем на тротоара и просто ей така да прожектираме съзнанието си на фона на синевата. 

 

Трябват ни само 33 минути, средно добри слушалки по избор и изключен звук на външните устройства. За всичко друго се е погрижил артистът Madmatic. С него иронично, или не, лудницата ще ни се стори странен кошмар, за който нищо не помним, защото няма с какво да ни е полезен. 

 

Боян Бочев

от

публикувано на: 18/12/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: