Приказка за двама братя – Братя Грим

30/12/2020

От край време приказките и снежният свят на Коледа вървят ръка за ръка. Най-вече в Германия. Този техен интересен съюз безспорно е свързан с вълшебството, което витае и около разказваните истории, и около Християнския празник. Но ако ви заведем на пътешествие назад във времето, за да видим защо този съюз се е случил, може би ще трябва да се пренесем в 1812 година. И тогава е декември, 20-и декември, а двама братя след много труд най-после са успели. Най-накрая са издали първия том със събрани приказки.

„Приказките на Братя Грим“

 

Духът на германския народ бил разпръснат. След политическата турбулентност на Наполеоновите войни Братя Грим се заели с нелеката задача да съберат този дух. Разединената и стъпкана Германия имала нужда те да ѝ покажат, че културата, езикът, народопсихологията ще обединят хората. Братя Грим втренчили поглед в миналото и народното творчество.

 

Фолклорните приказки и сказания са толкова стари, колкото и самото човечество. Тези предания, дали записани или устни, са едно обобщение, различни описания на вече разказани истории. Променят се единствено детайлите, обликът на приказката се придава от културните различия на разказвача. Така например историята за Пепеляшка се открива още в Древен Египет и Древен Китай, а в първото издание на братя Грим историята е доста по-мрачна, отколкото я познаваме днес.

Братята виждали изследването на текстове или филологията именно като начин да проследят всичко към тази автентична история – историята на цялото човечество. За тях фолклорът на един народ се коренял в този на целия свят, защото имат общи корени. И точно тях търсели Грим, и точно към тях искали да върнат хората – да покажат, че целият свят всъщност е един народ.

 

Събирането на сказания, приказки, песни и фрагменти започнало. Чрез своя богат академичен живот изградили мрежа от източници. Трябвало да побързат, защото разказвачите, пазещи и предаващи приказките намалявали все повече. Първоначално изследвали родното си място, след това и всички краища на немските земи. Много бързо техните търсения се разпрострели и извън Германия.

 

Първият том от 86 събрани приказки на „Детски и домашни приказки“ излязъл в Берлин на 20 декември, 1812 г. Приказките били в чистия си вид, както били възникнали някога сред народа. И макар че били приети сравнително добре, критиката не можела да възприеме гледната точка на Грим, а именно, че немският народ и литература имат общ корен. Не приемали и приказките като истории подходящи за деца. Но те и не били такива, а били много повече – едно задълбочено изучаване на минало, език и фолклор, прекалено сурово поднесен за детските уши.

През годините излизат седем издания и при всяко приказките са променяни по малко, вливани са други по-съвременни истории, редактирани са лично от братята. Премахват се реалистичните сцени на страх, на насилие и кръвосмешение и с времето историите добиват вида, с който днес се асоциират приказките на Братя Грим. С придобиването на по-детски характер, малко по-малко историите се превърнали в приказки за най-малките и „детската литература“ се родила. С нея се родило и типичното за всяка приказка изречение, измислено от Вилхелм Грим: „Имало едно време…”

Имало едно време двама братя…

 

На 4 януари 1785 г. във финансово стабилното семейство на уважавания юрист Филип и Доротея се родил Якоб Лудвиг Карл Грим. Още на 24 февруари следващата година, нетърпеливо го последвал на бял свят и Вилхелм Карл Грим. Оттогава техните животи се слели в един и съдбите им в една, за да се превърнат в едни от най-великите и известни хора на света.

След време Филип и Доротея разраснали семейството с още седем деца, сред които само едно момиче. За съжаление, и често явление през тези години, три от момчета не преживели детството си. Някои от живите братя обаче щели да изиграят важна роля в бъдещото дело на Якоб и Вилхелм – като Лудвиг Емил Грим, който ще стане илюстратор на техните приказки.

 

Юлиане Грим била овдовялата и бездетна сестра на баща им Филип. Тя изиграла огромна роля в детството на децата и те признават, че тя често е била и майка, и баща за тях, помагала в образованието им и в отглеждането им. Цялата си майчина любов, която не могла да даде на свои деца, дала на тях. Но една нейна рутинна, на вид не толкова специална, постъпка се оказала може би основата, върху която Якоб и Вилхелм изградили влечението си към фолклора. Леля Юлиане им разказвала немски народни приказки.

 

1796 година се оказала изключително тежка за младите братя – те изгубват не само баща си, но и любимата си леля. Принудени да пораснат преждевременно и да помагат на майка си в грижата за по-малките деца, притиснати от мизерията и жестокостта на военните времена Якоб и Вилхелм се превърнали от две деца в един възрастен. Характерите им, макар и различни се напаснали съвършено, между тях нямало противоречия. Те станали толкова сплотени и неразделни, че когато единият предприемел някаква стъпка, другият закрачвал по същия път. Заедно се преместили в приемно семейство, заедно учили и завършили с отличие Фридрихсгюмназиум, а после заедно постъпили в Марбургския университет, за да учат право. Навсякъде усещали ниския статут на своето социално положение. Той ги оставял в сянката на учениците от благороден произход, далеч от всякакви облаги и възможност за стипендии, въпреки отличните оценки.

 

Университетът бил мястото, което срещнало двамата братя с прочутия професор по право Фридрих Карл фон Савини – основателят на немската историческа школа. След леля им Юлиане, която положила основите на любовта им към фолклора, Савини бил човекът, който надградил тази основа със своята вяра в сплотеността на народа.

Попили всичко от ученията на Савини, приели и отхвърлили някои негови убеждения, те се отправили да развият германистиката, която до този момент не е призната като наука. Към тази тяхна съдба ги водели научният им интерес към литературното минало и идеята за сплотяване на народа чрез изследване и запазване на фолклора. Неразделният път на братята продължил. По-късно и двамата преподават в университета, който завършват, и двамата стават библиотекари в Касел, и двамата отиват в Гьотинген, където били професори и юридически библиотекари. Тогава, през 1825 г., Вилхелм сключва брак с Доротея, която му ражда четири деца.

 

Всеки би си помислил, че тук пътищата на братя Грим се разделят. Но това било изключено. Доротея всъщност била разказвачка на приказки и станала един от основните им източници на устното изкуство. Якоб до края на живота си останал ерген и живял заедно със семейството на Вилхелм в продължаваща хармония, за която техен приятел казва:

„Човек би си помисли, че и двамата са бащи на децата.“

 

Якоб и Вилхелм работели заедно по много проекти, свързани с езика и културата на Германия, най-важният от които бил техният речник на немския език. Били част от Гьотингенската седморка, протестираща срещу крал Ернст Август I, взимат участия в политически събития. Винаги са заедно и винаги целта им е обединение на народа. Цел, която всеобщата народна любов и почит към тях доказва като изпълнена.

 

На повечето достигнали до нас фотографии и скици (направени от брат им Лудвиг) Якоб и Вилхелм са заедно, но през 1860 г. излиза снимка, на която Якоб е сам, с реещ се поглед, с безизразно лице, с хлътнали страни и стиснати устни. Почти като негов призрак. Така изглежда той и в следващите няколко години, защото неговата друга половина – Вилхелм Грим – съвсем скоро си е отишъл от този свят. За пръв път един от двамата братя прави стъпка, която другият не може да последва. Или поне не веднага.

 

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 30/12/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: