Жените до големите мъже: Наталия Пушкина

28/12/2020

“Обичах те и може би все още
дълбоко в мен не гасне любовта,
но нека днес спокойните ти нощи
да не тревожи с нищо вече тя.
Обичах те безмълвно, безнадеждно,
между възторг и ревност раздвоен,
дано от друг тъй искрено, тъй нежно
обичана да бъдеш някой ден.”

 

 

Да обича между ревност и възторг, между искреност и безнадеждност – това го може само поет, и то не кой да е, а Александър Сергеевич Пушкин. Национален поет на Русия, публицист и белетрист, определян и като основоположник на руския литературен език – Пушкин безспорно е една от най-влиятелните личности на XIX в. Като истински гений на римите той се влюбва и разлюбва толкова пъти, колкото са и звездите на небето. Има една жена обаче, която хваща ума и сърцето му с красотата и изяществото си. Нейното име е Наталия.

Наталия Гончарова, както е моминското ѝ име, е родена на 8 септември 1812 г. в село Кариан, Тамбовска губерния. Тя е петото дете от общо седем и детството ѝ никак не е лесно. Бащата не е добре с нервите, а майката е властна, строга и тиранична. Те живеят с дядото Афанасий Николаевич, който си има млада любовница и е доста разточителен. Въпреки това той обича внучката си, глези я и се стреми да ѝ осигури всичко. Наталия получава отлично домашно образование, говори перфектно френски, учи още немски и английски. Представена е в обществото още на 16 години. Образована и надарена с невиждана красота – Наталия Гончарова веднага прави впечатление и за кратко време вече е заобиколена от ухажори.

 

Поразен от нейната красота е и нашумелият по това време поет Александър Пушкин. За първи път я вижда на бал в Москва и веднага се влюбва в нея, но пътят към любимата се оказва дълъг и труден. През 1829 г. той иска ръката ѝ, но предложението е отхвърлено, защото освен известен поет, Пушкин не е политически благонадежден, пък и хазартът никак не му е чужд. След това поетът за малко заминава за Санкт-Петербург. През 1930 г. се връща в Москва и прави второ предложение, което този път е прието. Сватбата изглежда съвсем близо, но отново не се случва. Започват спорове за зестрата, а междувременно и дядото на Пушкин умира. Налага се поетът да замине за село Болдино, за да го погребе и да стъпи във владение на отредената му част. Забавя се по-дълго от очакваното, защото избухва епидемия от холера и престоява три месеца под карантина. След многото премеждия и изпитания любовта все пак побеждава, защото на 2 март 1831 г. Наталия и Александър Пушкин сключват брак.

 

Съвместният им живот изглежда като приказка. Живеят в охолен дом, раждат им се четири деца, той е уважаван поет, а тя е красива и добре приета в обществото. Освен това Наталия има чудесен вкус – сама шие роклите си, с което предизвиква още повече възхищение. Тя е муза на големия руски поет и той често споделя, че се чувства като прероден, откакто е с нея. Заради предишната си слава Пушкин шеговито я нарича 113-та любима.

Но щастието не трае дълго. Светският живот започва да тежи на Наталия, а хазартните страсти на нейния съпруг изяждат голяма част от семейното състояние. Някъде там се появява кавалергардът Жорж Дантес, заради когото Наталия Пушкина е набедена в изневяра. Мненията по тази тема са много различни. Едни са категорични, че Наталия е изневерила на съпруга си, според други отношенията ѝ с Дантес са платонични. Каквато и да е истината, факт е, че скандалът тогава е много голям. Пушкин няма друг избор освен да се изправи в дуел срещу Дантес, който ще се окаже смъртоносен за поета. Първоначалният план е поетът да бъде прострелян в крака, но Дантес го улучва в корема и след два дни Пушкин умира. Мнозина обвиняват Наталия за смъртта на любимия Александър Сергеевич Пушкин, но нали така живеят и умират поетите – до последно подвластни на огъня и любовта…

 

Пушкин заръчва на Наталия да го жали две години и след това да се омъжи за достоен мъж. Това обаче се оказва трудно, защото тя все пак има четири деца. Омъжва се повторно не две, а цели седем години след смъртта на поета. Той е генерал и името му е Пьотър Петрович Ланской. Въпреки това дълбоко в сърцето си тя остава вярна на Пушкин и дори след брака си с Пьотър е известна като Наталия Пушкина-Ланская – 113-та муза.

 

*Стихотворението е в превод на Кузман Савов.

Стефани Ангелова

от

публикувано на: 28/12/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: