Босата в Близкия Изток

18/01/2021

В поредицата за влиянието на боса-новата върху музиката на ХХ век винаги има нещо, което може да се добави. Още преди да я започнем, обърнахме внимание на скандинавските ѝ измерения. Сега е ред на нещо също толкова оксиморонно, ако не и повече. Експлицирано го откриваме още на визуалното представяне на един албум от 2004 на пазара за уърлд-музика WOMEX от ивент-агенцията, която организира концерта на Жан-Мишел Жар на Мъртво море. Името на проекта казва всичко – „Арабоса”.

 

 

Или почти всичко. Защото зад него стои не кой да е, а перкусионистът на Ноа, Гади Сери. И да, като нея, той не е с арабски произход, което не значи, че не владее до съвършенство дарбука, даф и думбек. Но и конгас, и пандейро. В творбата си, записана на живо с още няколко израелски майстори на студийното и живото свирене, той преплита нежността на уда и чувствеността на саза в мелодизма на Жобим. Или както е написано за WOMEX между забулената красавица в горната част и танцьорката от карнавала в долната, „двете страни на страстта в единен пулс, с един бийт”.

 

 

Репертоарът не е изцяло бразилски. Обичайните „Desafinado”, „Chega De Saudade”, „How Insensitive”, „The Girl from Ipanema”, наистина са почти неузнаваеми, но все така красиви. Между тях са авторските пиеси на Сери, които издават уменията му на композитор и аранжор, като „Oriental Forro” и „Camel Race”. Жалко, че музиката му, приета с ентусиазъм при появата си, отстъпва на преподавателските му занимания и акомпанимента на безспорна звезда като Ноа. Което, поне за момента, прави присъствието на боса-новата в Близкия изток по-скоро спорадично, отколкото трайно, каквото е в останалите части и особено в Далечния изток, чиито изпълнители като Лиса Оно и Рюичи Сакамото са редовно в плейлиста на Бинар.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 18/01/2021

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: