Лихтенщайн – последната монархия в сърцето на Алпите

04/01/2021

Лихтенщайн е миниатюра, само 160 кв. км. и като такава веднага получава тяхното очарование и мистериозност. Стисната в географски сандвич между Швейцария на запад и Австрия на изток, Лихтенщайн е четвъртата най-малка държава в Европа и втората в света, която е двойно заключена откъм излаз на море. Вълшебната си природа дължи на долината на река Рейн, която образува цялата ѝ западна граница, и на Алпите, в чиито територии влизат 100 процента от територията на страната. С времето малкото княжество се превръща от грозното пате в истински лебед за всички и днес то е една истинска приказка, както природно, така и икономически. Приказка с принц.

История от „задния двор“ на Алпите

 

Историята на това малко кралско бижу някак граничи с грандиозното и незначителното. Незначително, защото такива са били двете скромни и без никакво значение за света графства – Шеленберг и Вадуц. Тези бедни земи в „задния двор“ на Алпите всъщност не представлявали интерес за могъщата и влиятелна австрийска фамилия на Лихтенщайните, която в края на XVII век ги направила своя собственост. Покупката им била чисто политическа стъпка – Вадуц имал едно място в парламента на Регенсбург, което било от изключителна важност за княза на Люксембургите. Самите земи обаче – не, и всъщност истински лихтенщайнец не стъпил там в близките 100 години. И въпреки че от 1719 г. малкото княжество става отделна държава с името Лихтенщайн, то си остава бедна и изостанала страна за дълго време, силно повлияна от своите съседи.

 

Когато през 1938 г. Германия присъединява Австрия и Виена губи статуса си на столица, най-накрая семейството на принца се премества във Вадуц, отчасти защото принцесата е от еврейски произход. Това, фактът, че Лихтенщайн запазва неутралитет по време на войната, връзките му с Швейцария и концентрацията му в банкирането помагат на малкото княжество малко по малко да си стъпи на краката. От аграрна страна се превръща в индустриална и всъщност не след дълго става една от най-богатите страни в света и истински данъчен рай. В него националният дълг е на практика почти нулев, а БВП на глава от населението е вторият по големина в света. И до ден днешен съюзът му с Швейцария е от изключителна важност, свързани с общи валута, търговски и дипломатически договори.

Домът на принца

 

И въпреки че някой се е опитал донякъде да обезкуражи обикновения посетител, защото в Лихтенщайн няма летище и да се стигне дотам си е само по себе си едно красиво приключение, обикновеният посетител все пак трябва да опита. Безспорно първата спирка ще е малкият град Вадуц, удобно разположен по средата на живописна долина между река Рейн и Алпите, увенчан с величието на титлата столица и с могъщата красота на връх „Трите сестри”.

Вадуц също така е домът на семейството на принц Ханс Адам II, който днес е шестият най-богат владетел в света и въпреки това, един от най-скромните. В Лихтенщайн се е създала една странна, но много сполучлива симбиоза, защото страната е “конституционна наследствена монархия на демократична и парламентарна основа”, където монархът е държавният глава и е запазил политическата си власт, имайки последната дума. Заедно с него обаче управлява и народа.

 

Богатият принц притежава завиден брой недвижими имоти, сред които няколко замъка, но безспорно най-обичаният от тях е този във Вадуц. Замъкът, носещ името на малката столица, се издига от гола скала на над 90 метра и доминира над градчето. Заострените му кули сякаш се сливат с извисените резци на Алпите и те карат да отправиш поглед нагоре.

Домът на управляващия принц отвън изглежда леко мрачен, съвсем в стила на Средновековието, откогато датира неговото построяване. Издигнат е през XII век като крепост, а от 1712 г. е собственост на семейството на княза. Претърпял един пожар, запален от ръцете на швейцарците, и несгодите на времето замъкът е реставриран и разширен през XX век. Вътрешността му е съвсем различна от външния облик, защото там се е настанило съвремието, разбира се, без да отнема от историята на мястото. За съжаление замъкът не е отворен за посетители, за да се разгледа симбиозата между модерно удобство и кралско историческо потекло. Освен в деня на отворените врати – 15 август. Въпреки рядката възможност за вътрешно посещение обаче, всеки трябва да се наслади на романтичната осанка на замъка, за който не се учудваме, че често е върху пощенските марки на Лихтенщайн. А те са много важна част от историята и икономиката на княжеството.

Имате поща

 

Може смело да се твърди, че именно производството на пощенски марки в миналото е било основният приход на Лихтенщайн и началото на пътя към икономически просперитет. В началото на XX век колекционирането на марки е било почти мания и малкото княжество много добре се е възползвало от това. До 1912 г., когато Лихтенщайн печели пълната си независимост, страната използва марките на Австрия и Швейцария, но след това започва собствено маркоиздаване с живописни изображения. Тези марки стават едни от най-ценните в света, а тяхната продажба – основен доход за страната. Точно така, първо са били марките, после банките!

Интересната история на марките и тяхна запленяваща колекция може да разгледате в Пощенския музей, а по пътя да се отбиете в Музея на изкуствата, където голяма част от колекциите ценни произведения на князете може да се види.

С автобус, колело или на магаре

 

Столицата Вадуц е само една от красивите дестинации на Лихтенщайн. И заради миниатюрните си териториални граници и селищата, които на места буквално се сливат в едно, княжеството е лесно за обиколка и то за един ден. Може да се възползвате от туристическото автобусче; от междуселищните автобуси, в които веднага да ви заподозрат, че не сте местен, тъй като всички пътници са на малки имена; от собствен транспорт; от колело или от… магаре. Там те са учудващо много, а в общината Малбун дори се чества Фестивал на магарето.

 

 

Това малко княжество няма огромна територия, няма собствена валута, няма излаз на море, няма си много жители, нито завидни природни ресурси. Лихтенщайн обаче се отличава. Той е горд със семейството на принца, със своя икономически възход, със своята природа, с 10-те си Олимпийски медала в ски алпийски дисциплини, което го прави страната с най-много Олимпийски медали на глава от населението. И няма нищо по-приятно от това да се насладим на историята и културата му, виждайки как слънцето се отразява в „Трите сестри“.

 

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 04/01/2021

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: