Приказка за рибаря, неговата душа и любовта

18/01/2021

За какво ни е душата, когато не можем да я видим или докоснем? Свещениците казват, че тя ни е най-скъпото, а пък търговците твърдят, че не струва пукната пара. Хем не можем да я пипнем, хем не знаем къде се намира. За какво ни е тогава? Такива въпроси са си задавали хората преди, такива въпроси си задават все още и днес. Или поне тези, които не са забравили за душата.

 

Вече над 15 години едно представление поставя именно тези въпроси и не спира да вълнува публиката. Премиерата на “Рибарят и неговата душа” в Театър 199 “Валентин Стойчев” е на 4 декември 2004 г. Постановката е по мотиви от едноименната приказка на Оскар Уайлд. Режисьор е Мариус Куркински, а в ролите влизат Владимир Карамазов, Ани Пападопулу, Велислав Павлов и Радена Вълканова. Макар и приказката да е на повече от 50 години, а самото представление да се играе вече над 15 лета, интересът не стихва и изглежда сякаш, че животът му ще бъде вечен.

В центъра на историята е един млад рибар, който улавя в мрежите си красива и нежна русалка. Той се влюбва в нея, но цената на любовта се оказва твърде висока, а именно човешката душа. Подобно на Дориан Грей, рибарят ще трябва да се отърве от душата си, но не заради вечна младост, а заради малко обич. И тук възниква въпросът какво всъщност е душата и за какво ни служи? Колко струва, щом не можем да я пипнем и усетим? Каква е нейната функция, щом не я виждаме? Наистина ли е толкова важна и какво ще се случи, ако я няма?

 

“Рибарят и неговата душа” е преди всичко постановка за пътя на човека без душа и скитането на душата без човек. Единият заменя света за морските дълбини, другият опознава красотите на света, но с цената на самотата. Единият обича, на другия му е съдено да живее без любов. Какво ще се случи, ако те се съберат отново? Дали душата ще бъде същата, когато веднъж ѝ е отказано сърце? Дали рибарят ще спре да обича русалката, когато опознае душата, видяла богатства и мъдрост без него? “Рибарят и неговата душа” е представление, което ни подтиква да мислим и да притеглим на везните любовта и душата, мъките и любовта.

Чудесно режисьорско решение е един актьор, а именно Велислав Павлов да изиграе свещеника и дявола. Влязъл едновременно в обувките на доброто и злото, той ни напомня, че това са два огледални образа, които се допълват. В нас живеят по малко от доброто и лошото, но избуява това, което храним. “Рибарят и неговата душа” ни показва вечната битка, която човекът води с любовта и демоните в себе си. Понякога той пуска дявола в себе си и трябва да плати цената. А понякога сърцето му е толкова голямо, че се пръска от любов.

 

“Рибарят и неговата душа” ни напомня колко много можем да направим за любовта. Може би и заради това животът на тази постановка е толкова дълъг. Като че ли понякога имаме нужда някой да ни подсети, че освен болести, измами и злини, на този свят съществуват неща като любов и душа. Нужно ни е някой да ни припомни всичко онова, което може би сме забравили, че живее в нас. Да ни напомни колко внимателен трябва да си, когато претегляш на везните доброто и лошото, любовта и цената на щастието. “Рибарят и неговата душа” повдига въпроси, особено актуални днес, когато от време на време забравяме да сме хора, а за душата като че ли почти не се говори.

Стефани Ангелова

от

публикувано на: 18/01/2021

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: