Пролиферичният Енрико Пиеранунци

02/02/2021

Не ми идваше отвътре да нарека италианския пианист с над пет албума в последните дванадесет месеца просто „плодовит”, нито „ненаситен” в творческо отношение. На латинските езици терминът от заглавието изразява точно такова качество, нищо че у нас употребата му е или в медицинската, или във военната терминология. За някои може и да е странно, че в една от най-засегнатите от пандемията страни – Италия, трима, свързани по някакъв начин помежду си джазмени, не се умориха да създават, докато колеги по цял свят се депресираха. За Паоло Фрезу и Даниеле ди Бонавентура тук напоследък доста е ставало дума, сега е ред на Пиеранунци. За по-малко от месец от началото на 2021 излязоха два негови албума, като личните ми предпочитания са към посветения на Бил Евънс дуетен с басиста Тома Фонесбек “The Real You“. Слушам финалната композиция „Бил и Бах” и си мисля, че мини-поредицата ни „Когато джазът заобича класиката” има потенциал за макси, в няколко размера и безброй примери.

 

 

Неслучайно наричат Бах „бащата на импровизацията”, „първият джазмен” и каквото си помислите във връзка с „дяволската музика”. Пиеранунци е пряк продължител на тази творческа линия, където с лекота минаваш през стиловете и различните формации. Към края на 2020-а бе участник в проекта “Тримата Енрико” с Енрико Рава (тромпет) и Енрико Интра (пиано). В началото – автор на валс за прокълнатия френски поет Гийом Аполинер в цял албум с вокалистката Симона Северини. B концерт в Чезена малко по-рано се връща към големия си хит от началото на века „Les amants”, а излизането му следва дуета му с китарата на Стефано Карди върху музиката на Скот Джоплин, Гершуин и други северно и южноамерикански композитори.

 

 

Ако предполагате, че подобно „всеядство” е вредно за здравето като слух и възприятия, можете да се убедите в противното, дори и с минорността, която отнема част от радиофоничността на “Afterglow” – първият му проект за новото десетилетие, този с белгийския тромпетист Берт Йорис. Но да не забравяме, че Пиеранунци е част от италианския период на друг голям тромпетист – Чет Бейкър (“Soft Journey“). И че с клавишите си може да ни пренесе от рагтайма и блуз-пеенето до би-бопа и бразилейрото. И да си остане вкоренен в традициите на Европа и най-вече на Италия. Маестро, музика!

 

Людмил Фотев

от

публикувано на: 02/02/2021

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: