Антверпен – градските бижута на диамантения град

04/02/2021

Антверпен в Белгия е известен със своите диаманти и блести като тях, но не само от тяхното сияние, а и от своята собствена красота. „Диамантеният град“, както често го наричат, не крие и своите градски бижута: в прелестните осанки на сградите и забележителностите си или в историята, културата и изкуството, гордо пазени и показвани в множеството му музеи. И ако все пак сте от щастливците, тръгнали за едни от най-добрите диаманти в света, не забравяйте за другия блясък на Антверпен – този, който не се купува.

„Диамантите са завинаги“

 

И така… да речем, че наистина сме в преследването на диамант. Дори и хипотетично. Мястото, на което трябва да отидем е в така наречения „диамантен квартал“. Ще го откриете до жп гарата, която сама по себе си е истинско бижу. Построена е през 1905 г. и е считана за една от най-красивите в света.

„Диамантеният квартал“ се намира точно пред Централната гара и заема площ по-малка от 3 кв.км. На това малко късче земя обаче работи една от най-големите еврейски общности в света и се извършват едни от най-мащабните сделки с диаманти. Историята на този квартал започва отдалече и отдавна, но ние ще я резюмираме.

 

Вулканите на Индия са пътят на диамантите от недрата на земята до нейната повърхност още от миналата ера. Именно Индия е основният доставчик на диаманти в света до 18 век. И макар диамантът да пътува до Европа още с Александър Македонски, тогава те са все още рядкост и затова – приемани като обект с магически качества. Истинската си стойност те получават през 12 век, когато венецианците, които вече взимали коприна от Индия, започнали да внасят и скъпоценния камък. Да, но португалците, откривайки морския път към Индия през нос Добра надежда, станали по-бързи от венецианците. А най-бързи сред самите португалци била еврейската им общност. Когато в началото на 16 век португалската инквизиция започва своята католическа дейност в страната, сефарадските евреи са принудени да я напуснат. Най-големите им преселения са в либералния климат на Нидерландия и Гърция, в частност Солун и Амстердам. А евреите, разбира се, взели със себе си и диамантите.

Две са основните причини Антверпен да се превърне в един от най-важните търговски центрове в Европа, и то не само на диаманти. В края на 15 век природният залив Zwin, „Златния залив“, който дотогава влива световната търговия в Брюж, пресъхва и наплъстените наноси отмиват величието на Брюж, въздигайки Антверпен. Търговията изведнъж се пренасочва към неговото пристанище.

 

През това време фламандският бижутер Лодевейк ван Беркен е изобретил полиращото колело, което позволява шлифовката на диаманта. Така Беркен се превръща в човека, който придава неповторимия и така желан блясък на тези скъпоценни камъни. Новият метод привлича към Антверпен вниманието на много знатни личности, които с поръчките си превръщат града в столицата на диамантите, както го познаваме днес. А „диамантите са завинаги” ще се превърне не просто във фраза и филм за Джеймс Бонд, а в истина.

Градските бижута

 

Както казахме, Антверпен не блести единствено с пречупената светлина на перфектните камъни, а и със своя собствена, идваща от неговите градски бижута. Някои от тях компактно са се разположили и блестят на градския площад на Антверпен. По средата му се издига фонтанът Брабо – статуя на млад войн, хвърлящ отрязана ръка, от която водата се стича. Разбира се, има история, която ще обясни ампутираната ръка и ще направи фонтана по-приемлив, а това е легендата за римският войн Брабо, който отсякъл ръката на великана Антигоон и я хвърлил в река Шелда. Същият този великан отсичал ръцете на всеки, който не можел или не искал да заплати таксата, за да премине през реката. Оттогава отсечената ръка става символ на свободата на водните пътища.

Зад капките от пръскащата геройски отрязана ръка ще видите да се веят 66-те флага на различни страни, които са облекли една от най-старите ренесансови сгради в Белгия – сградата на Общината. Какво цветно шоу само – 27 от знамената са на държавите в Европейския съюз, а останалите на страните, които имат консулство в Антверпен.

Само на хвърляй камък (или ръка) от сградата на Общината са се наредили гордо и къщите на Гилдиите. Построени през 16 век, в златния период на Антверпен, те са били начинът, по който търговците да покажат успеха си. Богати орнаменти по фасадата и съответния герб на гилдията правели всяка къща уникална. За съжаление през 1576 г. испанците опожаряват града и голяма част от къщите са унищожени. Втората световна също се включва в тяхното разрушение. Съответно къщите претърпяват две реконструкции – през 19 и 20 век.

Точно зад къщите на Гилдиите пък наднича величествено готическата катедрала на Антверпен – „Света богородица“. Нейното строителство продължава два века и тя е готова през 1521 г., оставайки само с недовършена южна кула. До нейното завършване обаче така и не се стига, отлагано от многото пожари и разрушения, които църквата претърпява през годините.

С нападението на французите през 1794 г. катедралата е разграбена и шедьоври на бароковия художник Рубенс се оказват в Париж. След разгромяването на Наполеон обаче картините са върнати отново в Антверпен. Днес в катедралата могат да се видят негови произведения като триптихите „Свалянето от кръста“, „Издигането на кръста“, „Възкресението на Христос“ и картината над главния олтар „Успение на Света Богородица“.

И като стана дума за великия художник, несъмнено трябва да посетите Къщата на Рубенс. В нея той е живял и творил до самата си смърт през 1640 г. Освен по своите творби той е работил и по самата къща, превръщайки я в една от най-красивите белгийски сгради на барока и ренесанса. Въпреки че през годините външността ѝ е променяна, днес тя е реставрирана от общината и превърната в музей на най-известния художник на Антверпен.

По улиците на Антверпен блещукат още много от неговите градски бижута, ще се ориентирате от светлината им – те са красиви, пълни с история и култура. А ако по пътя се отклоните и попаднете в диамантения квартал, сте късметлии – или ще научите историята на този скъпоценен камък, или ще си тръгнете с такъв.

 

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 04/02/2021

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: