Прогресията на Анджела Картър – отвъд приказките

08/02/2021

Ако сте любители на готиката или митологията, на приказките или съвременните интерпретации, на скритите послания, които с ключ в ръка се опитвате да откриете, преминавайки през всички стаи на историите, то Анджела Картър е вашият автор. При нея всяко изречение е пиршество от думи, които заформят впечатляваща образност на описанието. Чувствате се засмукани в света, за който тя говори, и там, сред множеството „приказки“, срещате всички страхове и надежди, пред които светът се изправя открай време. Но за да разлистите някоя от творбите ѝ, като най-известния ѝ сборник например – „Кървавата шапчица“, – не трябва да се страхувате какво ще откриете.

Заради обвързаността си с митовете и приказките, както и заради външния си вид, Анджела Картър понякога попада в категория „бяла вещица“. Нейният митичен ореол обаче се разпада след смъртта ѝ през 1992 г. Тогава тя е обявена за един от най-великите английски автори след войната, а биографията ѝ започва да се разкрива. Разкрива нещо, което съвсем лесно може да се нарече истински живот на една истинска жена, с истински проблеми, роднини, желания и препятствия.

Бунтът на едно детство под лупа

 

Анджела Картър е родена през 1940 г. в Истборн, Англия, но израства в Лондон. Родителите ѝ – изключително моралната домакиня Олив и вечерният редактор Хю – отглеждат дъщеря си като повече от писано яйце. И двамата, предимно майка ѝ, я предпазват и ѝ угаждат по всякакъв начин. Те дотолкова я глезят, че в епоха, в която светът е бомбардиран от ударите на войната, малката Анджела е бомбардирана със сладки и лакомства постоянно. Нещо трудно постижимо по това време. Израствайки високо, трътлесто и заекващо дете, Анджела е срамежлива и затворена. Което може би се дължи на факта, че майка ѝ не ѝ позволява дори да отиде до банята, без вратата да е отворена или да се облече сама.

 

Когато е на 17 обаче, Анджела решава, че е крайно време да счупи веригите на крайното родителско покровителство. Тя започва своя бунт: поставя се на диета и усвоява някои вредни навици като пушенето и псуването – нещо, което правилно е предположила, че ще потресе консервативните ѝ родители. Започва и сама да избира дрехите си, съсредоточавайки вкуса си върху по-екстравагантно облекло, което да говори за греховност. Подложена под натиск, именно така започва нейното отстояване на идентичността.

Къде да избягам?

 

Въпреки новото си бунтарско поведение Анджела е добра ученичка и има възможност да отиде да учи в Оксфорд – далече от родителите си. Най-накрая ще избяга от тях! А те? Олив и Хю? Те са възторжени от идеята дъщеря им да учи в Оксфорд. Всъщност те са толкова въодушевени, че решават, че ще си наемат апартамент до нея. Е, дотук с мечтата за бягство. Или поне под формата на университет. Анджела трябва да потърси друг начин.

 

След като завършва училище, а идеята за университета вече не е част от плана ѝ, тя става журналист в местен вестник, отговаряйки за музикалните ревюта. Именно в един магазин за плочи тя среща младия Пол Картър – индустриален химик, който продава и продуцира английски фолклорни песни. Както вече казахме, университетът се оказва неподходящ вариант за нейното бягство и затова тя ще пробва с брака. На 20 тя вече е извън родителската къща и омъжена за Картър. Чрез него пък вече се е въвлякла и в света на фолклора – свят, от който по-късно ще извлече много за своето творчество.

 

Скоро обаче бракът им започва да се пречупва под депресиите, в които изпада Картър, неговите дълги безмълвни дни и неговата сдържана емоционалност. Анджела копнее да го докосне и целуне, копнее за неговите думи, но те избледняват все повече в сивото им ежедневие. Ето че още веднъж тя ще потърси как да се спаси и къде да избяга и на 22 се записва в университет. Там тя изучава английска литература и някак успява да се скрие сред средновековни проучвания, Фройд и сюрреализма, изграждайки още повече личността и интересите си. Творбите ѝ започват да се появяват на бял свят – до една напоени с шокиращи истории и ужас, вдъхновени от готическите проучвания, но и научно оправдани психологически.

Първият ѝ роман „Shadow dance“ излиза през 1966 г., а след 3 години печели наградата „Съмърсет Моъм“, която ѝ предоставя 500 паунда. Те трябва да бъдат използвани за чуждестранно пътешествие и Анджела ще осъществи мечтата си да посети една страна, чиято култура не е „юдео-християнска”.

Утеха в Изтока

 

В кривата на прогресията на Анджела Картър вече има четири издадени романа, спечелена награда и сега следва пътуването до „страната на изгряващото слънце”. Пътуване без съпруга ѝ, за който казва, че ако продължи да живее с него, ще се самоубие. В Япония тя се запознава с Араки, прекарва доста време с него, оставя брачната си халка в пепелник на летището, пише на съпруга си, че иска развод и радикализира своя феминизъм, защото там разбира „какво са жените“.

В страната на изгряващото слънце авторката прекарва две години, в които работи като преводачка и хостеса, живее с Араки, открива, че той постоянно ѝ изневерява, започва да приема изневерите му, а докато го чака нощем, пише и изкарва прехраната им. След време той решава, че не може повече да живее като жиголо и я напуска. Мъката си за известно време тя утешава с млад кореец, но това е друга история. След това напуска „абсолютно най-нескучния град на света”.

Краят на прогресията

 

Анджела е обратно в Англия и ѝ е възложено да преведе приказките на Шарл Перо. Именно този приказен свят, както и всички нейни преживявания ще я насочат да поеме към този свят в своето творчество. Нещо, което ще я превърне в пълноценен автор. Тя започва да работи по сборника си „Кървавата шапчица“, където разказаните истории са на основата на приказките на Шарл Перо и Братя Грим.

 

Тя обаче казва, че това не са „адаптации“, или по-лошо – „приказки за възрастни“, тя просто е извлякла есенцията от фолклорните истории, а посланията са дълбоки. Ще срещнете истории, вдъхновени от „Синята брада“, „Котаракът в чизми“, „Красавицата и звяра“ и много други, като навсякъде присъства ужасът, но и невинността. В повечето случаи невинността, в която по начало присъства готовността за грях, невинността, която очаква този грях. Въпреки ужасите на психиката, които описва, гарнирани с не толкова деликатна еротика, Анджела подсказва, че може би митичните и зловещи същества не са най-страшното. Поставяйки някои от разказите си във времена на война („Дамата от дома на любовта“), става ясно, че истинският ужас е там.

 

Срамежливото, закръглено и прекалено обгрижвано момиче, което през силата на своя тийнейджърски бунт и младежки бягства успява накрая да се превърне в пълноценен автор, разбрало какво е да си жена. Това е прогресията на Анджела Картър. Колкото до нейното творчество, често сравнявано с готическа литература на ужаса, вече ви казахме… За да го разлистите, не трябва да ви е страх от това, което ще откриете.

 

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 08/02/2021

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: