Джоузеф Кембъл и пътят на един герой

18/02/2021

След раждането, след осъществения идеал за създаване на живот, каква е целта на живота, ако по света има всевъзможни такива? Коя е абсолютната цел? Според Джоузеф Кембъл това е стремежът да направиш всичко, за да отключиш заложения си потенциал, а начинът е да преминеш по пътя на героя. Героят си ти, а пътят е различен за всеки, но винаги изминат от друг герой някога и някъде там.

Първото геройство

 

И понеже всеки герой си има история, ще започнем с тази на Кембъл. Ако той пише за героя и за неговия път, то австрийският психоаналитик и писател Ото Ранк започва със самото раждане на човека, което само по себе си го прави герой („Митът за раждането на героя“). Пътят на нашето главно действащо лице Джоузеф Кембъл започва в Ню Йорк през 1904 г., когато извършва геройския акт на раждането и поемането на първата глътка въздух.

 

Той израства в римокатолическо семейство с ирландски корени, а детството му е пропито с религиозно наследство. И това е първото провеждане на духовно съзнание в него от страна на родителите му. Самият той по-късно споделя, че е невъзможно да създадеш каквото и да е духовно съзнание в едно дете „ако ти самият го нямаш“. Вече въвлечен в символиката и ритуалите на църквата, религията ще е само част от пътя на Кембъл към разбирането за света. Едно на вид обикновено събитие ще се превърне в основна точка в живота на малкия Кембъл и ще преобърне детския му свят.

 

Когато е само на 7 години, баща му го води да види пътуващото шоу „Buffalo Bill’s Wild West“. Въпреки че всички деца се радват на очевидните звезди на шоуто – каубоите – Джоузеф е запленен от един друг герой. Долепил ухо до земята, с лък и стрела в ръката и с „поглед със специално знание в очите“ фигурата на полугол индианец запленява детето.

Запалилият се интерес и породеното очарование довеждат до задълбоченото изучаване на коренното население на САЩ и момчето открива паралел между християнските и религиозните вярвания на тази изчезваща нация. Неочакваните прилики ще посеят в младия Кембъл идеята, че тези вярвания не може да са деца на различно историческо развитие. Митовете по света трябва да са свързани помежду си от всеобщото човешко съзнание.

Да убиеш детството

 

Умиране и раждане – основният мотив по пътя на всеки герой. Всеки убива старото в себе си, за да заживее новото Аз. Това се случва в различните етапи от живота на всеки човек и според Кембъл детството си тръгва и всеки трябва да го пусне в определен момент. Детето трябва да умре, за да се завърне като зрелия независим индивид, готов да поема отговорности. Този преходен етап за Джоузеф е белязан от дълго възстановяване от респираторно заболяване, когато е на 13 г., и по-късно от една трагедия. През 1919 г. в дома на семейство Кембъл избухва пожар. В него загива бабата на писателя, баща му е ранен, докато се опитва да я спаси, а всички семейни вещи са унищожени. Трудният преход обаче скоро ще приключи, младият Кембъл ще завърши училище и, преминал през трансформацията си, вече ще е готов за новия живот, който го очаква.

В търсене на абсолютната цел

 

След като взима своята магистърска степен от Колумбийския университет, специализирал в средновековна литература и спечелил награда, с която да продължи обучението си, Джоузеф Кембъл се отправя по своя геройски път в търсене на целта. Пътешествието му преминава през океана, стига до Европа, където продължава своето обучение в Париж и се запознава с работата на скулптура Антоан Бурдел, от който взима уроци по естетика. Кембъл започва да приема влиянието и на артисти като Пикасо и писатели като Т.С. Елиът и Джеймс Джойс. Наградата му е удължена и той продължава пътя си, който го отвежда в Мюнхенския университет. Там той изучава Зигмунд Фройд и Карл Юнг и как те използват мита в психоанализата. Прозренията на последния дълбоко ще повлияят на Кембъловите произведения. Всички тези модерни гении, до които Джоузеф Кембъл има досег в Европа, ще окажат огромно влияние на мисленето му и той скоро ще формира своята теория, че митовете са артистичното изразяване на човешкото съзнание.

 

С новите си знания Кембъл се завръща в Америка в края на 1929 г., в началото на Голямата депресия, и се озовава на кръстопът, не знаейки какво да прави с живота си. Не успява да си намери работа и прекарва следващите две години със семейството си, четейки и пишейки в дневника си. С желанието да продължи доктората си през 1931 г. се завръща в Колумбийския университет, искайки да разгърне темата на дисертацията си за мита за Свещения Граал. Сега той иска да включи паралели с психологията, литературата и изкуството. Това обаче е неприемливо за университета и Кембъл решава да не завърши докторантурата си. Затова, като много младежи, отдали се на писането, той решава да пътува… Отправя се към Калифорния, където се сприятелява с Джон Стайнбек, и продължава да се усъвършенства, да пише и чете. Въпреки всички свои пътувания, запознанства, знания и преживявания обаче, Джоузеф Кембъл все още не намира своята цел.

„…Изпълнен съм с мъчителното чувство, че съм стигнал доникъде, но когато седна и помисля къде е това някъде, където искам да стигна, се загубвам… Не знам къде е, но сега чувствам със сигурност, че не е в книгите. Не е в пътуването. Не е в Калифорния. Не е в Ню Йорк… Къде е? И какво е всъщност?“

 

Сат, Чит, Ананда, или Следвай Блаженството си!

 

За Джоузеф Кембъл (и не само, разбира се) санскритът е „най-великият духовен език на света“ и именно в него той открива идеята за „блаженството“, залегнала дълбоко в неговата философия, която често се обобщава във фразата му: „Следвай Блаженството си!“. Сат от санскрит, означавайки „чистото съществуване“, чит – „чистото съзнание“ и ананда – „чистото блаженство“ са едно цяло. И както казва Кембъл, ако не знаеш дали съзнанието ти е пълно или съществуването ти е подобаващо, то винаги може да разчиташ на своя екстаз, това което те радва, това което те въодушевява и те кара да изпиташ блаженство. И тогава трябва да се хванеш за него, да го използваш и това ще доведе то пълнотата на сат и чит. На тази философия се основава книгата му „Пътища към блаженството”.

 

В крайна сметка Джоузеф Кембъл следва единственото си блаженство – митологията, чието значение развива през целия си живот, добавяйки литературата, изкуството, музиката и благодарение на жена си – танца. Първата му книга „Героят с хиляди лица”, е легендарен и го превръща в световно известен писател, а режисьорът Джордж Лукас признава, че именно този труд повлиява на сагата „Междузвездни войни”, която стриктно следва кривата на „пътя на Героя”.

Но преди всичко той е професор, отдал се на мисията си да провокира студентите си, търсейки в погледа им искрата, която да проговори кое е тяхното „блаженство“. И ученикът да се захване за него, защото:

„Ако следваш блаженството си, се поставяш на път, който винаги е бил там, чакайки те, и животът, който би трябвало да живееш, вече е този, който живееш.“

 

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 18/02/2021

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: