Нови Сад – Европейското измерение в един балкански град

16/02/2021

Нови Сад е избран да бъде “Европейска столица на културата” за 2021 г. и е първият град, получил почетното звание, който не се намира в страна членка на Европейския съюз. Вторият по големина град в Сърбия има какво да изкара от ковчежето си с култура и да покаже, че ще е достойна столица на тази престижна инициатива. Основният критерий е да се разгърне „Европейското измерение“ на града, а във водите на Дунав, над който се е настанил Нови Сад, могат да се видят отраженията на европейското, залегнало в най-представителното в един град – неговата архитектурата, история и култура.

Заради тъжно и досадно продължаващата и то неясно докога ситуация с Ковид – 19, Нови Сад ще проведе своите културни мероприятия през 2022 г. Сега обаче можем да си позволим виртуално да разгледаме културното богатство и да научим историята на този Дунавски град, на този наш съсед.

 

Именно историята на Нови Сад определя и неговия европейски почерк, деликатно вписан в архитектурата му и извеждащ го от етикета за „балкански град“, който иначе така му приляга. През вековете обаче Западът постепенно се е настанил по тези брегове на Дунава. И тъй като това е едно от местата, които са привлекателни за човешкия род открай време, за пръв път районът е завладян от келтите през 4 в. пр. Хр., които построяват на десния бряг на реката своята крепост. През 1 в. пр. Хр. тя преминава, разбира се, в ръцете на римляните. Те я превръщат в още по-голямо укрепление, върху чиито останки в края на 17 век ще се издигне символичната за града „Петроварадинска крепост“. По времето на Свещената римска империя тя ще бъде позната и като „Гибралтар на Дунава” заради невероятните си военни укрепления.

Крепостта днес се намира на хълм срещу Нови Сад и освен туристи и почитатели на историята и архитектурата, всяка година за 4 дни вдъхновява и музикалните фенове по време на фестивала „Exit”, който се провежда там.

 

 

Предполага се, че крепостта е кръстена на духовника Петър Пустинника, който преминава оттам по пътя си към България по време на Първия кръстоносен поход. „Варадин“ пък се корени в индоевропейската дума за „пазач“. На този хълм се развивал градът Петроварадин, който днес е исторически квартал на Нови Сад. По времето, когато областта е под властта на османските турци обаче, на хората, изповядващи православието, им е забранено да населяват Петроварадин. Затова в края на 17 век на левия бряг на Дунав започнало изграждането на ново селище. Вече под властта на Свещената римска империя през 1748 г., с указ на кралицата на Унгария Мария Тереза, е обявено за “свободен имперски град” – Нови Сад.

 

За да се насочим към него, преминаваме през един от трите моста над Дунав, които по време на бомбардировките на НАТО от 1999 г. са разрушени. Всички те са реконструирани и свързващият днес исторически Петроварадин и Нови Сад е „Варадинския мост“. Така попадаме в сърцето на града, което разбира се е централният площад „Свобода“. На него ще се окажете сред две от най-емблематичните за града сгради. Едната от тях е Кметството, което е построена неоренесансова сграда през 1894 г. с липсващата вече камбана, кръстена от жителите с името „Матилда”. Матилда зазвучавала по различни поводи, включително, ако в града избухнел пожар. Другата символична и красива сграда на площада е неоготическата църква „Дева Мария”.

Църквата често е наричана от местните „катедрала“, въпреки че не е. Проектирана е безплатно от австрийския архитект György Molnár, който е проектирал и Кметството. Църквата е завършена през 1893 г. и, бидейки най-високата сграда в областта, доминира в центъра на Нови Сад.

 

Въпреки архитектурните шедьоври на площада обаче, неговата истинска атракция е културният му живот. Площад „Свобода“ е постоянен домакин на множество събития – всяка седмица през лятото се провеждат концерти и фестивали, а през зимата е ред на традиционни коледни базари. Засиял под множеството светлини, тези събития го превръщат в истинска звезда, преносно и буквално.

Нови Сад е мултикултурен и в него се говори на поне пет езика. Част от няколко империи и на границата между Изтока и Запада на Европа, той е приютил през вековете различни нации и е бил гостоприемен с тяхната култура. Еврейското население също е имало своя апогей и Синагогата на Нови Сад носи белезите на тогавашния му разцвет, построена върху останките на четвъртата тогава синагога в Сърбия. Въпреки че е почти разрушена през Втората световна война, тя е реставрирана и днес тази красива сграда, освен основна точка за останалото там еврейско население, често е и концертна зала със своята прекрасна акустика.

Построен във византийско-мавритански стил, в края на главната улица се извисява и Епископският дворец, дом на православните епископи. В сградата не може да се влезе, но тя е достатъчна наслада за очите и отвън със своя нежен розов оттенък и византийски арки.

 

Темата на събитията около годината, в която Нови Сад ще е Културна столица на Европа, ще премине под надслова „Четири нови моста“. Името е символично, но не само за мостовете на града, които са разрушавани толкова много пъти, че Нови Сад понякога е наричан „Градът на падащите мостове“. Концепцията „Четири нови моста“ стои и зад идеята за свободата, надеждата, гостоприемството и културното многообразие, с които Нови Сад ще положи символични мостове между всички европейски градове в своята година на “Културна столица на Европа”.

 

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 16/02/2021

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: