Краят на езоповия език

05/03/2021

Езоповият език бе сред любимите начини на изразяване на „особено мнение” на артистите отсам „желязната завеса” – от „бягането на място” на Висоцки, символ на застойния период по времето на Брежнев, до „Песента за щурците” на Радой Ралин („макар студен да е за песни климата/и в студ да мръзнат сивите врабци/ний пеем, пеем и през зимата/при все че се наричаме щурци…”). Подобни изпълнения негласно се толерираха и дори звучаха по държавното радио, шанс, какъвто години по-рано във Франция „Дезертьорът” на Виан нямаше. Което далеч не значи, че България и Съветският съюз през 70-те са били по-демократични от Франция в 50-те.

 

 

Външно погледнато, сега ситуацията в Куба и Испания би изглеждала по подобен начин. В 2018 един рапър от Майорка – Валтоник – е осъден на три и половина години за текстове на 16 негови парчета. Ето част от тях в буквален превод: „да експлодира зареден с нитроглицерин автобус на Народната партия”, „жалко, че наблизо няма ГуЛаг като в Сибир”, „защо (кралят) не си счупи главата, вместо крака”, „ще нападна парламента/от раните ми от мъченията на франкизма/излиза поезия на дози… ” От средата на февруари 2021, друг каталунски рапър – Пабло Хасел – е осъден по сходни обвинения – обида срещу короната и апология на тероризма – на девет месеца. Ето част от туитовете, които му носят присъдата: силите на реда са „шибани наемници”, а кралският двор са „паразити“, „мафиоти“, „крадци“, „криминална банда“. Хасел още преди години се захваща с прегрешенията на тогавашния крал в парчето си „Juan Carlos Bobon”, като изпуснатото „р“ на династията Бурбони го превръща в нещо като „рапон“:

 

 

По същото време, държавното ръководство и официозната преса в Куба нападат колектив рапъри, начело с бившия член на „Оришас” Йотуел Ромеро за клип с остър текст срещу кастризма. „Ние сме артисти/ние сме чувствителност/истинската история/не зле разказаната/ние сме гордостта на един народ/мачкан пред дулото на пистолета“. Заглавието му е „Родина и живот”, парафраза на революционното „Родина или смърт”. Има ли общо между двата случая? Обществено опасно ли е изказването на мнение в рап-вариант? Още повече в испанския случай става дума за почетния крал, който е обект на следствени действия за финансови престъпления, за което става дума в част от текстовете. В защита на Хасел се подписват Педро Алмодовар, Жоан-Мануел Серат, Хавиер Бардем. В защита на кубинците – европарламентаристи и лидери от управляващата коалиция в Испания. В интерес на истината, те също застават и зад каталунския рапър. Рапът, като всяка протестна музика, е на границата на т.н. „политически коректно”, с което всяко истинско изкуство е призвано да не се съобразява. В Испания Премиерът инициира дебати за промяна в Наказателния кодекс за декриминализиране на подобни произведения на изкуството. Не бих се наел да съдя художествените стойности на Валтоник, на Хасел, нито на „Пуси Райът”. Артистите в затвора винаги придобиват ореол, който рядко има общо с приноса им към историята на изкуството. Със сигурност обаче изкуството на Йотуел има повече от отзвук, нищо че в родината му го наричат „ездач“ (женен е за испанка) и „мръсен черен ваксаджия“. На което той им отговаря с цитат от Дон Кихот: „Санчо, като лаят, значи препускаме“:

 

Людмил Фотев

от

публикувано на: 05/03/2021

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: