Жените до големите мъже: Грейс Кели

16/03/2021

Много често малките момичета си мечтаят да станат принцеси. Мечтаят си да бъдат облечени в красиви рокли, да танцуват на бала със своя принц. След това обаче порастват и мечтите им стават други. Но има и едни такива момичета, на които съдбата им се усмихва и те срещат своя принц. Една на милион има /не/щастието да се превърне в принцеса. И то не метафорично, а съвсем буквално. Красивата Грейс Кели е една от тях.

Тя е родена на 12 ноември 1929 г. във Филаделфия, САЩ. Израства в семейство за пример и получава отлично възпитание. Бащата Джон е няколкократен носител на златни олимпийски медали по гребане, а майката Маргарет е треньор по лека атлетика. При такива успехи би било логично и малката Грейс да се занимава със спорт, но това съвсем не е за нея. Гледа филми с участието на Ингрид Бергман и това оставя дълбока следа в нея. Макар и родителите ѝ да са против, Грейс решава, че иска да се занимава с кино и започва да върви своя труден път към него.

 

В началото кариерата ѝ изобщо не тръгва добре. Макар и да е много красива, никой все още не вижда актьорския талант в нея и Грейс получава все малки и незначителни роли. Впоследствие се снима в “Четиринадесет часа” на Хенри Хатауей, “Точно по пладне” на Фред Зинеман, но все нещо не ѝ достига. Грейс обаче не се отказва и продължава да играе, а упоритостта в крайна сметка винаги се награждава. През 1954 г. тя грабва Оскар в категорията за най-добра женска роля заради участието си във филма “Провинциалистката” на Джордж Сийтън. Непримиримото момиче покорява Холивуд и го очарова с харизмата и елегантността си. А някъде там, между паденията и успехите, тя успява да се превърне и в муза на провокативния британски режисьор Алфред Хичкок. Известен с афинитета си към блондинките, Хичкок я избира за главните роли в “Прозорец към двора” и “Набери “М” за убийство”.

 

Не след дълго Грейс Кели вече е известна и ухажвана. През 1955 г. заблестява и на фестивала в Кан, без да подозира, че именно тогава ще срещне принца, който ще се окаже и любовта на живота ѝ. Кралското семейство на Монако е заплашено да остане без наследник, защото принц Рение е единствено дете, но дълго време не възнамерява да сключи брак, а жената, която обича, се оказва бездетна. Той отива на филмовия фестивал в Кан с ясната цел да си потърси съпруга и я намира. Срещата между него и Грейс е по-скоро формална, но искрицата пламва в сърцето на принца. Той е впечатлен от грацията и изящните маниери на Грейс, но тя не е от семейство с благородно потекло, а освен това принцът не е първият мъж в живота ѝ. Докато той мисли, Грейс се връща обратно в Америка и продължава живота си на актриса. Споменът за нея обаче не избледнява в ума на Рение, той претегля на везните хубавото и лошото. Положителните качества все пак надделяват и той се осмелява да изпрати писмо на Грейс в Америка.

 

И така започва романтичната епистоларна приказка. След размяната на няколко писма Рение заминава за Америка и предлага брак на избраницата си. Сватбата е на 18 април 1956 г. и е точно толкова пищна, колкото си представяме. Церемонията изобилства от знатни особи, а по масите се леят шампанско и хайвер. Грейс сбъдва мечтата на малкото момиче да стане принцеса. Много хора твърдят, че Рение се жени по сметка, независимо че тя не е с благородно потекло. За сметка на това е известна и привлича множество инвестиции в малкото кралство Монако. Въпреки злите езици те изглеждат като идеалната двойка – винаги заедно, винаги усмихнати и щастливи. Двамата даряват Монако и с трима наследника – принц Алберт и принцесите Каролин и Стефани.

Всичко обаче си има цена, дори и приказният живот на принцеса, който всъщност може би не винаги е чак толкова приказен. След няколко години на принцеса, Грейс често може да бъде засечена и тъжна. Първоначално се примирява, че всичките ѝ филми са забранени в Монако, но колкото повече време минава, тя толкова повече иска да се върне към свободата и предишния си живот. Хичкок дори ѝ отправя покана за снимки на филм, но не е редно една принцеса да се занимава с това и Грейс отказва. Все повече се задълбочават и разликите в разбирането за света. Във вените на Грейс тече американска кръв, а Рение е закърмен с порядките на стария континент. Въпреки това Грейс подтиска желанията си и съвестно изпълнява задълженията си на принцеса. Занимава се с благотворителност, придружава навсякъде съпруга си, блести с красотата и елегантните си дрехи.

 

Фатална се оказва датата 13 септември 1982 г. Грейс се качва в колата си заедно със Стефани, която тогава е на 17 години. На един завой не успява да овладее автомобила и катастрофира. Дъщеря ѝ за късмет се отървава с леки наранявания, но Грейс получава тежка мозъчна травма. За известно време е поставена на животоподдържаща техника, но е ясно, че няма да живее. Рение взима тежкото решение да изключат системите и така на 14 септември 1982 г. принцесата полита към небето. На погребението ѝ присъстват много известни личности, сред които принцеса Даяна и Нанси Рейгън. И макар че надживява любимата си с цели 23 години, Рение не се жени повторно. Грейс остава в историята като различната принцеса – щастлива, понякога може би и тъжна, но сбъднала мечтата си да срещне принца.

 

Стефани Ангелова

от

публикувано на: 16/03/2021

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: