Още 10 начина да потвърдиш, че си задръстен

10/05/2014

push-start-game-over

Начините да потвърдиш, че си задръстен и супер зле са много. След първите десет, наскоро изброени от мен тук, които срещнаха широк обществен отзвук, предлагам още десет, върху които може да се дебатира пълноценно за успешен и безболезнен изход от съдбата на човека-лузър. Ето ги и тях:

1. Срам те е да кажеш откъде си.

Поради сложни и неясни причини се притесняваш, че не си от град София. 2 дни след като пристигаш, за да следваш своето висшО, научаваш наизуст имената на всички централни улици, въпреки че в следващите 5 години преминаваш само през част от тях 2 пъти.

Центърът за теб не е обичайна дестинация. Княгиня Мария Луиза за теб не е човек.

2. Постоянно изтъкваш откъде си.

Да, центърът не е обичайна дестинация за теб, докато не се запознаваш с любовта на живота си. Първото ти гадже. Завинаги.

Тогава разбираш, че няма нищо срамно в това да си от провинцията. Научаваш се как да живееш и да „бъдеш себе си”. Пиеш бира в градинката на Кристал и всичко е толкова яко.

Тъй като вече си се поотракал и си част от цялото, започваш да изтъкваш недостатъците на градската среда и да сравняваш парковете с  този във Вършец, откъдето непрекъснато изтъкваш, че си, защото не се притесняваш от това и държиш всички да са наясно. Че ти не се притесняваш от това! Не!

На шестата година от престоя си в столицата разбираш с изумление, че хора от Петте кьошета не знаят имената на случайни централни улици, въпреки че живеят на три преки от тях от 27 години.

Представите ти за живота се преобръщат.

3. Буквалист си.

Чувството ти за хумор се побира в рамките на виц в стил:

„Знаете ли кой е братът на електричеството??!?!?!?Токът!!!!!!!!!!!!!”

Всеки път, когато някой заговори с ведра интонация за смърт при рептилите или насилствена физическа любов, изпитваш тягостно объркване, последвано от видим уплах, в следствие на което в мозъка ти настъпва тишина.

Поне докато разговорът не се върне отново върху прагматични теми като кариерийно развитие и кулинария.

4. Очакваш някой да те открие.

В четвърти клас спечели републикански читалищен конкурс по рисуване на възрожденска къща и оттогава  си убеден, че талантът ти заслужава да бъде показван по телевизията. В момента подготвяш изложба в гаража, защото нямаш възможност да си плащаш като всички останали, които са лоши и неталантливи. За разлика от теб.

Участваш от време на време в реалити формати (въпреки, че не гледаш такива) за търсене на таланти, но не те избират, защото журито е подкупено от гореспоменатите.

Убеден си, че не си дебел. Просто другите не се хранят.

5. Имаш висшО.

Един приятел казваше, че дипломата ти е със стойността на капачка от П***нско. Малко крайно, наистина. И все пак не заблуждавай никого, най-малко себе си, че си се скъсал да учиш по цели нощи и не говори за тежките си изпити по “Ивент мениджмънт”…

6. Обожаваш маскарпоне.

Така…Първото ти и единствено гадже, което вече споменах, те принуждава да опиташ синьо сирене за първи път на 24г. Ти се дърпаш, но понеже явно това е нещо важно за социалната ти интеграция, в крайна сметка се съгласяваш.

Решаваш, че, ако ще става човек от теб, трябва да се насилиш да ядеш по-разнообразна храна от обичайната баница с лапад и живовляк. Оттук нататък нещо в теб се отприщва и в един момент започваш без авокадо на маса да не сядаш.

Стига се дотам, че разплакваш майка си на рождения й ден с въпроса „какъв е този селски кекс, защо няма чийзкейк?”

7. Никога не си чувал „Тигре,тигре”.

След около година ще се усетиш, че ретро чалгата е висша форма на хипстърия, но засега упорито настояваш, че никога не си чувал Радо Шишарката, въпреки че живееш в България.

Това върви в комплект с негледането на телевизия и парадоксално веганските ти уклони напоследък, при все че си отгледан с кюфтета. Домашни.

8. Знаеш СИ го английския.

След като завърши трето ниво „пръфишънт елемнтъри” по английски език в школа „Амур 16-23”, си на практика безсмъртен.

Пред теб няма граници и бариери. А и владеенето на този екзотичен език, който малцина познават в днешно време, е достоен повод за гордост.

Всеки път, когато наблизо има индиец или македонец, ти неминуемо се включваш, за приятна изненада на всички в компанията, с перфектен английски. Обичаш да правиш забележки на околните за произношението.

Вярваш, че „Back for good” oзначава „Обратно за добро”.

9. Смееш се безпричинно.

Тъй като нямаш чувство за хумор, а все пак си човек, използваш смеха като рефлекс.  Най-често без основание. Или поне такова е неизвестно за околните.

10. Жена си и „ненавиждаш клюките”.

С приятелки обсъждаш детайлно личния и интимен живот на други приятелки, но когато пред повече хора някой познат попита „Наистина ли Жоро ще се жени?” изпадаш в остро възмущение как може да се клюкарства толкова долно и се възползваш от момента, за да споделиш, че за разлика от повечето жени (за които говориш в трето лице, въпреки пола си), ти си алтернативна и не те интересуват клюки.

Напомняш, че не гледаш реалити формати, което е лъжа, и отиваш в другата стая, за да позвъниш по телефона и да разкажеш за случилото се на Пипи.

За да демонстрирам качествата си на полиглот, за финал ще кажа само: „To be continued”.

Бай, бай.

Binar

от

публикувано на: 10/05/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: