Гърците са по-артистични, ние – по-сериозни

20/05/2014

37582_100378033354209_4957432_n

С Евелина Минева, преподавател по български език към катедра “Славистика” на Атинския университет, разговаряме за разликите между националния характер на гърци и българи.

Каква е разликата между манталитета на гърците и българите? Близки народи сме, но сякаш не се познаваме много.

Има разлика и наистина не се познаваме достатъчно взаимно. Една от основните разлики е, че гърците все пак са средиземноморци, докато ние сме континентални хора, балканджии.

И какво означава това – при тях има по-голяма лековатост, даже повърхностност. Лековатостта се изразява в това, че те дори когато се ядосат, или когато са много ентусиазирани – това са неща, които минават бързо и след това може да се върнат в спокойно състояние, докато при нас, ако се ядосаме злопаметността е много по-силна. Гърците могат да се скарат много сериозно, на висок глас и след един-два дена отново да бъдат приятели; струва ми се, че в България това да се случи е много по-голяма рядкост.

Тази лековатост на гръцкия национален характер се отразява и на други неща: те са хора, на които им е доста трудно да се организират, да са последователни. Обичат да обещават – много и с лекота, но след това много бързо забравят това, което са обещали. Те имат по-повърхностно отношение към нещата от живота. Докато при нас наистина има по-голяма организираност, дори и да не си вярваме, че сме такива, но в сравнение с гърците сме организирани и дори дисциплинирани. Дори и когато гледаш как се шофира по улиците има разлика. По-дисциплинирани, по-организирани сме, по-сериозно се отнасяме към нещата, по-последователни сме.

Но пък на тях тази неустановеност им дава повече свобода, обичат да импровизират, могат в последния момент да направят много неща. Това според мен е по-различно в характера, в натурата на двата народа. Разбира се и ние и те обичаме да се забавляваме, да си пийнем, да си приказваме на мезе, на маса. Това е общо разбира се, но ги има тези съществени разлики.

В България по-дистанцирани ли сме? Когато някой изпадне в беда, като че ли не се втурваме да му помагаме. Субективно впечатление ли е това?

В Гърция, както и у нас, все още са много силни роднинските и семейните връзки. Хората в повечето случаи биват подкрепяни от семейството и роднините си и сега, в икономическата криза, това безспорно помага. Разбира се в Гърция има и доста благотворителни организации: за подпомагане на бездомни, за помощ на хора с финансови затруднения. Има една организация, която се казва „Можем“. Те събират храни, лекарства, играчки. Тези неща ги има в Гърция.

995201_661042743929479_530499995_n

Църквата в Гърция включва ли се в подобни благотворителни акции?

Църквата, според мен не прави много неща. Организират някакви трапези за бездомни, но като цяло не съм забелязала да подпомагат много хората в нужда, което би трябвало да прави църквата. Поне аз нямам това впечатление.

А по-религиозни ли са гърците от нас?

По-религиозни са или поне като външно впечатление и със сигурност – спазват повече традицията. Например, в Гърция млади хора, когато минава превозното средство покрай църква се кръстят, което при нас няма да се види. Това е обичай, традиция и го правят. Не че имат по-дълбоко религиозно чувство, но са научени повече да спазват традицията.

Сега, покрай кризата може би има някакво връщане към църквата, но откъм националистическа нагласа повече. Църквата и религията са крепели гърците през вековете; това е един символ на тяхната своеобразност като народ.

Напоследък повече хора в Гърция се оттеглят в манастири, даже може да се каже че има такава тенденция. Има и много женски манастири. Спазват традициите и познават ритуалите. Ние не познаваме традиционните действия по време на служба или на определени църковни празници. Ние имаме някаква по-битова представа за религията.

И там я има между другото, но просто понеже религиозното образование и връзката с  традициите в Гърция не са прекъсвани по никакъв начин, това си личи.

Ние имаме един пейоративен израз „византиец“. Гърците имат ли израз с отрицателен смисъл, свързан с „българин“, „български“?

Имат два израза, които се отнасят до България в този смисъл – когато едно етноназвание се използва  с друг, преносен смисъл.Едното е във футбола. Противниците на футболния отбор на Солун ги наричат „българи“ с обиден смисъл. Другият израз с лош смисъл е „българка“, т.е. употребява се в смисъл на „груба, лоша жена“.

У нас през последните десетилетия едно от най-типичните явления беше чалгата. Приема се, че тя върна нашата култура много назад. Кое е доминиращото явление в масовата култура на Гърция?

Не мога да откроя някакво конкретно явление като чалгата при нас, което толкова да впечатлява. При тях в музиката винаги е имало нещо като чалга, но не се казва по този начин и не е доминиращо явление. Те си имат т.нар. „художествена гръцка музика“, която се пише от композитори и изпълнява от известни певци. Това е хубавата гръцка музика, която и ние сме слушали; подобен пример от миналото е Микис Теодоракис.

По отношение на заведенията за масова музика не мога да направя много точна разлика, защото в България не съм посещавала такива места в последните години и нямам представа. Там съм била два-три пъти на подобно заведение и предполагам, че може и да си приличат, защото нашите заведения за чалга са създадени по техен образец. Това е най-обикновена кръчма с маси – на открито, най-често, защото там няма проблем с шума (заведенията са най-често в нежилищни зони). Обичаят е да се хвърлят цветя на певицата на подиума, както и да се хвърлят салфетки на дансинга – по-старият вариант на този обичай беше да се трошат чинии.

Високата гръцка култура в момента в кои направления се развива?

Гръцката култура се развива в своите традиционни насоки. Едната е поезията; много хора пишат поезия; има добра поезия. Те имат традиция. Знаем известните гръцки поети Кавафис,  Елитис. Има някои отделни постижения в киното, но те са единични. Сред по-старите и вече утвърдени имена са Ангелопулос и Какоянис, който е работил повече в чужбина.

Винаги са имали художествена гръцка музика, писана от композитори.

Лично аз забелязвам развитие в балета. Папайоану, който беше режисьор на откриването и закриването на Олимпиадата, прави много хубави спектакли и това е наистина ново явление. В изобразителното изкуство също има добри художници, но не забелязвам някаква различна тенденция.

Аудиофайл на интервюто:

Binar

от

публикувано на: 20/05/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: