Честит празник на буквите!

24/05/2014

Честит празник на българската просвета и култура и на славянската писменост!

На 24 май един от най хубавите български национални празници, отидохме в кабинета на директора на Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” проф. Боряна Христова, за да си поговорим за словото.

От 16 години тя оглавява храма на книгата, като използва бюрото и стола, на които е работел Пенчо Славейков като заместник директор и директор на библиотеката. Пред нея стои портретът на поета, за да може всеки ден да си припомня с кого се съизмерва.

“Считам, че това е най-хубавият български празник и като такъв го виждам и в очите на хората, които идват в библиотеката”, казва проф. Христова.

Тя ни припомня, че има с какво да се гордеем. Много бързо след създаването на глаголицата от Светите братя – в България, най-вероятно в Преславския книжовен кръг, възниква кирилицата. И тя е абсолютно българска азбука.

“Но не това е най-големият подвиг на двамата, а създаването на един богат и нюансиран книжовен език, на който да могат да бъдат изразени най-големите мъдрости на света”, смята проф. Христова.

Като това е изградило нашата култура, литература и е направило България една наистина висока в духовно отношение страна. Ние сме взели най-доброто от делото на Кирил и Методий – тук са направени най-важните преписи на светите книги и оттук е тръгнало словото на славянски език, допълва тя.

В момента в Националната библиотека могат да се видят три уникални изложби. Една от тях е по повод сто години от рождението на Борис Христов. В нея за първи път се излагат документи, свързани лично с българския бас. Сред тях са кръщелното му свидетелство, акта му за раждане, много снимки от ролите му, костюмът и ботушите му от “Борис Годунов”.

Днес решихме и да ви попитаме какво мислите за празника и смятате ли датата за специална?

Вижте какво казват хората по улиците в анкетата и споделете вашето мнение!

Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век. Това ни припомня Уикипедия. В епохата на османското владичество българската държава изчезва от политическата карта на Европа, но остава „Държавата на духа“, по думите на акад. Дмитрий Лихачов.

Свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в Шумен (Датата 22 май в този летопис може да с приеме, че е по т.н. нов стил – Григорианския календар, а по действащия в българското общество в Османската империя църковен литургичен календар е било денят на св. Кирил и Методий). Има сведения, че организатори на това честване през 1813 г. са гагаузи от Шумен.

В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в “Христоматия славянского язъка” от 1852 г. на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.

Binar

от

публикувано на: 24/05/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: