Slow Food и разнообразието на традиционната българска храна

11/06/2014
Зелено сирене от България
Зелено сирене от България.

На 12 юни, четвъртък, в “Щастливото прасе”, на ъгъла на Цариградско шосе и улица „Загоре“ в София,  ще се проведе нестандартна дегустация на фюжън храна, приготвена от български традиционни продукти с известен произход, и калифорнийска занаятчийска бира.

Организатори са Slow Food София със специалното участие на шеф Джун Йошида, съсобственик и съидеолог на свинския гастропъб. Не на последно място са замесени и очарователните Деян и Крис от „Пивотека“.

Людмил Хайдутов е еколог по образование, а по “настояща съдба”, както той самият се изразява – кулинарен редактор, журналист и активист. От няколко месеца доброволно поема и изпълнява координацията на местната Slow Food общност в София.

Хората в нея се застъпват за кулинарните традиции и качествената храна като средства за по-добър живот и работят в посока на съхранението и популяризирането им.

Защо това е важно, как се случва то и повече за Slow Food като философия, научаваме от Людмил в навечерието на няколко интересни кулинарни събития:

Всички знаем какво е fast food. A какво е slow food и защо е от значение?

Бавната храната има история и лице. За нея се знае кой я е отгледал, събрал и приготвил. И тези хора би следвало да се гордеят с това, което предлагат на всички останали – това не е само „гориво“, а знания, памет, култура и емоции.

А иначе Slow Food e световна организация, която работи в над 130 държави и се опитва да съхрани и възстанови естествените връзки между природата, производителите и потребителите на храната, които са прекъснати с индустриализацията на селското стопанство и с появата на хранително-вкусовата индустрия.

Защо човек е това, което яде?

Людмил
Людмил Хайдутов.

На атомно ниво всички сме изградени от това, което ядем, пием и дишаме. На социално всеки е част от обществената хранителна мрежа, която е толкова по-стабилна, колкото по-къси и преки са връзките между всички нас. Идеята за общности, изградени около храната, е една от основните за Slow Food.

Защо ядем боклуци?

Защото мислим, че нямаме избор. Но не сме лишени от него, просто възможностите са скрити нарочно и всеки е длъжен на себе си и на децата си да ги открие. Дали сам ще произвежда храна, ще участва в хранителен кооператив, ще купува от фермерски пазари или от бабата и дядото, които правят сирене през две къщи – вече толкова много неща може да се направят.

Какво да направим, за да не ядем боклуци?

Да се поинтересуваме от произхода им – ако никой не ни отговори достоверно на този въпрос, да си представим, че най-лошото е най-вероятно.

Какво не знаем за българската храна?

Нафповак
Нафповак

Не си даваме сметка колко е разнообразна традиционната българска храна. Всяко село, дори всяко семейство има свои рецепти, които са неповторими. А ако говорим за продуктите – и те са уникални, защото качествата им зависят както от природните условия – климат, релеф, микробиология, така и от човешките условия – история, религия, миграция, обществен строй.

Кои са най-подходящите храни за летните жеги?

Най-вече е въпрос на вкус. Но и на естествените сигнали на организма. Заради тях в България си имаме свежи вкуснотии като таратора и косачката чорба – солта и киселината в тях помагат за възстановяването на електролитния баланс на работниците на полето.

Вие с какво се храните в ежедневието?

За съжаление готвя рядко, така че залагам на бързи неща като салати и супи или нещо направено за минути в Уок. Все още се уча да подбирам продуктите, с които се храня, и задавам много въпроси в плод и зеленчука. И не ям пресни домати от ноември до началото на юли.

Кои са най-големите предразсъдъци спрямо храната и храненето у нас?

Според мен много от градските хората мислят, че хората от селата, които майсторят или отглеждат храна, са неуки и долни. И много често селяните започват да им вярват и се получава порочен кръг, в който печеливши няма. Накрая всички ядем… ъ-ъ-ъ… л… боклуци.

Каракачански овце
Каракачански овце

Питам за какво трябва да ни е яд, а Людмил отговаря, че трябва да се ядосаме, че ни мързи и ни е страх да си потърсим правото си на добър живот. Иначе е за гордост, че, въпреки всичко, успяваме да намираме сродни души.

Slow food ще имат участие в рамките на градския фестивал РЕ>ЛА>КС на 14 юни, събота, в подлеза на Централна гара.

Пет дни след това в Дубровник пък започва форумът Тера Мадре Балкани. Това е третата голяма среща на балканските Slow Food общности, като предишните две бяха в София. Освен събитията за споделяне на опит от работата през последните две години, форумът осигурява и провеждането на изложение на застрашените от изчезване храни от полуострова.

Всеки посетител ще може да опита и български продукти, като сирене от каракачанска овца, колбасът нафпавок от разложкото село Горно Драглище, благородно плесенясалото зелено сирене от село Черни Вит и така популярния смилянски фасул, който толкова често е подменян с боб от всички други краища на света.

Снимки: Николай Камбуров, Меню

Binar

от

публикувано на: 11/06/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: