Любимите ни филмови трилогии – Част 1

12/06/2014

cornetto trilogy

Някои поредици от филми се формират от ненужни продължения и разширявания на основната история, докато при други ситуацията е точно обратната – сюжетът е толкова обширен, че не може да се помести само в един филм.

Има обаче и трети вид поредици (в нашия случай трилогии) – тези, които са обединени не от една сюжетна нишка и общи персонажи, а от обща визия, послание или артистичен подход. Днес ще ви представим част от любимите си трилогии, съставени от филми, които на пръв поглед нямат връзка помежду си.

Cornetto Trilogy/Трилогията Корнето

Едгар Райт е режисьор, чийто талант да комбинира интелигентна сатира с абсурден хумор винаги дава брилянти резултати. Кулминация на комедийният му талант е трилогията Корнето, която комбинира три вкуса забавление.

Сладоледът от името на трилогията се появява в трите филма, а различните “вкусове” символизират тематиката им. Идеята за обединяване на филмите в трилогия идва по време на снимките на Hot Fuzz, когато член на снимачния екип забелязва повтарящата се поява на замразения десерт.

Shaun of the Dead/Шон от мъртвите (2004)

Обърканият млад Шон трябва да се справи с връзката си, отношенията със семейството си и внезапно избухналия зомби апокалипсис.

Hot Fuzz/Горещи палки (2007)

Двама полицаи се опитват да разрешат поредица от мистериозни убийства. В главните роли, както и в другите два филма, са Саймън Пег и Ник Фрост.

The World’s End/Краят на света (2013)

Когато извънземните най-накрая нападат Земята, основният приоритет на евентуалните спасители на човечеството е… да се напият.

Trilogy of the Dead/Трилогията на мъртвите

Джордж Ромеро е безспорно режисьорът с най-голям принос за зомби поджанра, който процъфтява в последните години.

DeadTrilogy

Неговият Night of the Living Dead изумява публиката, създава напълно нов жанр и налага ново значение на самата думи зомби (преди това терминът се използва предимно във връзка с оригиналния си вуду контекст). Технически, Ромеро създава повече от три филма за зомбита, но първите му творби на тази тема се смятат за най-стойностни и до голяма степен дефинират жанра в ранните му години.

Night of the Living Dead/Нощта на живите мъртви (1968)

Дори днес да ни изглежда остарял и не особено стряскащ, Night of the Living Dead шокира първата си публика дълбоко и се превръща в класика, която никой фен на зомби филмите не бива да пропуска.

Dawn of the Dead/Зората на мъртвите (1978)

Dawn of the Dead развива допълнително сюжетната линия за зомби апокалипсиса и включва елементи, свързани с дългосрочното оцеляване като подслон, ресурси и не на последно място – напрегнатите отношения между оцеляващите.

Day of the Dead/Денят на мъртвите (1985)

Day of the Dead се фокусира върху начина, по който биха функционирали остатъците от цивилизацията, тук в лицето на малък екип от учени и военни, чиито опити да спрат апокалипсиса завършват трагично.

Куентин Тарантино

Въпреки склонността си да прави сходни грешки от началото на кариерата си до днес, Тарантино е режисьор със самобитен чар и солидно количество талант.

tarantino-set

Първите три творби, които създава, неофициално биват наричани Трилогията Тарантино, и макар сюжетите да не са свързани, в трите филма има общи мотиви и похвати, които стават определящи за стила на Куентин.

Reservoir Dogs/Глутница кучета (1992)

Динамичната комбинация от лъжи, интриги, насилие и специфичния хумор на Тарантино надали могат да ви оставят безразлични.

Pulp Fiction/Криминале (1994)

Pulp Fiction е точно това, което заглавието подсказва, но и много повече. Не просто криминале, а шеметно преплитане на силни персонажи в поредица малко вероятни инциденти.

Jackie Brown/Джаки Браун (1997)

В Jackie Brown Тарантино не изневерява на тона на предишните два филма и също предлага вълнуващата комбинация от интриги, престъпления и неочаквани обрати.

Втората трилогия на Тарантино все още не е завършена, но си заслужава да бъде спомената. Неговата Пренаписаната история (Rewritten History)се състои от истории, случващи се в различни исторически периоди и отклоняващи се по-малко или повече от хода на събитията, които познаваме.

Inglourious Basterds (Гадни копилета, 2009) е алтернативен разказ за нацистка Германия, който съдържа колкото анахронизми, толкова и вълнуващи моменти (разбирайте много), а Django Unchained (Джанго без окови, 2012) е история за освободения роб от заглавието, който е готов на всичко в борбата си за отмъщение. Още няма официална информация за сюжета и премиерната дата на третия филм, но самият Тарантино казва, че такъв трябва да има.

Red Curtain Trilogy/Трилогия на червената завеса

Филмите на Баз Лурман винаги са емоционални и драматични, но кулминацията на театралността са първите три творби на режисьора, известни като Red Curtain Trilogy.

redcurtaintrilogy

Заглавията, съставящи трилогията, разглеждат преследването на любовта и безразсъдните постъпки, до които то може да доведе.

Лурман умело манипулира стереотипите в жанра и резултатът са три драматични, зрелищни и емоционални истории, на които можете да се насладите, дори да не харесвате романтични филми.

Strictly Ballroom/Танцуващо сърце (1992)

Strictly Ballroom филмова адаптация на пиеса, написана от самия Лурман и разказва историята на млад танцьор, който не се интересува от правила и ограничения в преследването на мечтите си.

Romeo + Juliet/Ромео и Жулиета (1996)

Класическата трагедия е била екранизирана десетки пъти, но версията на Лурман е един от съвременните прочити, които изпъкват най-ярко.

Moulin Rouge!/Мулен Руж! (2001)

Романтичната модерна класика за трагичната любов между оптимистичен млад писател и харизматична танцьорка на канкан. Атмосферата на Париж от началото на миналия век е подсилена с ярка фантазия и много зрелищност, която няма да забравите лесно.

Binar

от

публикувано на: 12/06/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: