Женствеността като екзистенциален избор и стигма

16/06/2014

LTVs-Splash-Calendar-2011-by-Tejal-Patni-01

На връх международния ден на бащата, The Guardian („Гардиън“) публикува тъжната новина, че ортопедичните немски чехли Birkenstocks отново са на мода. Какъв ужас – пише изданието. И каква точно й е ужасното на тази новина? Въпросните чехли са грозни, макар и удобни, а основният им недостатък е, че са унисекс, уточняват в статията.

„ Ужас!“ казва приятелка, с която обсъждаме статията онлайн: „Значи ще трябва да прибера моите  Birkenstocks в шкафа докато пак излязат от мода“…

Жената винаги трябва да е красива, макар и с цената на осакатяване. Но както се казва и това й е малко. Ако си спомняте приказките – за Пепеляшка и Снежанка – там майките (мащехи) са лоши, но бащите винаги са добри. Е, да не защитават дъщерите си. Но какво може да направи един добър баща, ако втората му жена не харесва сирачето – ами нищо разбира се. Няма да се скара с жена си, я…

Една от най-интересните творби, изпълнена с много хуманизъм и даваща израз на женския поглед към света, но и с висящо обвинение към колективното морализаторско лицемерие и жестокост, е романът „Идиот“ на Достоевски.

Преди Настася Филиповна да избяга с Рогожин, се води следният разговор между Евгений Павлович и граф Мишкин:

– Да; тя е луда! – прошепна той (бел. ред. графът) побледнял.

– Сигурен ли сте в това? – попита Евгени Павлович с голям интерес.

– Да, сигурен съм; сега вече съм сигурен; през тези дни напълно се уверих!

Настася Филиповна е обладана от странен психологически комплекс (определението не претендира за терминологична точност), който  има следната предистория. В ранната си възраст тя е прекрасно момиче, на което всички се възхищават и на чиято красота и интелект мнозина завиждат. Наивна и неопитна, попаднала във враждебна среда, тя е съблазнена е от значително по-възрастен мъж, който би могъл да й е баща. Тя преспива с него съвсем съзнателно и в последствие – това тегне като сянка над нейната репутация.

Накърнен се оказва не само образът й в обществото, което между другото тя вътрешно презира и на което неведнъж се подиграва. Настася Филиповна преди всичко се измъчва от угризенията на съвестта, изпитва болезнена неприязън към себе си и то до такава степен, че не се счита за достойна на щастие и дори – да продължи да живее. По собствено желание се жени за плебея Рогожин и умишлено го предизвиква, знаейки, че ще я убие. Това я устройва.  Въпреки яркия си интелект, тя не желае да преодолее този комплекс и той я отвежда до леталния изход.

Гордостта, угризенията и последвалото изкупително смирение на героинята, намерило израз в смъртта й, са „другата“ гледна точка към нещата и установените етични принципи в обществото. Долавя се много деликатен про-феминистки протест срещу останалата половина от човечеството и нейния морал, основан на жестокост и двойни стандарти.

Съучастникът на Настася Филиповна в любовното  похождение – Афанасий Иванович – не само не е сочен с пръст и не е заклеймен от обществото, но и не чувства никакви угризения, опитва се да устрои живота си. Единственият герой от мъжки пол, който не влиза в сметката на грубо възползващите се от ситуациите женомразци е граф Мишкин – добър човек и подобно на бащата от приказките – доста безсилен в добротата си.

Доколко нещата са се промени днес? Не много. Момичетата отрастват с някакъв комплекс, подобен на чувството за вина на Настася Филиповна, който се проявява в различни хранителни разстройства, всякакви екзотични диети и жестоки естетически модели, травмиращи връзки, които понякога заедно и поотделно също имат летален изход.

Стигмата от приказките е жива и има своята нова съвременна форма.

Binar

от

публикувано на: 16/06/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: