Какво се прави, когато в къщата има покойник

01/07/2014

krois

Тази статия е написана не за да се харесва, а за да бъде полезна.

 

Печалната вест се съобщава така: еди кой-си се спомина, почина, отиде си, напусна ни, Господ го прибра, Бог да го прости, няма го вече.

 

Ситуацията е богата на думи. Но тайнството на смъртта е страшно и безмълвно и тогава и най-рационалните са благодарни, ако има някой, който знае „какво се прави“. Затова българите сме възприели порядък от неща, смесица от суеверия и религиозна традиция – като грижа за тялото и душата на покойния, но и като утеха за близките, че всичко ще бъде наред и въпреки загубата.

 

В първия час след смъртта

 

Първото нещо, което трябва да се направи според бабите в квартала, е да се затворят очите на покойника, за да не гледа и тъгува за това, което оставя. Веднага се пали свещ до главата му, за да може душата да вижда и да не се страхува. Тя ще е изплашена и дни наред няма да иска да повярва, че земният ù живот е свършил.

 

Всички огледала и огледални повърхности в дома трябва да се покрият – за да не се огледа смъртта и да не вземе още някого със себе си. Огледалата остават забулени до 40-ия ден, тъй като семейството ще жали и ще е далеч от всяка суетна потребност. По същата причина не се включват радио, телевизия, всякакви средства за забавления, шум и музика, на внуците се отнема интернета.

 

Православната църква в лицето на отец Георги препоръчва още в същия час да се извика свещеник, който да прочете трисвятое (молитвата, която започва със “Светий Боже, Светий Крепкий, Светий Безсмертний, помилуй нас”), а ако това е невъзможно – близките да четат от Псалтира.

 

След смъртта най-доброто, което опечалените могат да направят, е да се молят за душата на покойния – нейното време за покаяние е отминало, тя може да разчита вече само на молитвите на близките си Бог да я приеме с милост и сложи там, където няма болка и въздишка, а само безсмъртен живот. Вечна памет означава не толкова спомен за някого – както много хора си мислят, а сигурен, вечен живот за душата му.

 

Това е, що се отнася до душата в първия час. Грижата за тялото изисква да се извика на място лекар, който да установи и напише съобщението за смърт  – необходимо условие за издаването на смъртен акт по-късно.

 

Бдение

 

Не е редно тялото на покойника да минава през прага, освен за да бъде погребано. Българското законодателство изисква това да се случи до 48 часа, но не преди да минат 24 часа от смъртта, заради случаите на оживяване след клинична смърт. През това време къщата не трябва да остава без човек при него, запалена свещ или поне включена лампа.

flowers

Тялото на покойника се измива, включително косата, с чиста вода и вино или със сапун, с вода и босилек, мъжете ги бръснат за последен път. Смята се, че водата от измит мъртвец има силно енергийно влияние и е търсена съставка за правене на магии. Най-добре е да се опази от злонамерени цели и да се излее на място, което не се тъпче от хора – под цветя например. Някога, докато миели умрелия, в ръката му слагали шепа сол, която след това изсипвали в храната на добитъка – за да не отнесе смъртта късмета и богатството със себе си.

 

Мъртвият се облича изцяло в нови дрехи и обувки, които преди това са прикадени със запален тамян или в сватбеното си облекло. Ако не се измие и преоблече – ще вампиряса. Полага се върху чисти чаршафи, одеяло, косата се сресва.

 

През нощта лицето се покрива с кърпа, напоена с вода и вино или оцет, за да не посинее. Челюстта се привързва, за да остане лицето спокойно, а кърпата се сваля, когато започнат да идват хора. Ръцете на мъртвеца се събират, като дясната, праведната ръка, трябва да е отгоре. От свещ се прави кръстче и с него се обвива монета, която се слага в ковчега.

 

В този си вид покойникът ще се яви пред Господ. Може да се покрие с чист чаршаф или с погребален саван, които се продават специално за целта на най-различни цени – в църковните магазини за под 10 лева, в траурните агенции – със сериозна надценка.

krois2

До главата се нарежда купа с брашно или пясък и поднос със свещи. Канят се хора да се простят с покойния. Ритуалът повелява да се запали свещ, да се целуне мъртвеца по челото или по дясната ръка. Може да се оставят дребни пари в ковчега или на поднос до него. След погребението брашното се дава на човека, който е измил мъртвеца – някога с това са се занимавали най-бедните, а ако е пясък – изсипва се на гроба, при краката, на 40-ия ден.

 

На смъртта в къщата задължително трябва има вино, жито, пече се пита с мая. Нарича се пита-пътник. Всеки, който идва да се прости, носи нещо – бисквити, локум… Това се прави, не толкова за да ядат хората, колкото за да се нахрани душата. Тя яде от този, когото обича – затова при смърт се известяват всички, за които близките знаят, че покойникът е познавал. Ако не се нахрани или не се прости с всички, смята се, че душата му няма да си отиде от този свят спокойна.

 

Опело

 

Опелото се извършва в църква. Всяка църква сама определя цените си – струва от 60 до 150 лева. Не е изключено свещеник да реши да опее свой енориаш без пари. За хор се заплаща отделно. Пее се трисвятое, прощаването с опечалените може да се случи и тогава, в храма. Ако от храма до гроба се формира прощална процесия, тогава свещеникът върви най-отпред. На гроба се отслужва трисвятое за трети път. Пръстта се свети, прелива се на кръст с вино и вода от близките.

church

Докато е в къщата, в ковчега при краката се слага камък. Той остава там, докато тялото не стигне гроба си. Тогава се изважда от ковчега и се връща близо до дома като хипостаза на гроба. Поставя се под дърво или храст, където не се тъпче и при него се изпълняват помените – пали се свещ, прелива се и се раздава храна в дните, в които семейството не може да отиде до гробищата.

 

До 40-ия ден

 

До 40 дни след смъртта душата не разбира и не иска да си тръгне. Лута се между тоя и оня свят, връща се в дома си, иска да яде и пие. Когато живите разливат питиета или разсипват храна, смята се, че умрелият напомня за себе си и своите нужди. На гроба се оставят – без капачките – шишета с вода, вино, зехтин, сладкиши, плодове. Кандилото на гроба трябва да гори поне година.

 

Редно е на 3-ия, 6-ия и 9-ия ден след смъртта да се извика свещеник да отслужи трисвятое на гроба, а на 20-ия и 40-ия ден, когато душата напуска земния свят окончателно – и панихида.

 

След това

 

На 6 месеца и на 1 година се прави помен за умрелия. Тогава близките избират човек от неговия пол и близък по години, когото ритуално обличат с дрехи на покойния и възприемат оттук нататък като член на семейството. В миналото не е било необичайно новият “роднина” да наследи привилегиите и отговорностите на мъртвия – воловете му, например, с ангажимента да оре и сее нивите за жената и децата му. В наши дни обичаят се изпълнява до подаряване на хубавите вещи и дрехи.

grave1

Свещеник се вика отново на 3-ата, 6-ата и 9-ата година от смъртта, както и на Задушница – три пъти в годината.

 

Повечето хора не знаят

 

Траурните агенции са прекупвачи на денонощната дейност на общинско предприятие за погребения, което е в административната сграда на 50 метра от входа на Централните софийски гробища. Там, наред с всичко необходимо за изпращане на скъпия покойник, като осигуряване на гробно място или урнова ниша, транспорт, свещеник, кетъринг, всички документи и др., също се предлага грим, но за 8 лева и 33 стотинки (без ДДС) вместо за 40 лв.

Браво, прочетохте докрая. Няма страшно, такъв е животът. Ако знаете кое след кое следва, е някак по-понятно. И ако вярвате в по-добрия свят след смъртта, утехата идва сама.

Binar

от

публикувано на: 01/07/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: