Не легитимирайте простака

02/07/2014
bg
“Круша”

Някои хора обичат културата повече от бахура. Наядат се с бахур и кажат – а сега е време за култура. И оставят след себе си странно изрисувани църкви, бюстове на български ханове в училищата, централни площади като скопския (за стотици милиони евро) – Даме Груев бил даскал човекът, пък македонците го накиприха на кон, а къщата-музей на Майка Тереза спретнаха от алуминиева дограма и огледални стъкла.

В този ред композицията “Круша” ще краси централната софийска улица “Витошка” до края на годината, тъй като предлага “ефектен и въздействащ обемно-пространствен и художествен образ”, както преценили от Столична община.

Не ми пречи всеядният вкус на общинарите, стига да държат обемите в частното си пространство, да не ги плащат с общинския бюджет и най-вече – да не ги пробутват за Култ-Ура.

Вкус е да съчетаеш класика с простота. Пошло е да туриш класùка до простака, бил той и негова творба.

“Какво ядете там, круша ли?”*

В чия реалност Алеко Константинов и Бай Ганьо сядат заедно на маса? Не в авторовата, не и в моята. Представям си единствената им възможна среща като Бешковата „Бай Ганьо убива автора си“, най-близка до фактите впрочем. Интелигентът и простакът са смъртни врагове.

Проблем в културата, както в политиката, така и на улицата е липсата на интелигентност.

“Страшни диванета са туй учените.”

Бай Ганьо е написан от Щастливеца с една-единствена цел – да послужи като оброчен козел. Натоварен е с цялата ирония в нашата култура, със сбора от гадни, дребни, грозни и жалки черти – да ни разсмее, да се смали и чрез смеха да ни освободи от себе си – нас, с които е кръвно свързан.

Той не е еманация на българското, но е резистентно зло. Независимо че общува с интелигенти и студенти, не се влияе положително, не дава круши и само присмехът го мори. Да изчезне, без повече да се появи, е мечтата на създателя му – само сарказмът може да го унищожи, заедно с простотията, на която е символ.

“Па и другарите — прости хорица, какво ще приказваш с тях?”

А вие искате да увековечите простотията в паметник! Искате морално да  лeгитимирате една пародия с мисията да отвращава и възпитава, слагайки я редом до автора ù под предлог, че създавате още един повод за общуване с изкуството. И плащате до 100 000 лева общински пари за неясното послание на триизмерна карикатура на ориенто-псевдоевропейщината със„столове в псевдовиенски стил“, по думите на нейния идеолог. Обсъждате на съвет дали да е прав или седнал, да държи ли круша или да пие ун каве.

“Я да видим, тъй както съм легнал, мога ли изяде една круша.”

Живеем във времето на творчески съвети, в което жури, преяло с бахур, избира между прави и седнали европейци с червени пояси и раздава за награда общински пари на спечелили и неспечелили конкурса. Шепа хора решават къде да има биде, трамвай, къде да се сече Борисовата.

“Отде ги взимате вий тези неща?”

Последователност от порочни безумия. Щом има кой да измисли нещо подобно, друг да го предложи, трети да го хареса и одобри, а четвърти да информира, коментира или радва, то простотията няма нужда от статуи, ние носим монумента ù в себе си.

“Купуваме ги.”

След попадението на „Круша“ очаквам композиция с Вазов и Хаджи Генчо („Стомна“), Левски с поп Кръстьо („Цървул“) и като сте почнали да насищате главната с образи и интелигентност – защо не Батбаян и Бойко Борисов („Батко“), Паисий Хилендарски и Волен Сидеров („Болгарин“), както и Петър Дънов и Бареков („Ближен“).

С на Бай Ганьо крушите, та по нашата глава…

* всички акценти в публикацията са от “Бай Ганьо на изложението в Прага”, Алеко Константинов – б.а.

Binar

от

публикувано на: 02/07/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: