Равносметките на един доброволец от Аспарухово

18/07/2014

Dimo Dimov-Binar-2014

Димо Димов е роден през 1978 г. в град Стара Загора. Завършва “Бизнес администрация” в Нов български университет, „Балканите и Русия” и „Трудова и организационна психология” в Софийски университет. В момента е докторант към СУ, катедра Славянски филологии.

Пише разкази и есета. Има публикувани разкази в списание “Алтера”, “Литературен вестник” и в онлайн изданието на списание “Гранта”.

Когато се случва трагедията в Аспарухово, решава че може да даде нещо от себе си и да помогне. Така се озовава като един от доброволците във варненския квартал.

Кое беше най-страшното, което видя в Аспарухово?

Най-страшното за мен бяха усещанията, миризмите, апокалиптичната картина на разрушенията, разказите на пострадалите. Всичко това е истина. Не е филм, нито е част от книга.

Това, което виждаш тук, е истинско. И жертвите, и страданието, и безсмислието, и неверието в това как е възможно от един дъжд, колкото и проливен да е, само за час-два да се случи нещо такова.

Как преминаваше един твой ден там?

През тази една седмица, която прекарах като доброволец в Аспарухово, моят ден протичаше така:

Сутрин се започва работа между 8 или 9 часа, като тази работа беше да се изнасят от наводнените помещения кофи с тиня, кал или различни предмети, потънали в тази кал. Заради това, че на ден през ръцете ти преминават много кофи, правехме вериги с други доброволци, за да ограничим максимално движенията, които трябва да извършим, и да съхраним силите си.

Понякога се включваше и техника, която съкращаваше част от веригата. Тогава пълнехме греблото на машината, а тя изхвърляше калта навън, като ние през това време планирахме кофите за следващия курс. Машината идваше отново и това се повтаряше десетки и десетки пъти на ден. Ако няма машина, тогава правехме дълги живи вериги от помещенията навън до дерето, където изхвърляхме калта.

Веригите бяха два вида – за пълни кофи и за празни кофи, от ръка на ръка подавахме в едната посока кофите с кал, а в другата – празните кофи, и така, докато се изморим. Кратка почивка и отново ставаме да работим.

В началото на веригата имаше хора, които пълнеха с кал празните кофи, а в края на веригите, често седнали върху стълба или върху зид, други хора изхвърляха калта от кофите и подаваха обратно вече празните кофи. Работехме докъм 6-7 вечерта.

Почти всеки ден доброволците, които помагаха на дадено място, бяха различни, но въпреки това успявахме да работим в сравнително добра координация помежду си. Разбира се, имаше и опити за налагане на определен стил на работа, но това винаги е проблем при самоорганизирането на хора и не беше нещо, което да ме изненада.

Как оценяваш това, което се отразяваше в медиите?

Мисля, че медиите в такива ситуации биха могли да бъдат чудесен посредник между институциите и гражданите, а не място за изява, за трупане на политически дивиденти и за разчистване на тяснопартийни интереси.

Вярно ли е, че институциите не бяха адекватни и не са организирали доброволците по най-правилния начин?

Доколкото е имало някаква организация на доброволците, поне на тези, които помагаха с разчистването, тя се изразяваше в наличието на пункт пред общината на район Аспарухово, където човек можеше да отиде, да се запише като доброволец, да му дадат лопата, кофа, ботуши и да му кажат къде има нужда от помощ.

И това не е малко, предполагам, но според мен, проблемът беше неопитността на доброволците: все пак не всеки ден стават наводнения (и слава Богу!), за да знаем какво се прави в такива ситуации. И поради тази неопитност доста хора не знаеха какво и как да правят, и се въртяха в недоумение. Понякога идваше някой от общината, опитваше се да внесе яснота, но и той като другите беше с малък опит.

Имаше и доброволци с опит от чужбина, участвали в подобни акции за справяне с последствия от бедствия, и те знаеха какво и как да се прави, но тези хора се появяваха за кратко, за един ден на едно място, след това отиваха другаде, а са нужни навсякъде по всяко време.

С две думи, опитните хора сериозно не достигаха. Може би няма как на всеки обект да има хора с опит в справянето с бедствия, но поне да имаше хора с опит в организация и управление на други хора – така биха използвали много по-рационално и ефективно желанието на доброволците да помагат.

Нямам представа как са били нещата при тези, които са раздавали храна, вода или дрехи, аз говоря само за това, което съм видял и изпитал лично.

Какво научи за България от квартал Аспарухово?

Че Аспарухово, това е България. Умален модел на всички злини, недомислия, абсурди, който могат да се срещнат в нашата страна, но също и място, където можеш да станеш свидетел на удивителна смелост, на прояви на доброта и съпричастност. Място, където хора, които имат нужда от помощ, срещат подкрепата на други хора, които имат пък друга нужда – да помагат.

Какво би направил още, ако имаше възможност?

Бих събрал представители на всички семейства, които са засегнати от бедствието, и бих им обяснил какво се е случило или поне това, което е известно на този етап. Бих им разяснил етапите на помощта, която е предвидена, какво се прави и какво ще се прави, бих посъветвал хората за най-важните неща, които се правят в такива моменти, и бих поискал обратна връзка с тях за в бъдеще.

Въобще, бих организирал контакт и диалог с тези, които са пострадали, от името на държавата и на общината, за да знаят, че зад тях има институции, на които могат да разчитат.

В това отношение институциите са длъжник на гражданите на Аспарухово. Когато си правил толкова грешки като администрация, давал си разрешения за строеж на места, на които не бива да има постройки, не си следил за законността на съществуващите постройки, не си следил дали са почистени каналите, допуснал си бездействие на определени органи, които дават разрешения и които следят за спазването на тези разрешения, тогава най-малкото трябва да излезеш пред тези хора и да им обясниш нещата, и да ги накараш да видят, че институциите все пак съществуват и стоят зад тях.

Защото заради всичкото това бездействие имаше човешки жертви. Властта не трябва да е нещо абстрактно, тя трябва да създаде механизми, начини, да има технология, по която да се работи, да има ясна координация между държава, община, доброволци, пострадали, медии.

Бил ли си доброволец преди?

Предполагам, че мнозина помагат и са помагали, и в бъдеще отново ще го направят. Аз също съм помагал, но това са малки жестове, нищо значимо. Научаваш, че някъде има нужда от помощ, отзоваваш се, правиш го анонимно. Така и искаш да остане. Малки жестове, които не са нещо, с което човек е необходимо да парадира.

В този смисъл нямам голям опит като доброволец досега. Поне не и в бедствие с такива размери.

Изникна ли ти герой в съзнанието по време на престоя в Аспарухово?

Героят е борещият се човек. Всички тези борещи се хора там са герои. Защото каквото и да ни застигне, не бива да се предаваме. Ако питаш в чисто литературен план, героят ми тепърва предстои да бъде създаден.

Binar

от

публикувано на: 18/07/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: