Бански на лалета втора употреба ще са хит и това лято

01/08/2014

banski_660

„Едно и също нещо трябва да се направи – обаче с различните дрехи различно спори работата”, казва Нели, която държи шивашко ателие до Итерпред в София. Клиентелата ù е от кварталите „Изток“ и „Изгрев“ – бизнес сградите, посолствата и персоналът им.

„Една дреха я работя лесно, с удоволствие – и това е защото човекът ù е светъл и усмихнат. А друга – точно обратното – и не върви, и не върви работата. Накрая става, но с много повече усилия, защото я е донесъл намусен и крив човек“, казва шивачката.

Нели е убедена, че дрехите попиват от душевната хармония на собственика си. Вярвам ù, защото влиза в ежедневен контакт с най-различни индивиди и стои на пътя, по който дрехите идват и се връщат и въобще се въртят около нас.

Изхвърляме средно по 70 килограма дрехи на година, алармират екоактивисти и радетели за рециклиране. Прекупуването на дрехи е вид грижа за природата и удължаване на все по-късия живот на вещите.

„Не ме притеснява, че са ги носили други хора. Дрехите минават през технология за стерилизация, а не просто изпиране – затова и миришат специфично“, смята Цвета, която е майка на 35 години и работи като счетоводител в частна фирма. – „Бански втора употреба нямам, но си купихме много хубаво спално бельо“.

Банските са интимната част от облеклото, която излагаме на показ. Затова сме склонни да инвестираме малко повече старание при покупката им. Но да купиш стари бански, за да спасиш планетата?

То по принцип е забранено…

Наредба отпреди 9 години забранява продажбата на бански, бельо, обувки, детски играчки и дрехи за деца до 1 година заради хигиенни съображения и ограничаване на епидемичния риск. Точно тези стоки обаче се продават на общо основание в София, Монтана, Варна и най-вероятно и във вашия град. Някои търговци слагат хигиенна лепенка на долнището или не допускат проба. Но щом е забранено да се продават, защо изобщо се разрешава да се внасят?

Първите тирове с дрехи втора употреба започнаха да пристигат като хуманитарна помощ от Западна Европа след промените в България през 90-те години. Как от безвъзмездна помощ за екстоталитарната родина старите дрехи се превърнаха в бизнес на едро и дребно само преките участници в бранша знаят. А бизнесът е добър, защото хората купуват.

Анкета сред познати, непознати и случайни хора, продължила повече от месец барабар с ровене из кошове в халета и дебнене край закачалки в секънд-хенд магазинчета, установи следните вярвания сред населението.

Мит номер 1: В „килцата“ откриваш невероятни неща

„Ние сме любители на антикварното“, казва възрастна дама в магазин на варненския пазар “Чаталджа”, докато прехвърля целите бански костюми. Издърпва триумфално пребледнял „Триумф“, произведен в Германия преди масовата иновация с вградени чашки за размерите след XL. Става нейн срещу 4,50 лв.

crovats_660

„Сдобих се висококачествено спално бельо от памучен сатен, каквото от нормален магазин няма как да си купим, защото цените на сатенирания памук са много високи“, казва Цвети. „В спалнята си имам комплект от сатен, който е за над 300 лева, докато сатененото бельо втора употреба, което намерих, е с много по-добро качество. Истината е, че не купувам често, защото нямам време да обикалям. Но ако имах – щях да купувам повече. Защото хубави неща са намират с често ходене.“

Ако човек не ходи из подобни места, а има познати, които се хвалят колко страхотни неща си намират и реши да влезе в някой магазин, обикновено на пръв поглед не попада на нищо хубаво, а само на парцали. Къде е тогава секънд хенд пещерата на Али Баба, пита той – пълна с дрехи и аксесоари на световни марки за по левче?

Все още дрехите втора употреба, които се предлагат, са произведени доста години назад, когато качеството на платовете и ушиването е било многократно по-добро. “Има такива памуци и коприни, каквито вече не се създават. Но това ще е още някоя година и после цикълът ще се завърти. Тези дрехи ще се изчерпят и на тяхно място ще дойдат сегашните боклуци”, смята Цвети. – „Моловете бълват евтини китайски парцали и ние купуваме и хвърляме, купуваме и хвърляме и огромни зони в океаните са превърнати в сметища“.

Мит номер 2: Правиш егати сделката

В град като Монтана (около 42 000 жители, средна работна заплата от 400 лева и безработица най-малко 24-25%) от централния площад до втората пряка след главната има 9 магазина за дрехи втора ръка. Те са различно популярни, но по-оживени от местата с нова конфекция. В града няма нито един магазин на що-годе позната марка облекло. (Най-близкият досег с чужда мода е на 30 минути с кола във Враца, където има магазини с лиценз на „Кенсол“ и „Триумф“.)

prices_660
В София.

В един от топ магазините на Монтана ден преди ежеседмичното зареждане в сряда се прави жестоко намаление. Така гащи, които в четвъртък струват 6 лв., следващия вторник можеш да купиш за 2 лв., освен ако някой не те изпревари – защото дори има опашки. Горнище на бански в добър вид върви по 6 лв., а видимо по-смотаните са наредени под табелка за по 3 лева. Проверка сред ценовите листи на големите складове в София информира, че килограм бански I-o качество струва на прекупвачите 4,50 лв.

Както и на пазара с ценни книжа, важна е ликвидността.

„Просперират големите вериги като „Мания“, които имат много магазини в цялата страна и въртят дрехите. Което не се продаде за седмица, заминава за друг магазин от веригата, в друг град“, казва собственичка на магазинче за дрехи втора употреба, което се е задържало малко повече от година.

„Просто запецнах. Аз също се снабдявах от складовете в София, но понеже съм сама и няма с кого да завъртя дрехите – магазинът умря. Тъпанарска работа.“ Сега в същото помещение тя продава играчки от Китай.

Две улици по-надолу в посока гарата е царството на магазините с китайски стоки. Срещу 1,50 лв. можеш да се сдобиеш с чисто нови фигурални бикини, с които да дефилираш из басейните в областта. Стоката е нова и лъскава, но в магазините е пусто като в източноевропейски музей. Няма как да не се запиташ колко ù е себестойността, щом я продават по-евтино от носените гащи.

„Не втора, ами ако имаше как четвърта и пета употреба да продават – още по-добре. Пак щеше да се намери кой да я купува“, подхвърля минаващ по улицата мъж.

Евтино, евтино – и въпреки това се краде. На „Мария Луиза“ до жп гарата в столицата симпатична продавачка ми се оплака, че краката я болят от обикаляне между закачалките да наглежда. Търси да ми покаже трите мъжки бански, които предлагат. Намира един – другите са откраднати.

Мит номер 3: Там те очакват твоите дрехи

Жоро държи „Y Diego” на Малките пет кьошета в София. Това е сигурно единственият магазин за мъжки дрехи втора ръка, направен с толкова много любов. Тук всеки детайл мисли за клиента. Местенце с възглавнички за пушене пред вратата, пробна със снимки на момичета, разни мъжки джунджурии по стените.

За 3 години се е сдобил с постоянна клиентела, цените са близки до тези на нови дрехи. Той звъни на клиенти, когато намери нещо „точно като за тях“. Къси панталони на “Ралф Лорън” за 24 лв., например – някои мъже влизат във водата с такива.

miror_660

При Мариана и нейната „Euphoria“ до БСФС принципът е същият: „Постоянните клиенти след „здрасти, как си“ направо отиват да ровят в купа с новата стока, която чака да бъде огладена и закачена“. В повечето случаи си тръгват с нещо непредвидено, като корсет от бурлеска за вечер на плажа, за който няма шанс някой друг да се появи. (Точно така се сдобих с жълта туника на колибрита и палми, която ми е поне 10 номера по-голяма, но много ми харесва.)

Чарът на такова място е, че се държи от човек, за когото търгуването с дрехи е на заден план – след тръпката да открие нещо ценно в складовете в индустриалната зона, да го изпере и изглади, да го снима и качи снимките в страницата си във Фейсбук, както и да познава точния човек, който ще оцени и плати за вкуса му.

Жоро от "Y Diego"
Жоро от “Y Diego”.

Мариана твърди, че въртенето на такова магазинче не може да храни семейство, но е страхотно хоби. Жоро разчита повече на онлайн търговията си с нестандартни вратовръзки, част от която излага в „Y Diego“.

„Просто няма къде другаде да си намеря горнище – само във втората употреба търся“, ми казва на детската площадка Марина – майка на 3 момчета, която има очевидна нужда от ушито според личните ù мащаби горнище.

Мит номер 4: Новите стари гащи променят живота ти

Някои хора никога, ама никога не биха носили дреха на непознат, независимо от стерилизацията, цената, марката или уникалността ù, а пък бански – абсурд. Толкова за рационалните доводи. Други пък имат езотерични основания.

Колко пъти, колко пъти жените лекуват разбити сърца и разклатени нерви с шопинг.

Една роднина на средна възраст изпадна в криза. Купи си бански от секънд хенд и отиде сама на море, а като се върна, се разведе.

„Сексуалната ми карма се промени“, каза тя. „Срещнах мъжа на живота си на плажа – и всичко заради тоя бански“.

А майка ù, която по принцип си беше разведена, отслабна драстично и реши куп проблеми с кръвното и летния задух. На добрата жена ù дойде воля за живот, след като нахлузи като втора кожа “Ла перла” на западноевропейка-рентиерка и го разходи по плажа. Купи си го от килцата, а нов струва между 120 и 240 лева.

Ей такива работи се случват въпреки една забравена наредба, неспазвана от 2005-а година насам.

Binar

от

публикувано на: 01/08/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: