Oy Division! Идиш-пънк на остров Обудай

13/08/2014

Oy_Division

Една от най-атрактивните съвременни израелски клезмер-пънк формации, Oy Division са стари любимци на публиката на Sziget. Запознах се с тях на същия фестивал през далечната 2009г. С цялата група, защото с кларинетиста им Ейал Талмуди, член на Balkan Beat Box, BTA и Malox, се познаваме от различни негови участия на различни фестивали през годините. Концертите им са повече като пънк концерти, отколкото като еврейска сватба. Пеят на идиш, а понякога и на руски. И наистина възсъздават изчезналия свят от 30-те години на ХХ век по един напълно непосредствен начин, ловко заобикаляйки капаните на постмодерното. За разлика от 2009г., в рамките на фестивала на остров Обудай днес ще представят музиката си на доста по-голяма сцена, втората по големина на Sziget. Но нека се върнем в миналото – с първото ни (и досега непубликувано) интервю с тях зад една от по-малките сцени, в бекстейдж-фургона им, където, преди да започнем разговора, те самите много държаха да изсвирят на слушателите на БНР една руска еврейска песен от Втората световна война, която (по техните думи) на концерта не било останало време да изсвирят. Интервюто ни е с Асаф Талмуди, акордеонист, певец, брат на Ейал и чичо на детето на Ейал, за чието раждане Ейал разбра по телефона докато течеше интервюто…

 

Да започнем с очевдната връзка между пънка и вашата музика…

Да, това е музиката на работническата класа, на по-бедните и не толкова изтънчените. И от такава гледна точка можем да кажем, че тя носи духа на пънка, на анархизма. Тази връзка е основополагаща – връзката между по-простите и дори примитивни фолк-структури и пънка. Така се е родил пънкът и мисля, че оттам се проявява и в нашата музика.

Как изглежда тази сцена в днес? Нашето поколение, на 30-40 годишните ,и следващото – най-младите? Поколенията след Джон Зорн и Хелмут Айзел?

Джон Зорн и хората около него се опитват да претворят еврейската и въобще източноевропейската традиция по един много фин и елегантен начин, поставяйки я, най-общо казано, в контекста на джаза, на това, което все още можем да наречем джаз. Но има и достатъчно хора, които се интересуват от чистата и необработена еврейска музика от старите времена – тази, която няма нужда от такъв един интелектуален аспект. И се надявам, че паралено с творческите търсения на връзката между фолк-музиката и джаза или фолк-музиката и съвременния електорнен саунд, в бъдеще все повече и повече ще го виждаме и това завръщане към базисната енергия на натуралната фолк музика.

Ако се върнем със 70-80 години назад, към традициите в тази музика отпреди Втората световна война, кои са основните влияния за вас от този период?

Всичко, което ние свирим, са стари песни. Не сме изобретили нищо ново, просто преоткриваме добре забравеното старо. Ние сме нещо като канал за връзка със старите времена. Засега не сме се впуснали в композиране на нова музика. Като цяло всички в групата смятаме, че има изключително много забравена музика от старите времена и може би нашата задача е да я върнем обратно на хората. Ако музиката е добра, май няма много-много значение дали тя е стара или нова, важното е да развълнуваш публиката, когато излезеш на сцената. Днес всеки иска да е оригинален и това оригиналничене стеснява диапазона на музиката, защото накрая тя започва да звучи по един и същи начин – оригинално. Мисля, че ако хората по-малко се стремят към оригиналност, музиката по света ще се радва на много по-голямо разнообразие.

Имате и един по-политически ангажиран албум – The First Unternational заедно с Даниел Кан и Псой Короленко. Как се приема музиката ви в Израел?

Един от ефектите, които нашата музика постига, е да изправи модерния човек пред старите традиции, да конфронтира добре забравеното старо с модерния градски живот, но и с политическите моди в Израел. И по този начин, какъвто е случаят и с Даниел Кан и Псой Короленко, караме хората да се замислят със собствените си глави. Нашата музика се харесва и от хората с по-леви, и от хората с по-десни убеждения. От друга страна, като излезем на концерт в Тел Авив, за мнозина е смущаващо, че пеем на идиш – един вид, като викане на неканени духове от миналото, на нежелани гости. Но основното е, че провокираме размисъл.

Мислили ли сте коя стара и забравена песен на Joy Division бихте претворили във ваш вариант?

Винаги сме си го мислили, но така и не го направихме. Може би Love Will Tear Us Apart… (Тук се включва и Гершон, цигуларят на групата, добавяйки): Това заглавие, това изречение изразява изцяло еврейския мироглед и еврейското страдание. То е сякаш взето от оригинал на идиш и ще звучи много добре в наша песен…

Цветан Цветанов

от

публикувано на: 13/08/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: