Ако тако волите да слушате трубача – Гуча 2014

13/08/2014

Казаха ми – преди Гуча се пие – поне половин литър сливова или дюлова, но в замяна на това нищо не се яде – там има много и вкусна, висококалорична храна. И да се подготвя за хаос.

Всъщност бирата за нищо я нямат, даже мисля, че миеха улиците с нея. Хиляди печени агнета и прасета бидоха изядени за тия 5 дни. А хаосът – колко да е хаос – като на всяка сватба, на която броят на гостите надхвърля многократно този на домакините.

През останалите 360 дни в годината там живеят около 2000 души. За фестивала обаче пристигат още 300 000, според други – 500 000 (неофициалния сайт), и даже – 900 000 (Уикипедия) души. Не успях да ги преброя. Много са. Догодина.

svinsko_660
Свадбарски купус (зеле със свинско) на първия ред. Предлага се във всички тенти и ресторанти и си заслужава всеки километър.

Събор със състезателна програма и специалитет свинско със зеле по сватбарски – с бахар и дафинов лист в пръстено гърне на въглища – това е Гуча.

Митничарите ни казаха: „Па тако ли волите да слушате трубача!“ Волиме, волимеее… Къде другаде да чуем “Рамщайн” или “Масив Атак”, изпълнявани от брас бенд?

1000 динара (около 20 лева) и стикер за автомобила 5 км. преди Гуча. Ако до там е било кола до колата, в селото (неофициалния сайт) /малкия град (Уикипедия) е страшно. Паркирането е организирано във временни паркинги, а стопаните вардят със зъби и нокти тротоарите за своите си гости.

Trubaci_660
Най-добрите в официалната програма.

Инструментите си почиват от 3 до 7 сутринта – когато улиците се метат, скарите се чистят, а хладилниците се зареждат с бира. След този час сватбарите изпълват улиците отново.

Хубавото на Гуча е, че и да не знаеш кой ще свири – няма значение. Не си слушал духова музика преди? Няма страшно. Пърформанс върви паралелно на 2-3 организирани сцени и на десетки други импровизирани и постоянно местещи се из улиците и периферията на Гуча.

Реалната програма надхвърля книжката на организаторите с изпълнителите от Сърбия, Македония, Словения, Румъния, Словакия, Полша. И без това най-добрите свирачи са слухари и не ги е грижа, че имало ноти. Които не излизат на сцената разпознаваш, че са добри по това колко тълпа са събрали около себе си.

ulitzata_660
Най-добрите в неофициалната програма.

Наоколо са планини – няма къде да избягаш, но може пък да оглушееш. Дори да намериш сили да изкачиш тия драгачевски баири, превъзмогнал жегата, пиенето и плюскинга… Това ми ти село/малък град неслучайно го наричат столица на тромпетите. На високото се чува още по-добре – все едно ти свирят на уше.

Феновете – или “драги сабораши” –  са най-различни и отвсякъде, странници и прогресори. Българската застава беше амбицирана да се представи силно, но за атмосферата най-много се раздават сърбите – и в танците, и в пиенето, и в яденето, и в щуротиите. Вижте видеото, думите са безсилни.

Binar

от

публикувано на: 13/08/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: