8 микроразлики в отношението на българи и австрийци към живота

15/08/2014

10617753_847722621905402_1638070933_n

Много често, като четем анализи и класации на национални икономики в съпоставителен план, дистанцирано констатираме „те са по-напред“ или „ще ги стигнем, ама след 100 години“, защото виждаме резултата от опита, труда, гражданското съзнание на други нации, отразено през медиите, прессъобщенията, излъчени от различни институции, т.е. виждаме едрия план.

Това, което ни убягва обаче, е тънкият щрих и фините светлосенки, отношението на хората към ежедневието; как решават възникващите проблеми, ако ги решават въобще. Тогава едрият план отстъпва и напред излизат манталитетът, навиците, външният вид, реакциите, средата.

Улавянето на дребните детайли най-често става „на терен“, когато прекосим няколкостотин километрa, водени от туристическата тръпка на обикновеното любопитство.

Ето няколко теми, около които се завъртяха впечатленията ми от пътуваne до Виена и обратно. Планът е сравнителен, а образът в огледалото за обратно виждане си е нашичкият .

Отношението към технологиите

В България в почти всяко заведение има хора, които не си говорят. Вместо това са вперили поглед в мобилните си телефони и разговарят с някой във виртуалното пространство, но не и със сътрапезника си.

Децата ни играят с таблети. Пътувайки в транспорта сме със слушалки или четем пощата си през таблета.

Австрийците не са така сраснали с мобилните си устройства – гледка на човек, четящ електронна книга или проверяващ пощата си в транспорта е рядкост.

Дали защото са технологично по-изостанали от нас? Едва ли.

В Австрия има технологии и автомати за всичко – от билети в метрото до вендинг машини за сандвичи, напитки и цигари; автомати за плащане на такси за паркиране; копче за „зелен“ светофар, което натискат пешеходците, за да преминат – не е нужно да се бави трафика, ако няма пешеходци, все пак. Билетите за музея, както и градското колело под наем също са автоматизирани. През сайта на летището във Виена можете да проверите в колко часа излита самолетът ви, дали има закъснение и къде да се чекирате.

Очевидно българската страст по технологиите не е белег за изключителния ни напредък, защото те не улесняват ежедневието ни на организационно или логистично ниво.  За всяко дребна административна услуга тук трябва да се разходим поне 3-4 пъти до съответната институция, независимо че и ние, и институцията сме интернет потребители.

Ползваме най-новите мобилни телефони, ОК, но колко мобилни услуги можем да усвоим през тях? Много малко – главно Фейсбук. И какво показваме, забили нос в телефона?  Неумението си да общуваме и инфантилното ни желание да се изфукаме с новата си технологична играчка.

10592439_847725795238418_2001845743_n

Опазване на природата

Летището на Виена е в индустриална зона, не в жилищна. Над центъра на града и при много добро желание не може да видите и един самолет на небосклона.

Може да се натъкнете на следната гледка в покрайнините: стъклена стена от много дебело и качествено стъкло, което тук може да се види по фасадите на няколко много елитни бизнес сгради. Зад него няколко десетки квадратни метра трева и 2-3 дървета. Австрийците пазят природата от градския смог.

Жилищните сгради край оживени пътни артерии се защитават по същия начин.

P1040063

Супермаркетите

Всеки турист се сблъсква с реалията „супермаркет“ – дали за да си купи вода и плодове, или от чисто любопитство да види дали аджеба тяхната BILLA прилича на посестримата й у нас.

Приликите са много малко и главно – в цените на повтарящите се основни продукти. Иначе в Австрия BILLA затваря в 18.30, а PENNY – в 19.45. В събота работното време е с 1 час по-късо; в неделя магазините за хранителни стоки и повечето заведения за бързо хранене не работят. Това, че някой се е сетил да си купи кисело мляко на промоция в 21.30 в събота или неделя не означава, че персоналът на един магазин трябва да стои в трепетно очакване на въпросния високо платежоспособен клиент.

Уикендът за австрийците започва в петък, 13.30 и най-обичайният начин за прекарването му е билет до Барселона, Милано или друга сравнително близка курортна дестинация. Никой не ходи по магазините да си пазарува марули или да върти обиколки на празен оборот в мола.

Не знам как в BILLA, PENNY и други подобни (BIPA – австрийския аналог на DM) „австрийците“ (всъщност продавачите са източноевропейци, индийци или турци) се оправят с 2-3 човека в един огромен магазин. Работи една каса и всичко е подредено и чисто, обслужването става много бързо и цивилизовано. У нас в 1 малък магазин има поне 6-7 човека персонал, работят поне 3 каси, а опашката е огромна, магазинът е разхвърлян и мърляв, пазаруването става много бавно, клиентите се пререждат и карат помежду си или с персонала.

Може би причината е съвсем прозаична – заплатите в Австрия са между 5 и 10 пъти по-високи от тези у нас и осигуровките се плащат безпрекословно,  т.е. скъпо платеният служител е по-уважаван от ниско патения.

У нас хранителните стоки с етикет „био“, „еко“ и т.н. са по-скъпи. „Зеленото“ в България е символ на някакво по-високо положение в хранителната верига, едва ли не – жизнен стандарт. Един познат наскоро ми рекламираше някакъв сайт със сирене по 20 лв. килограма, което е „истинско“. На въпроса ми кое го кара да мисли така, той отговори, че има „гаранция“ от сайта. Как точно сайтът, който е в София, му гарантира, че производителят продава качествен продукт, че кравите му не са болни от туберкулоза или че не слага вода в млякото, не ми е ясно, но моят познат се чувстваше сигурен и гарантиран.

В Австрия био и „небио“ продуктите не се различават ценово или, ако случайно има някаква разлика, която ми е убегнала, тя е от порядъка 1-2%, което в парично изражение прави няколко евроцента.

Външният вид на хората

Австрийките се обличат скромно, ненатрапчиво и изглеждат естествено. Виенчани имат здравословно тегло – нито много слаби, нито дебели. Обичаен и предпочитан начин за придвижване е велосипедът. Има велоалеи навсякъде, светофари за велосипедисти, магазини за велосипеди, даже за дизайнерски колела, ателиета за тунинг на велосипеди.

По виенските улици не се срещат фрапиращи дами с физика, по която може да се учи анатомия, силиконов бюст и устни, екстеншъни, акрилен маникюр, 25-сантиметрови токчета, за да изглеждат още по-ужасяващо слаби.

Липсват и 100-150-килограмови момчета с изпъкнали като пред спукване мускули и обтегнати сухожилия. Австрийските мъже не излъчват агресия, напротив – приветливи са, по-скоро слаби и стройни и през седмицата са облечени в класически костюми, независимо от температурата навън.

Извънредно популярната мъжка прическа изглежда така: косата на тила е много къса, а перчемът – дълъг и на една страна. Вероятно това е някаква нова версия на еднобулестия Моцарт, но определено стои по-добре от популярната у нас обръсната глава тип „кубе“.

Транспорт, автомобили и техните шофьори

Шофьорите в австрийската столица, даже и туристи като италианците, които иначе са известни със своя темперамент, не бибиткат, не си показват среден пръст, не се засичат. Тъй като градското планиране е кръгово, има много еднопосочни улици и това се спазва. Спазват се и ограниченията за 30 км/ч. в тези улици, макар че във Виена се карат мощни коли.

Най-разпространената марка кола е BMW, следвана от Mercedes и Audi. Карат се предимно европейски коли, на не повече от 5 години, т.е. стари таратайки не забелязахме. Затова пък ги има на воля у нас. Нищо против колите втора употреба, разбира се – просто въпрос на стандарт.

Ако у нас BMW-тата се карат от млади мускулести момчета и силиконови подобия на момичета, то в Австрия тези коли се карат от господа на солидна възраст – 50+. Дамите на солидна възраст според нашите впечатления предпочитат Mercedes.

Младите момчета и момичета карат велосипеди и мотори или се возят в градския транспорт.

Кучета и отношението към животните

Във Виена не се виждат бездомни животни – кучета или котки. Много често хората се качват в градския транспорт с кучетата си или отиват с тях в ресторант. Кучетата се водят на повод и са с намордник. Не се разхождат в парковете – за разходка на кучета има отредени тревни площи, където стопанинът може да им свали намордника.

Не видях кучета да се бият в тези тревни площи, да се лаят или да бъдат разтървавани от стопаните си. Кучетата не пият вода от чешмите за хората, а до всеки пожарен кран има метална купа. Е, да – тази купа не се краде, но да речем у нас за по-сигурно може да се върже с верига или да се циментира…

Ние се мислим за големи кучкари. Едва успяхме да придумаме собствениците на кучета да събират това, което остава след тях. За намордник не може да става и дума – та нали ще се наруши душевния комфорт на кучето! Кучето да се води на повод – да, бе, да! А как да се разходи по улицата, като е на повод и как да скочи на раменете на някой минувач (в знак на филантропия), макар и с прясно изцапани лапи в калта!

IMAG1247

Заведения

Нощният живот във Виена за разлика от София е доста цивилизован, но и доста по-активен. Заведенията не вдигат шум. Музиката е тиха и не пречи на разговорите, които се водят също дискретно. Хората са видимо доволни, но не под влияние на алкохола, а под влияние на компанията.

Графити

Ужасно разочароващо е, че в цяла Виена липсват графити! Липсва и прословутата трибуквена дума, символ на мъжественост, която краси фасадите на много сгради и метро станции у нас .

IMAG1194

Binar

от

публикувано на: 15/08/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: