Домашно куче или тигър – преценете сами

27/08/2014

MG_6681

„Интересен е фактът, че уличното куче не напада като истински хищник. Тази природа се проявява по-често при домашните кучета“, казва д-р Ана Еленкова от Противобесния център към Първа градска (ПГМБАЛ), единственият кабинет в столицата, където се поставят ваксини срещу бяс при ухапване от животни, най-често кучета, котки, хамстери.

За първите шест месеца на годината през кабинета са минали общо 477 пациенти, като ухапаните от куче са 415 – 159 от тях са безстопанствени кучета, а останалите домашни.

От данните става видно, че много по-често хората са хапани от домашните си кучета. Това може и да се обясни с фактът, че благодарение на взетите от СО мерки (кастрация), броят им през последните 6-7 години значително намаля.  По данни на неправителствената организация „Четири лапи“ в края на октомври 2013-а броят на бездомните кучета в София е около 6 635, спрямо 11 124 през 2007-а.

“Мое лично наблюдение е, че ухапванията от домашни кучета са изключително жестоки. Домашните кучета хапят в областта на главата и торса, докато бездомните – по краката. Съответно – големите разкъсни рани са нанасяни от домашни кучета, докато ухапаните от улични кучета обикновено са с перфорации или охлузвания. Друг извод, който можем да направим от тези факти е, че агресивните домашни кучета, сякаш са обучени да хапят така, че да нанасят максимална щета, докато уличните хапят по-скоро при самозащита или в ситуация, в която припознават нападение“, казва д-р Еленкова.

Сред най-тежко пострадалите от началото на годината са две деца и мъж.

Единият случай е на малко дете, чието личице буквално е било изядено от кучето, собственост на семейството. Кучето е гледано в двора на къщата при строг режим, хранено само от бащата на пострадалото момиченце и явно комбинацията е довела до инцидента.

Друг случай на жестоко нахапано дете е при разходка на любимеца му. Детето е било нападнато без причина, от куче на друг собственик, който не е могъл да го удържи, въпреки повода.

Третият потресаващ случай е на почерпен гражданин, нападнат от кучето на съсед (питбул или булдог) в блока, в който живее.

Преодоляване на травмата

Децата, които са станали жертва на кучешка агресия, обикновено са много уплашени. „Обяснявам му, че кучето е искало да си играе. Ти си се уплашила – казвам – а то е искало да те дръпне и така те е ухапало“, обяснява д-р Еленкова. Ако детето остане с тази травма – какво ще прави?

И родителите трябва да разберат, че е по-добре детето да преодолее страха, категорична е тя. А като порасне, може да му бъде обяснено, че все пак трябва да се внимава, да няма безрезервно доверие. Но първо трябва да бъде преодолян страхът.

Останалата част от лечението включва ваксина срещу тетанус, обработка на раните и противобясна ваксина, която въпреки че в София от години няма бяс, се поставя задължително, ако се касае за дете и ако раната е в близост до главата или гръбнака. (При възрастните пациенти се поставят в зависимост от това дали желаят.) Ваксината се бие в рамките на 1 месец 5 пъти. Всички процедури са безплатни за пациента. Ваксината срещу бяс се осигурява от Районния инспекторат (бившето ХЕИ) и като всяка истинска ваксина – е скъпа (над 20 лв./ 1 прием)…

Как домашното куче става зло

Ние се променихме и станахме лоши, но преди да започнем да се избиваме един друг, станахме лоши към животните. И никой не забеляза това; то минава някак като дребен шрифт на фона на ежедневната доза жестокост. Потрисаме се от престъпната безотговорност, от жестоките побои, които си нанасят хората по напълно безобидни поводи, бруталните убийства и нелепите автомобилни катастрофи.

Но минаваме с лека ръка факта, че младото поколение много често се възпитава в дух на недорбота и агресия, казва д-р Еленкова и дава един пример. Нерядко чуваме в градинките или около жилищната кооперация, в която живеем, баща да учи малкия си син „ритни кучето“ или „оскуби кучето“. Това са дълбоко комплексирани хора. Защо да риташ животно, което нищо не ти прави? Утре това момче, като порасне ще види паднала бабичка на улицата и вместо да й помогне, ще я ритне.

DSC05812

Такива хора озлобяват животните, казва д-р Еленкова. И при хората е така – ако си изложен дълго време на непрекъснат терор, в един момент ще отговориш.

Бездомните кучета и мита, че са опасни

„Ние храним едно куче от 7 години пред блока. То е кастрирано, абсолютно безобидно и преданно“, разказва д-р Еленков. Тя дори се страхува, че хората могат да му навредят, защото то не се пази от тях: много често го ритат или гасят цигари върху козината му. По-добре е безстопанствено куче да намери приют около един блок и хората, ако са отзивчиви да го хранят и да се грижат за него, отколкото да бъде изпъдено.

Глутниците наистина са опасни, защото при тях действа груповото поведение – ако едно от кучетата се нахвърля, останалите правят същото. Но събирането в група не е единственото характерно поведение за кучетата.  Ако то е намерило прием, ще живее в близост до хората.

Глутница се образува от прогонени от блоковете, подивели кучета и то най-вече през зимата, когато четириногите трудно намират храна и се наблюдава в крайните квартали.

Според проучването на „Четири лапи“ около 35.1% от безстопанствените кучета са в 5 района на София – „Кремиковци“, „Красна поляна“, „Панчарево“, „Връбница“, а най-малко бездомни кучета има в центъра – „Оборище“, „Изгрев“, „Средец“.  В един район – „Банкя“ е отбелязан ръст на безстопанствените кучета: от 93 през 2007-ма до 153 по последни данни. Да се надяваме, че това не е популацията на прословутото „каракачанско куче“, което експремиера Борисов така рекламираше.

Причината за наличието на голям брой безстопанствени кучета в крайните квартали според неправителствената организация е в безотговорното отношение на собствениците, както и липсата на контрол при възпроизводството на животните.

Но дали само собствениците са безотговорни или и контролът е хлабав?

Обърнах се към пресслужбата на СО с молба за коментар от Столичния инспекторат, но не получих съдействие. Не им се говорело по темата… в сезона на отпуските, а и предизборно. На ветеринарите също. Все пак някои доста добре печелят от развъждане и продажба на питбули и бултериери.

Затова се заровихме в документите. В един от тях „Програма за овладяване на безстопанствените кучета на СО за 2012-2018“, се казва, че липсва база данни на регистрираните кучета и техните стопани. Все пак, документът е съставен преди по-малко от две години и такава база вече може да има, но с оглед на това, че не е коригиран към днешна дата и си стои в същия вид на сайта на общината, може да се предположи и че база все още няма. Същото се отнася и за „обработените“ (кастрираните) безстопанствени кучета.

От това излиза, че ако бъдем атакувани от домашен любимец в парка или на улицата и собственикът не е така добър да ни се представи, може да пием по една студена вода в чест на общинската администрация. А също така – и че са похарчени едни пари за поставяне на микрочипове на домашни и бездомни кучета, колкото да се отбие номерът пред европейците.

На градските велможи обаче не им стиска да се справят с недобросъвестните стопани – и дума да не става! Та нали това няма да им се хареса. По-надолу в същия документ общинарите се оплакват от липса на „законова рамка за решаване на проблема в цялост“ (разбирайте „някой друг да носи отговорността“), а още и от НПО-тата, които не се координирали с тях. Макар че НПО-тата нямат такова задължение.

В подобен уклончив и пожелателен тон е написана и Наредбата на Столичния общински съвет (СОС) за придобиване и отглеждане на домашни любимци. В нея се предвижда глоба от 50 лв. за собственик на куче който не го е регистрирал и не му е поставил микрочип. Не знам как някой ще бъде глобен, ако все още общината не разполага с база данни на регистрираните животни, но дето се вика „Тихо. Кучкарите не са наясно“.

Предвижда се и глоба за собственик на куче, нанесло тежки телесни повреди в размер на 1000 – 2000 лв., но не се предвиждат мерки за предпазване от такива вреди. Може да се помисли поне за задължение на собствениците на едри и специални породи кучета да минават през тест за социализация.

Вероятно кучкарите няма да са доволни, но и много шофьори не са щастливи, че трябва да си слагат предпазен колан, да плащат данък, винетка, гражданска отговорност, да минават на технически преглед и т.н. но който иска да се вози в кола, го прави.

И докато се създаде „национална стратегия“, „централизирана програма“ и „план за действие“ на национално ниво, нищо не пречи на общината да си свърши работата на местно ниво. Все пак гарантирането на безопасността на гражданите е задължение на предстaвителите на властта и не може да се повери на съвестта на гражданите, защото в момента не е ясно дали някои отглеждат куче или тигър.

Binar

от

публикувано на: 27/08/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: