Ех, Канада… или историята на един българин

25/08/2014
Иван Попиванов живее в Канада от 15 години. Спомен от Отава.
Иван Попиванов живее в Канада от 15 години. Спомен от Отава.

Канада беше в мечтите на много българи през 90-те години на миналия век. Ускорени курсове по френски и английски, обсъждания как точно може да се стигне легално или не съвсем до заветната дестинация на почти всяка сбирка на хора, стягане на багажа… Какво обаче е нужно, за да заживееш хубав живот толкова далеч от дома, и има ли връщане назад?

Иван Попиванов е един от късметлиите, които успяват да изградят живота си там, в далечната Северна Америка. И в момента има успешна кариера в една от най-големите технологични фирми – IBM. Чувства се добре от избора си, но често си мисли за България.

В Канада го отвежда стремежът му да развива професионалната си кариера. Заминава през 1999 година, за да прави докторантура по компютърни науки в Университета в Торонто. Насочва се натам, след като завършва Факултета по математика и информатика на СУ “Св. Климент Охридски”, а меката за развитие и обучение в тази област по това време е именно Северна Америка и в частност Торонто.

Двамата със сестра му заминават, след като получават добро предложение от Universtiry of Toronto.

“Тогава си мислех, че кариерата ми е да бъда учен, защото баща ми Недю Попиванов е професор по матекатика в СУ “Св. Климент Охридски” и исках да направя аспирантурата в Северна Америка”, казва той.

Какво затвърждава решението му да напусне родината?

Желанието да живее в стабилна държава е голяма част от мотивацията на Иван да си тръгне от България. Макар че няма планове това да е завинаги.

“Много ме притесни хиперинфлацията от 1997 година. Ако дългосрочно искаш да живееш в една държава, едно от важните неща е да имаш някаква гаранция за стабилност. А когато такива катаклизми стават на всеки 5 години, не е възможно”, разказва той.

С мисълта да учи и да се отдаде на научната работа Иван прекарва две години в университета в Торонто. За това време успява да приравни степента си от България с тази в Канада и да работи по докторския си тезис.

Колко струва да учиш в Канада?

Университетският кампус към Университета в Торонто.
Университетският кампус към Университета в Торонто.

Държавата поема част от таксите му в университета, но за да може да осигури останалото и да се издържа, Иван Попиванов води упражнения в университета още от първата си година там.

Оказва се на точното място в точния момент, когато през втората има недостиг на асистенти  по материя, която му е интересна. Така успява да завърши магистърската си степен без да влиза в големи дългове.

“Това е трудно постижимо, там всеки, който завършва университет, има кредити към банките между 30 и 50 хиляди канадски долара”, обяснява той.

Държавата помага на образованието, но като гарантира дълговете на банките . За 5 години обучение често се оказва, че имаш да връщаш колосални суми от бъдещия си живот.

IBM

Иван работи в лаборатория на IBM в Маркъм заедно с още 2000 души.
Иван работи в лаборатория на IBM в Маркъм заедно с още 2000 души.

След малко повече от две години в Университета в Торонто Иван Попиванов решава да се яви на конкурс за работа в IBM като програмист и анализатор. Печели го, а първоначалният му замисъл е да прекъсне докторантурата само за една година. Вече от 12 обаче заедно с още 2000 души работи в лабораторията на компанията в Маркъм, част от метрополитена на Торонто.

Пише софтуер за огромния сървър за база данни DB2, който се използва от големите фирми. Работният му ден е много интензивен, 8-9 часа труд без разсейване.

Защо вече 15 години животът му е в Канада?

Иван вече 15 години живее в Торонто и признава, че това не е само заради професионалната му реализация. Той харесва Канада, макар че не крие интереса си и към САЩ, като най-развитата демокрация в света.

“Искам да работя в уредена държава. Не се виждам да ходя да се разправям с някакви сметки или да ми надпишат тези за парно”, обяснява той.

Иначе с неговата професия няма проблем да работи, където и да е.

Още по време на следването си той и сестра му кандидатстват и взимат емигрантска виза – landed immigrant status – нещо като зелената карта в САЩ. Това му дава облекчения за таксите в университета.

5 години по-късно автоматично получава канадско гражданство. За целта трябва да покаже, че е работил в страната през това време.

Така от 10 години Иван е пълноправен гражданин на Канада, като пази и българското си гражданство.

Той гласува в Канада и силно се вълнува кой го управлява и на местно ниво в провинция Онтарио, и на национално. Убежденията му клонят към дясното – консерватор, като най-близко до разбиранията му е либертарианството.

В България обаче той отдвна не е давал своя вот, не вижда смисъл. Сега обаче е решил да участва на следващите избори. На произволен принцип ще избере своя кандидат, единственото условие е да не е член на сегашния парламент и да не е участвал във властта.

Разочарован е от управлението на страната, въпреки това смята, че протестите от миналата година се опитват да налагат диктат против демократичните принципи – след законно избран кабинет и преди изтичането на стоте му дни работа.

Какви са хората в Канада?

Нещо, което все още му е трудно да приеме е, че обществото е много по-студено, хората не общуват толкова помежду си.

“Не познаваш съседите си, всеки е забързан в собственото си ежедневие. Самите канадци не са студени, но там има много емиграция и обществото е толкова пъстра картина, че да намериш хора с близко до твоето усещане, е трудно”, споделя той.

“Имам много приятели от други държави, с друга култура, но не е същото като да си говориш с българи. Нямаме толкова общи неща, мислят по друг начин. А и хората в Канада не отделят толкова време за социален живот като българите”, допълва Иван.

В същото време отделят много време за спорт, както и той самият. Кара колело, ходи на фитнес, плува, занимава се със спортно ходене.

Консуматорите

Събота и неделя моловете в Канада се пръскат по шевовете.
Събота и неделя моловете в Канада се пръскат по шевовете.

Основен принцип в развитите държави е, че хората получават достатъчно пари, но ги харчат след това, за да се върти икономиката. И така стигаме до консуматорското общество.

“Ако искаш да видиш какъв е приоритетът на канадците, отиди в събота и неделя в моловете или в някоя от големите вериги магазини”, казва Иван.

Допълва, че и в Канада, и в САЩ, хората са добре тренирани да пазаруват, а канадците имат рекордни нива на задлъжнялост към банките. По думите му все още не се е спукал и балона с недвижимите имоти. Хората купуват жилища на невероятни за нас цени, като държавата гарантира ипотеките. Така гражданите взимат кредити с лихва от 3% и купуват къщи за по над половин милион канадски долара.

Зимата

Ледените бури не са рядкост в Канада.
Ледените бури не са рядкост в Канада.

Едно от трудните неща в Канада е зимата. 5-6 студени и тъмни месеца – от края на ноември до средата на април, които подлагат на изпитание психиката на хората.

“Психологически действа демотивиращо. Понякога по цял месец температурите не се качват над  –20 градуса, а заради вятъра се усещат като –30. Замръзваш за секунди, ако не си покрил всичко”, разказва Иван.

По-големият проблем обаче е краткият ден и липсата на слънце. Промяната на настроенията и депресивните състояния през зимата в Канада са истински бич.

“Започваш да се чувстваш демотивиран, некомфортно. Това не ми се прави, онова не ми се прави. Мързи те, нямаш желание, избиват те депресивни мисли“, допълва той.

Особено неприятно е от ноември до средата на януари, когато почти не се вижда слънце. Денят е толкова кратък, че излизаш по тъмно и се връщаш по тъмно. За разходки не става, защото е мокро и неприятно.

Иначе канадците се справят перфектно със снега. Каквато и буря да се е изсипала, всичко е изчистено за отрицателно време.

Колко често си идва в България и изживява ли културен шок?

“Много мъчно ми става за България. Напоследък си идвам за по-дълги периоди и съм щастлив”, споделя Иван Попиванов. Първоначално след заминаването си за Канада той се прибира в родината на всеки две-три години по веднъж, защото се е съсредоточил върху кариерата и образованието си. Напоследък обаче се опитва това да се случва всяка година. Но да, признава, че когато се прибере, изживява културен шок.

“Това, което ме дразни, като си дойда в България, е беззаконието тук. Т.е. как на практика на хората им се позволява да правят уж дребни неща, но те са нарушение на закона и носят риск за останалите”, недоумява Иван.

Непонятно му е защо хората се държат така на пътя, на митницата, в магазина, грубостта. Изобщо как общуват и кому е нужно това.

“Има голям негативизъм, обръща се внимание само на негативното”, казва той.

Обяснява, че ако започнеш да мрънкаш и да се оплакваш така пред канадците, ще те отрежат на момента, дори ако са ти близки приятели. А и не сме се научили да приемаме истината, казана от другите, спокойно, без да се чувстваме застрашени. Причината са комплексите ни, от които не успяваме да се отърсим.

Друг сериозен проблем в България е бюрокрацията.

“В Канада единственото, което трябва да правиш като гражданин, е да си плащаш данъците всяка година”, завършва той.

Binar

от

публикувано на: 25/08/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: