Jeremy? за истинския рокендрол и сутиените като символ

05/09/2014

Междугалактическият посланик на музиката без ограничения и радиоводещ Боян Бочев вдига парти като тежка сватба в клуб Terminal 1 на 12 септември, петък. Поводът е трийстият брой на несъпоставимото с нищо друго, което сме чували допреди това, шоу Shuffle, а сред специално поканените да ни отнесат главите и пленят душите изпълнители са Jeremy?.

Откровено секси алтернативна банда, която набира все по-голяма популярност и измерва любовта в сутиени.

И понеже фенките, склонни да докажат своята обич към тези заслужили музиканти, се множат, решихме да разменим пет приказки с фронтмена Ерсин и китариста Ташо, които признават, че във въпросителната в края на името на групата няма нищо конспиративно. Но пък е добре да става въпрос за тях.

Какво е рокендролът, момчета? Дали е това, което беше?

Е: Буквално ли? Rock ‘n’ roll e “the twelve-bar blues” (12-тактов блус – бел.ред.)… Rock’n’roll е бабата, която кълне пред билборда на поредния лъжец, дивото, неопитоменото… Tоталното отхвърляне на неудобното, издигане, култ и тотална разруха. По-важното – Rock’n’roll -ът е и начин на живот. За нас – единственият възможен.

По-лесно се отговаря какво е, като се попиташ какво щеше да е без рокендрол.

T: В момента рокендролът се завръща с пълна сила такъв, какъвто беше – истински. Той е нашата мечта и нашата представа за живот, това не е само музика, а начин на живот! За нас рокендролът ще е вечен и ние искаме да бъдем част от него.

Как и защо дойдохте от Каварна в София?

3j

E: За  повече публика, за повече rock’n’roll и защото нямаше как да стигнем още по-далеч от първия път. За това как се случи има и дълга, и кратка история. Но най-важните в нея са Пифа и Аделина, първото ни свирене на Seattle Night – проект, благодарение на който имаме страхотни и верни фенове.

T: С Ерсин сме приятели от деца и винаги сме си представяли голямата сцена. Каварна е малък град, който не предлага възможностите, които ги има тук в София. Всички готини групи и музиканти живеят и творят в столицата и ние искахме да бъдем част от тази среда. И така след завършването решихме, че натам е нашият път. Сега вече сме приятели с голяма част от любимите ни групи и това ни помогна много в израстването като музиканти.

Кога разбрахте, че хората ви харесват?

E: Не мисля, че има един такъв момент. Като тапа и щом се отпуши – да хвърчи шампанското с патос. Поне не е дошъл за нас такъв момент. По-скоро никога не спираш да се питаш, защото винаги има още нещо ново, което искаш да направиш, пробваш, изсвириш. Хубавото е, че не го правиш точно за оценката. По-скоро за споделената емоция. Stroeja е почти наш дом, там сме имали невероятни моменти. И когато публиката те носи на ръце, а ти си гол и бос, и потен, и почти раздаден докрай, пак не усещаш точно харесване… Друго е. Магия е.

T:  Когато самите ние разбрахме, че сме истинска банда. В момента, в който го осъзнахме, всичко започна да се случва естествено: първите приземили се сутиени по сцената, хората, пеещи песните ни и искащи да се докоснат до нас.

Как се е променила музикалната и клубна сцена в България през последните години според вас? Отпреди да се качите на нея до настоящия момент?

1j

E: Страхотна тема! Бавно се променя. Поединично. Към хубаво, наистина. Ето, вече има Terminal 1. Досега нямаше подобен клуб в София, където да се нанесе точно тази публика и да заживее. Е, трябва да преборим спрелите хора. Дето са останали в онзи отрязък от живота си, когато са били най-щастливи. Те не са виновни. Просто ги заведете на музика на живо. Забравяме колко е хубаво да обменим енергия помежду си. В Терминала става точно това. Нажежава се и утоляваш с каквото можеш…

T: Сцената в България претърпя много промени, които за добро или лошо родиха няколко стила музика, които объркаха хората. Групите като нас трябваше да ограничат концертите си, защото реално нямаше сцена за нас. През последните две години започна да се забелязва положителна промяна, отвориха няколко венюта, в които рокендролът започна да се превръща в тренд. Вярваме, че все повече банди ще започнат да се появяват и ще оставят трайна следа.

Всички знаят, че в България не е лесно да се прави музика и изобщо изкуство. Какво ви коства и какво ви дава това?

E: Отговорът е кратък: всичко! Струва ли си е въпросът – и да, струва си. Повече от всяка работа от 9 до 5 ч., от всеки офис, служебна кола и компютър.  Още по-хубавото е, че е лесно да го видиш и разбереш. Ако ме питате какво е нужно – само смелост, кураж да живееш както искаш. Това е.

T:  Коства ни всичко и ни дава всичко! Това е нашият живот, това искаме да правим и вярваме, че един ден ще стане нещо повече.

Във фейсбука ви пише, че пресмятате любовта в сутиени. И все пак има жени, които не носят такива, но душа носят. Коментирайте.

4j

E: Точно така, момичета! Не носете сутиени на себе си! Предлагаме на всички, които не обичат да ги слагат, да ни ги хвърлят на сцената.

За нас това е просто символ, разбира се. Още едно ултимативно рокендрол изживяване. А и не мога да спра да се питам – къде са групитата в България? Сякаш най-сладката част от рока, или поне най-красивата, липсва.  Помагаме да са смели в името на рока, не че нещо…

T: Щом има душа, значи има сърце, това за нас е най-важно. Какво по-хубаво от това – мацка без сутиен!

Яд ли ви е понякога, че не сте родени в UK или USA? Защо?

Е: Това би било изгубено време. Защо да мислим колко губим от това, че в България е нямало “Sound City ”? Има много да спечелим, докато се създаде подходяща среда. Обещаваме да работим за това след нас да има музика – и рок, и ъндърграунд, и фенове, и групита. По-важно е да стигнем дотам.

T: Много пъти ни е било яд, но в крайна сметка сме родени в България. Но това не пречи да опитаме да стигнем до тяхната публика.

А ще стигнете ли дотам?

T: Не знаем дали ще стигнем дотам, но знаем, че ще дадем всичко от себе си. Благодарение на интернет все повече качествени неща достигат до нас, защо не и ние до тях?

Иначе какво значи да си известен в България? Има ли някаква стойност това понятие у нас?

2j

Е: Стойност? Морална ли? Не знам дали Jeremy? е известна банда. По-скоро не. Иначе, ако въпросът е защо го правим, парите не могат да са причина. Причината е по-висока от нас, по-голяма от границите на България и по-светла от пошлите инструменти, които ще използваме. Искаме просто да може да се живее СЪС и ОТ музика. Вярваме, че ако повече хора искат това, а не другото, можем да живеем по-приятен живот.

T: Да си известен, хм?! Не знам дали всички, които се наричат така тук, могат да се оприличат като такива. Ние искаме да сме известни с това, което правим и да го правим на ниво.

Виждаме талантите ви. А пороците ви какви са?

Е: Ние сме провали в лицето на обществото. На стандартното, квадратно общество.  Не знам кое е по-порочно: да живееш с капаци на очите или да блъскаш по тези капаци и да се надяваш някой да те погледне и разбере. Всички пороци помагат на музиката. Ужасна истина.

T: Пороци като пороци – прекалена употреба на сладко, бира, кофеин и изпушени фасове.

Пороците пречат или помагат на музиката?

T: Вървят ръка за ръка, такъв ни е имиджът, не може да си рок музикант и да си лягаш в осем часа. Тази работа изисква уиски, цигари, красиви жени и на нас това ни харесва. Няма нищо по-хубаво от това да се прибереш в шест сутринта след поредната рокендрол нощ в Терминала.

Сякаш не приемат много сериозно въпроса ми как ще реагират, ако Кметълът заръча да ги нарисуват на блок. За сметка на това обаче по-същественото е, че в края на октомври ще излезе вторият им сингъл – Fake Fruits, заедно с видео към него. ЕР-то, което подготвят, ще е готово в края на ноември и ще бъде придружено от серия концерти и турнета, подробности за които ще научим скоро.

На партито на Shuffle на 12 септември в Terminal 1 освен Jeremy? ще видим и чуем селекторите Shaker Maker, Krassi Moskov ( ZRock), soregashi, Vajarov and Pacci Pac Pac, Strange Affection и GingerHead. Другите групи, които ще се качат на сцената, са все по-популярните Raja & TheBand и ApeMen.

5j

Боян Бочев – един от най-превъзбудените и приятно ентусиазирани в заниманието си хора, които съм срещала – е приготвил подаръци за гостите, мултимедии, визуализации и лудници, само и само партито да се запомни. И няма как да не бъде така.

Binar

от

публикувано на: 05/09/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: